Диме Коров
Диме[1] Константинов (Костадинов) Коров е български търговец и революционер от края на XIX век.
Диме Коров | |
---|---|
български революционер | |
Роден |
1843 г.
|
Починал | неизв.
|
БиографияРедактиране
Роден е през 1843[2] в град Прилеп, тогава в Османската империя. Учи при Йордан Хаджиконстантинов Джинот. Баджанак е на известния учител Никола Еничерев. Първоначално образование получава в килийно училище, а по-късно чи при Димитър Миладинов и Йордан Хаджиконстантинов Джинот. Търгува с жито и добитък, а по-късно отваря собствена фабрика в Сарикаа. Доставя до Солун за представителите на петте велики сили Мемоар за страданията и терора над българското население. Води статистика за убитите от турците прилепчани.
В 1878 година е избран за член на българската община. Заедно с Ицо Гавазов, Илия Цървенков Кайкар и други са членове на местен революционен комитет, който издържа хайдушките дружини в Прилепско, така наречените кумети.
След Охридското съзаклятие, при аферата Иге Кусев, е арестуван и осъден на 101 години затвор, като имотът му е конфискуван. Успява да избяга от затвора в Свободна България и се установява в Кюстендил, където отваря тютюнева фабрика и се замогва. Заедно с Димитър Ризов продължава да издържа хайдушки дружини, нахлуващи в Македония, като тази на Коне Павлов.[3][4] В 1885 година влиза в четата на Адам Калмиков, която е разбита при село Градец. Коров оцелява и се връща в България, където доживява дълбока старост, постоянно работейки за македоно-одринската кауза.[5]