Иван Радев

български литературен историк
Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Радев.

Иван Николаев Радев е български филолог и историк, работил главно в областта на литературната история на Възраждането.

Иван Радев
български литературен историк
Роден
Починал
Научна дейност
ОбластФилология
Работил вВеликотърновски университет

Биография

редактиране

Роден е на 26 февруари 1943 г. в Гороцвет, Разградско. Завършва Българска филология (1968). Защитава докторска дисертация на тема „Боян Пенев и проблемите на българската възрожденска литература“ (1973). Доктор на филологическите науки с дисертационен труд на тема „Българската възрожденска литература до 40-те години на 19 в. (За връзката етическо-естетическо)“ (1990).

Асистент (1973), гл. асистент (1975), доцент (1977) и професор (1992) в катедра „Българска литература“ при Великотърновския университет. Ръководител на катедра „Българска литература“ (1981-2006). Декан на Филологическия факултет (1983-1985) и зам.-ректор на Великотърновския университет (1989-1990).

Директор на Университетско издателство – В. Търново (1992-1999).

Академик на Българската академия на науките (2003).

Член на Съюза на българските писатели (1985).

Член на редколегиите на библиотечната поредица „Нова българска библиотека“ (В. Търново), сп. „Родна реч“ (1989-1990), „Трудове на Великотърновския университет“ (1982-1983, 1987), алманах „Янтра“ (1980-1989), в. „Литературен вестник“ (1990-1991), сп. „Език и литература“ и сп. „Архив за поселищни проучвания“ (ВТУ).

Умира след кратко боледуване на 18 декември 2020 г.[1][2][3]

Признание

редактиране

Носител е на:

Библиография

редактиране
  • Радев, Иван. Боян Пенев. София, 1976.
  • Радев, Иван. Българска възрожденска литература. София, 1980.
  • Радев, Иван. Българската възрожденска литература до 40-те години на 19 век. Велико Търново, 1982.
  • Радев, Иван. Софроний Врачански. 1983.
  • Радев, Иван. Столица на оцелелите. 1984.
  • Радев, Иван. Белочерковският апостол. 1987.
  • Радев, Иван. Нравственият патос на ранновъзрожденската ни литература. 1987.
  • Радев, Иван. Библията и българската литература. 1991.
  • Радев, Иван. Български авантюристи. 1991.
  • Радев, Иван. Паратекстът и художествената творба през Възраждането. София, 1993.
  • Радев, Иван. Дългата памет. 1993.
  • Радев, Иван. Погребаните книги на Възраждането. Велико Търново, ПИК, 1994. ISBN 954-8258-29-3.[5]
  • Радев, Иван. Ботев и неговото творчество. 1994.
  • Радев, Иван. Каравеловото творчество. Велико Търново, Слово, 1996. ISBN 954-439-440-0.
  • Радев, Иван. История на българската литература през Възраждането. 1996.
  • Радев, Иван и др. Енциклопедия на българската възрожденска литература. 1996.
  • Радев, Иван и др. История и култура на България в дати. Възраждане. 1997.
  • Радев, Иван. Българското въстание от 1835 г. Велчовата завера. Велико Търново, Слово, 2000. ISBN 954-439-623-3. с. 280.
  • Радев, Иван. Васил Попов - от разказа към романа. Велико Търново, Фабер, 2001. ISBN 954-9541-96-7. с. 124.
  • Радев, Иван. История на Велико Търново. XVIII-XIX век. Велико Търново, Слово, 2001. ISBN 954-439-674-8.
  • Радев, Иван. Любовните истории и авантюризмът на българина. Велико Търново, Слово, 2002. ISBN 954-439-734-5. с. 368.[6]
  • Радев, Иван. Българската литература през XIX век - от анонимност към авторство. Велико Търново, Абагар, 2002. ISBN 954-427-498-7.
  • Радев, Иван. Йордан Вълчев. Личност и дело. Време и съвременници. Велико Търново, Слово, 2005. с. 510.
  • Радев, Иван. Другото лице на възрожденската литература. Велико Търново, Абагар, 2005. ISBN 954-427-711-0.
  • Радев, Иван. Моите полудневници. 1970-1995. Велико Търново, Слово, 2005. ISBN 954-439-853-8.[7]
  • Радев, Иван. Таксидиотство и таксидиоти по българските земи през ХVІІІ-ХІХ век. София, АИ Проф. Марин Дринов, 2008. ISBN 9879543222797. с. 320.
  • Радев, Иван. Низвергнатият Владимир Василев. Страници от него и за него. София, БАН, 2016.[8]

Източници

редактиране
  1. „Скръбна вест“ Архив на оригинала от 2021-03-05 в Wayback Machine., „Българска академия на науките“, 21 декември 2020 г.
  2. „Почина акад. Иван Радев- дългогодишен преподавател във ВТУ “, Tribune.bg, 19 декември 2020 г.
  3. Мария Христова, „Почина акад. Иван Радев, поклонението ще е на 22 декември“, „Велико Търново утре“, 20 декември 2020 г.
  4. Сава Василев, „Литературни празници“, в. „Литературен форум“, бр. 20 (461), 22 май 2001 г.
  5. Бойко Пенчев, „Пограничната библиотека“, в. „Литературен вестник“.
  6. Милена Кирова, „Любовта през Възраждането“, рец. във в-к „Култура“, бр. 3 (2258), 17 януари 2003 г.
  7. Антоанета Алипиева, „Полудневниците на акад. Иван Радев“, сп. „Знаци“, 2006, кн. 4, с. 37-42.
  8. Антоанета Алипиева, „Владимир Василев – щрихи към портрета му“, рец. във в-к „Литературен вестник“, 2016.

Външни препратки

редактиране