Димитър Павлович Ватикиоти (на гръцки: Δημήτρης Βατικιώτης, Димитрис Ватикиотис, на руски: Дмитрий Павлович Ватикиоти) е офицер (капитан) в Руската империя от гръцки произход. Известен е като командир на Българската земска войска (1811 – 1812) и апостол за България на революционната организация „Филики Етерия“ (1814 – 1819).[1]

Димитър Ватикиоти
Роден
1786 г.
Починал
1819 г. (33 г.)
Димитър Ватикиоти в Общомедия

Произход редактиране

Няма единни и достатъчно достоверни данни за етническия произход, мястото и датата на раждането на Ватикиоти.

Според някои източници е роден през 1786 г. в село Табаки[2] (днес в Болградски район, Одеска област, Украйна), макар че други източници водят началото на Табаки от 1806 – 1812 г., а трети сочат Ватикиоти за основател на селото.

Поради заеманото високо място в ръководството – апостол на гръцката организация „Филики Етерия“ редица автори го определят като грък. Българският историк Кръстьо Манчев пише за него: „Димитър Ватикиоти, грък, офицер на руска служба, командир на българските доброволци в руската армия по време на войната от 1806 – 1812 г.“[3] Гръцки публикации[4][5] също застъпват тази гледна точка за народността му.

Дейност редактиране

Във войните от 1811 – 1812 г. редактиране

По време на Руско-турската война от 1806 – 1812 г. през юни 1811 г. Дмитрий Ватикиоти се обръща към генерал Кутузов чрез посредничеството на генерал-майор Иван Инзов с идея да сформира Българска земска войска.[6]

След първия командир (за кратко) генерал Павел Турчанинов поручик Ватикиоти оглавява това военно формирование, съставено от българи (главно) и гагаузи. Отличава се в битката за Силистренската крепост през 1811 г., награден е от ген. Кутузов с паметно оръжие – златна сабя[7]. Отрядът достига численост около 3000 души; след сключването на Букурещкия мирен договор е разпуснат в края на май 1812 г.[6]

Само месец по-късно започва Френско-руската война. Българската земска войска на капитан Ватикиоти отново е свикана, но с намален състав от около 400 души. Отрядът действа в тила на войските на Наполеон, после взема участие в преследването им в Германия и Франция в състава на Литовския полк.

Общественик в Буджак редактиране

Съгласно гръцки източници Ватикиоти оглавява „българската колония“ в Ренѝ през 1815 г.[8].

През 1818 година Дмитрий Ватикиоти се споменава като капитан в руската армия, командир на Българската земска войска и попечител на отвъддунавските преселници, член на Комисията по сбор на сведения за отвъддунавските преселници в Бесарабия[9]. Брат му Иван Павлович Ватикиоти (Ιωάννης Βατικιώτης) е стотник в Българската земска войска и старейшина на отвъддунавските преселници[9] в Гръцкия уезд (Гречанский цинут) в Бесарабия, според някои родом от там, но с гръцки произход[10].

Във „Филики Етерия“ редактиране

През септември 1814 година в Одеса е създадена тайната гръцка революционна организация „Филики Етерия“, поставила си за цел да освободи гръцките земи от турско господство.

Дмитрий и брат му Иван Ватикиоти са сред първите ѝ членове. Д. Ватикиоти е избран сред нейните 12 апостоли (ръководители на области с гърци); той обещава, че още в началото на военните действия ще го последват „14 хиляди българи“. От него се иска още да организира въстание в Северна България едновременно с въстанието в самата Гърция, както и в Сърбия.

Дмитрий Ватикиоти обаче умира (според гръцки източници на възраст 27 г.) по време на престой в Москва през 1819 г.

Източници редактиране

  1. Детрез, Раймонд. Не търсят гърци, а ромеи да бъдат. Православната културна общност в Османската империя. XV-XIX век. София, Кралица Маб, 2015. ISBN 978-954-533-146-6. с. 160 – 161.
  2. ((ru)) „История села Табаки“ // Посетен на 2019-04-12.
  3. „История на балканските народи“, Том 1 (1352 – 1878), Кръстьо Манчев, изд. „Парадигма“, София, 2001 г.
  4. ((el)) Δημήτρης Φωτιάδης (Димитрис Фотиадис), „Η Επανάσταση του 1821“ („Революцията от 1821 г.“), изд. Μέλισσα, Атина, 1971 г.
  5. ((el)) Απόστολος Ε. Βακαλόπουλος (Аостолос Е. Вакалопулос), „Νέα Ελληνική Ιστορία 1204 – 1985“ („Нова гръцка история 1204 – 1985“), с. 136, изд. Βάνιας, Солун, 2005 г.
  6. а б ((ru)) М. М. Фролова. Вооруженные отряды болгар в истории русско-турецких войн XIX в // 2014-10-27. Архивиран от оригинала на 2015-01-11. Посетен на 2019-09-28.
  7. ((ru)) Джулия Коронелли и Евгений Иванов. Антон Коронелли – попечитель болгарских переселенцев // 2010-09-02. Посетен на 2019-04-12.
  8. ((el)) Οικογενεια Βατικιωτη („Семейство Ватикиоти“) // Архивиран от оригинала на 2013-07-02. Посетен на 2019-04-12.
  9. а б ((ru)) Поиск предков, родственников, однофамильцев. Бессарабские персоналии XIX века – в bessarabia.ru
  10. Данова, Надя, Христакудис, Апостолос. „История на нова Гърция“, София, 2003 г., с. 103