Димитър Бръзицов
Димитър Христов Бръзицов е виден български публицист и преводач от гръцки, френски, турски, италиански, сръбски, руски и полски.
| Димитър Бръзицов | |
|---|---|
| български публицист | |
| Роден | |
| Починал | |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Никола Бръзицов |
| Деца | Христо Бръзицов |
БиографияРедактиране
Бръзицов е роден в големия македонски град Дойран в семейството на бореца за българска църковна независимост и основател на българската община в града Христо Бръзицов и Анастасия[1]. Завършва гимназия в Одрин. След Руско-турската война (1877-1878) до Съединението в 1885 година Димитър Бръзицов е журналист в най-големия вестник на Източна Румелия - консервативния русофилски „Марица“. След това в 1890 година Бръзицов става редактор на органа на Българската екзархия в Цариград вестник „Новини“ (от 1898 година прекръстен на „Вести“), като работи в него до 1912 година.
Бръзицов се занимава и с превод. Превежда на български „Вилхелм Тел“ на Шилер (1881), „Декамерон“ на Бокачо (1920), „Дядо Горио“ на Балзак (1921), „Скитникът евреин“ на Йожен Сю (1928) и други.
Димитър Бръзицов е баща на видния български журналист Христо Бръзицов и дядо на композитора Александър Бръзицов.[2] Синът му Христо Бръзицов го определя в спомените си като:
| „ | борец за поддържане българското съзнание в поробена Македония чрез вестника „Вести“.[3] | “ |
РодословиеРедактиране
| Христо Бръзицов | Анастасия Бръзицова | ||||||||||||||||
| Никола Бръзицов (1873 - ?) | Димитър Бръзицов (1859 - 1931) | ||||||||||||||||
| Катя Спиридонова (1902 - 1993) | Христо Бръзицов (1901 - 1980) | ||||||||||||||||
| Александър Бръзицов (1943 - 2016) | |||||||||||||||||
| Марио Бръзицов | |||||||||||||||||
