Отваря главното меню

Димитър Христов Бръзицов е виден български публицист и преводач от гръцки, френски, турски, италиански, сръбски, руски и полски.

Димитър Бръзицов
български публицист

Роден
Починал
Семейство
Деца Христо Бръзицов

БиографияРедактиране

Бръзицов е роден в големия македонски град Дойран в семейството на бореца за българска църковна независимост и основател на българската община в града Христо Бръзицов. Завършва гимназия в Одрин. След Руско-турската война (1877-1878) до Съединението в 1885 година Димитър Бръзицов е журналист в най-големия вестник на Източна Румелия - консервативния русофилски „Марица“. След това в 1890 година Бръзицов става редактор на органа на Българската екзархия в Цариград вестник „Новини“ (от 1898 година прекръстен на „Вести“), като работи в него до 1912 година.

Бръзицов се занимава и с превод. Превежда на български „Вилхем Тел“ на Шилер (1881), „Декамерон“ на Бокачо (1920), „Дядо Горио“ на Балзак (1921), „Скитникът евреин“ на Йожен Сю (1928) и други.

Димитър Бръзицов е баща на видния български журналист Христо Бръзицов и дядо на композитора Александър Бръзицов.[1] Синът му Христо Бръзицов го определя в спомените си като:

борец за поддържане българското съзнание в поробена Македония чрез вестника „Вести“.[2]

БележкиРедактиране

  1. Енциклопедия България, том 1, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 391 – 392.
  2. Бръзицов, Христо. 3000 нощи в затвора, София, 1992, стр. 233.
 
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за