Димитрий Скепсидски e старогръцки полимат, граматик, преводач, историк и филолог от времето на Аристарх Самотракийски и Кратет от Малос[1].

Димитрий Скепсидски
древногръцки писател
Роден
около 205 пр.н.е.
Починал
около 130 пр.н.е.

Биография

редактиране

Роден е в град Скепсида на областта Малоазийска Мизия около 205 пр.н.е. [2], Починал около 130 пр.н.е. [3] Диоген Лаерций го описват като „произлизащ от добро семейство“ и като „отличен филолог“[4]. Негов е обстойният труд посветен на обширната област Троада, родно място на реалната история за Троя и Троянската война. Троадският диакосмос (Троадският свят, старогр. Τρωικὸς διάκοσμος) съдържал поне 26 тома споменати от Страбон[5] и предоставил на този древен географ обширна информация за малоазийските земи, както указва самият Страбон. Упоменава се и от Атеней [6] както и от Стефан Византийски, под заглавието Силиндион (старогр. Σιλίνδιον). Произведението „Троадският свят“ представлявало историко-географски коментар на книга Втора от Илиадата, където са изброени войските и силите на противниците; авторът описвал от кой географски район произлизали воините и с какво бил характерен техният роден край. Втора книга на Илиадата била позната под името Троянският списък или Троянски каталог. Съвременниците на Димитрий Скепсидски и други антични автори го споменавали често само като „Скепсидеца“[7], а също често и само като „Димитрий“ [8]. Подробно е описано неговото литературно присъствие от Герхард Восий, в произведението „За Гръцката История“ (De Hist. Graec.)[9].

Източници

редактиране
  1. (Страбон xiii. стр. 609)
  2. britannica.com. Demetrius of Scepsis // Посетен на 29 юли 2013.
  3. Daniela Dueck. Demetrius of Scepsis // The Homer Encyclopedia, 2011. Ephyra. Посетен на 31 юли 2012. Demetrius of Scepsis (ca. 205 – 130 bce)
  4. Диоген Лаерций т. 84)
  5. Страбон. xiii. стр. 603 и другаде
  6. Атеней iii. стр. 80,91
  7. Страбон, том ix. стр. 438, 439, том x. стр. 456, 472, 473, и 489
  8. Страбон, том xii. стр. 551, и 552, том xiii. стр. 596, 600, и 602
  9. Герхард Восий, в произведението „За Гръцката История“ (De Hist. Graec., стр. 179).