Отваря главното меню

БиографияРедактиране

Владов е роден в западномакедонския град Ресен, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Емигрира в Свободна България и завършва гимназия във Варна, а в 1893 година медицина в Монпелие и в 1897 година - в Лионския университет, Франция.[1] През 1894 година пренася куфари с динамит от Варна във вътрешността на Македония[2]. На VIII македоно-одрински конгрес в 1901 година е избран за член на ВМОК като привърженик на крилото на генерал Иван Цончев.[3]

 
Доктор Владов

В 1904 година е изпратен от Задграничното представителството на ВМОРО в Битоля, където става член на окръжния революционен комитет.[4] През 1905 година е прострелян 4 пъти от гръцки терорист, като в отговор ВМОРО убиват представителите на гръцкия комитет Тирче Танти (Сотириос Тантис) и Михаил Папаяни в Битоля.[5] В 1908 година защитава тезата „Убийството в умствената патология“.

След Младотурската революция в 1908 година става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Ресен.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година Владов е доброволец в Българската армия и служи в 1 бригада и в щаба на Македоно-одринското опълчение.[7]

В 1915 година се противопоставя на ориентацията на България към Централните сили в Първата световна война.[8] Според Михаил Думбалаков д-р Владов при голямото си благородство има страст към хазарта.[9] Владов се ползва с голямо доверие от руския пълномощен министър Александър Савински, което е използвано от премиера Васил Радославов, който товари Владов с проучвателни мисии за руските позиции.[10]

Димитър Владов умира в 1917 година в София при падане от кон.[11]

БележкиРедактиране

  1. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 50.
  2. Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 287.
  3. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том 1, София, 1933, стр. 154.
  4. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 27.
  5. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, Том II, изд. на Илинденската Орг., София, 1943, стр. 214
  6. Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 727.
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 129.
  8. Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 425, 430 – 431. ISBN 954321056X
  9. Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том III. София, Печатница „Художникъ“, 1939. с. 27.
  10. Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том III. София, Печатница „Художникъ“, 1939. с. 28.
  11. Галчев, Илия. Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония и Тракия (1870 – 1913). Гутенберг, 2009. ISBN 978-954-617-075-0. с. 169.