Отваря главното меню

Димитър Великов, по псевдоним Димитър Великсин е български книжовник от времето преди и след Освобождението, един от първите български стихотворци.

Димитър Великсин
български поет и книжовник
Роден
Починал
1896 г. (56 г.)
Политика
член
БТРК
Литература
Жанрове стихотворение

БиографияРедактиране

Роден в Браила в семейството на българи-емигранти от Карнобат. Учи в румънско, гръцко и българско училище и от малък владее перфектно трите езика. На 26 години започва да учителства и взима участие в Тайния революционен комитет, където е съратник на Георги Раковски. Започва да пише първите си стихове, на български, френски и румънски език, които подписва като Великсин. Сътрудничи на в-к „Дунавска зора“ на Добри Войников и на други емигрантски издания.

След преминаването на Дунава на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа е арестуван в Браила от румънските власти, в дома му е направен обиск, а той е откаран в Букурещ.[1]

Заминава за учи литература за Париж, където с поезията и статиите си в пресата пропагандира българския въпрос. Слуша лекции в Сорбоната между 1869 и 1871 г. При завръщането си в Румъния работи като висш държавен чиновник, но продължава изявите си на литературното и журналистическото поприще.

Димитър Великсин първи в българската възрожденска литература използва сонетната форма.[2] В поезията си вплита патриотични, революционни, любовни и морализаторски мотиви. Запазени са стиховете му „Плачът на България“, „Лебедовата песен на един български изгнаник“, „Една отломка от человеческото сърце“, „Мисли върху женитбата“, „Твърдоглава си девица“, „Кой дявол ме накара“, „О, колко сладко“. Великсин участва активно и в румънския литературен живот, публикува десетки стихотворения на румънски,[3] автор е на драматична пиеса играна в Браила. Днес неговата поезия има основно историческо значение, но за времето си е била високо ценена.[4] За него Христо Ботев казва, че „Великсин е поет по изкуство, аз съм поет по душа“.

Умира през 1896 г. в Париж, където отива да се лекува. През 1897 г. Иван Вазов му посвещава животописната беседа „Велик син“.[5]

През 1999 г. в резултат от продължителна работа по издирване и уточняване на литературното му наследство, издателството на БАН публикува сборник събрани съчинения на Димитър Великсин.

БиблиографияРедактиране

  • Димитър Великсин. Съчинения. Под редакцията на: Стефана Таринска и Родя Флора. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1999.

БележкиРедактиране

  1. Маркова, Зина. Четата от 1868 година, Издателство на БАН, София 1990, с. 129.
  2. „Първи стихотворци“, сборник български възрожденски стихове под съставителството на Кирил Топалов, Изд. Български писател, София, 1985
  3. Радев, Иван. История на българската литература през Възраждането. Велико Търново, Абагар, 2007. ISBN 978-954-427-758-1. с. 259.
  4. Енциклопедия на българската възрожденска литература, Изд. Абагар, Велико Търново, 1996
  5. „Велик син“, животописна беседа от Иван Вазов, 1897 г.

Външни препраткиРедактиране