Йосиф Ковачев

български просветен деец

Йосиф Антонов Ковачев или Ковачов е виден български учен, педагог, обществен и държавен деец, депутат, кмет на София, действителен член на Българското книжовно дружество от 1884 г.[1] и филантроп.

Йосиф Ковачев
български просветен деец
Роден
Починал
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Научна дейност
ОбластПедагогика
Работил вСофийски университет
Политика
Депутат
УС   I ОНС   
Семейство
Братя/сестриМихаил Ковачев
Подпис
Йосиф Ковачев в Общомедия

Биография редактиране

Йосиф Ковачев е роден на 14 януари 1839 година в българския град Щип (днес Северна Македония). Брат е на революционера Михаил Ковачев и чичо на Владимир Ковачев, Владислав Ковачев и Антон Ковачев. Учи във взаимно училище в Щип, църковен певец и учител в Гниляне между 1855 – 1859 година. Следва в духовната семинария в Белград от 1859 година, а след това се прехвърля в Киевската семинария през 1861 година и я завършва в периода 1864 – 1868 година със средства от Одеското българско настоятелство.

Завръща се в българските земи и до Освобождението учителства в Габрово (1868), откъдето е интерниран в родния си град по нареждане на Мидхат паша, Щип (1868 – 1872) и Прилеп (1874 – 1877).[2][3] За пръв път използва класно-урочната организация на обучение и звучната метода, въведена успешно в Прилепското българско мъжко училище по време на неговото директорство там.[4] В Щип създава първото българско мъжко педагогическо училище, като негов помощник тогава е Александър Попорушев. През 1872 година е назначен за училищен инспектор в Кюстендил. В 1873 година излиза книгата му „Школска педагогия или методическо ръководство за учителите и управителите на народни школи“, който е първият български учебник по педагогика. В 1874 година издава „Буквар по нагледната и гласна метода“, а в 1875 – „Български буквар по звучната метода за народните школи“, излязал едновременно в Пловдив, Русе и Велес, и претърпял 5 издания до 1885 година. Ковачев е автор и на „Ръководство за първоначалното обучение в четенето и писането по звучната метода“ (1879).[5]

След Освобождението е началник на народното просвещение в Пловдив, Източна Румелия, а след това е училищен инспектор в Софийската губерния (1878 – 1879) в Княжството. Избран е за народен представител в Учредителното събрание в 1879 година. След това е избран за председател на Губернския съвет в София. В 1880 година е избран за депутат в Първото обикновено народно събрание от Кюстендилска околия.[6] Заема длъжностите главен секретар на Министерството на вътрешните работи (1880 – 1881), член на Държавния съвет (1882) и кмет на София (1886 – 1887). Като кмет Ковачев се грижи за регулирането на някои софийски улици.[7]

От 1888 г. до края на живота си е преподавател по педагогика във Висшето училище в София (днес Софийски университет). В 1895 година на II македонски конгрес е избран за подпредседател на Върховния македонски комитет. На III македонски конгрес на следващата година отново е избран за подпредседател на комитета, а от март до юни 1897 година е негов председател.

Заедно със съпругата си Екатерина формират фонд за насърчаване на млади изследователи в областта на историята на българския език и на педагогиката и завещават 1 220 000 лева на Софийския университет[8]. Умира на 31 октомври 1898 г. в София.[9][10][11][12]

Идеи за развитието на българския език редактиране

В средата на 70-те години на ХIХ век Ковачев предлага за основа на българския книжовен език да бъде взет „шопският диалект“, термин, с който той обозначава кюстендилския говор. Аргументира се главно със средищното положение на този диалект по отношение на останалите (балканския и македонския) и неговата разбираемост от говорещите на други диалекти. Освен това възприема този диалект като най-чист по отношение на чужди влияния. Говорите в Кюстендилско са в основата и на неговия „Български буквар“ (1875).[13][14][15]

Памет редактиране

На Йосиф Ковачев е наречена улица в квартал „Сухата река“ в София (Карта).

Родословие редактиране

 
 
 
 
 
 
Антон Ковачев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Екатерина
Костадинова
 
Йосиф Ковачев
(1839 – 1898)
 
Михаил Ковачев
(1840 – 1908)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Анастасия Размова
 
Владислав Ковачев
(1875 – 1924)
 
Владимир Ковачев
(1875 – 1910)
 
Антон Ковачев
(1877 – 1931)
 
Райна Ковачева
(1880 – 1967)
 
Йосиф Ковачев
(1885 – 1916)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Жени Ковачева
(1905 – 1994)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Михаил Ковачев
(1905 – 1972)
 
 

Външни препратки редактиране

Бележки редактиране

  1. Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 305.
  2. Иширков, Анастас. Пътуване из Македония и Поморавия, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 116.
  3. „Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860 – 1893“. София, 1969, стр.38.
  4. Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. Историко-географски и стопански прегледъ. София, Печатница „Фотиновъ“ № 1, 1925. с. 117.
  5. Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 305.
  6. Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. VIII (от фонд № 601 до фонд № 800). София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1995. с. 27.
  7. Кметовете // Регионален исторически музей – София. Посетен на 11 декември 2016.
  8. Бошнакова, Милкана. Владислав Ковачов. По пътя на раздялата с България | Политическото верую на македонците, Изток-Запад, София, 2018, стр.12
  9. Вълчев, Боян. Йосиф Ковачев, – в: Български книжовници от Македония. Избрани страници, София 1983, с. 331 – 351.
  10. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 79.
  11. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 223-224.
  12. Ив., Ил. Иосифъ Ковачевъ // Илюстрация Илиндень 4 (104). Илинденска организация, Априлъ 1939. с. 5.
  13. Венедиктов, Г. К. Болгарский литературный язык эпохи Возрождения (Проблемы нормализации и выбора диалектной основы), Москва 1990, с. 168 – 170, 203.
  14. в. Ден, Цариград, г. I, бр. 16 – 17.
  15. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 339.
пръв директор на Прилепското българско мъжко класно училище
(1874 – 1877)
Петър Орлов (и. д.)
Иван Славейков кмет на София
(20 октомври 1886 – 1 ноември 1887)
Никола Даскалов