Отваря главното меню

Димитър Иванов Горов е български търговец, деец на българското революционно движение.

Димитър Горов
български революционер

Роден
Починал

БиографияРедактиране

Роден е на 28 юни 1840 г. в Пещера. През 1866 г. се преселва в Браила, Румъния, а по-късно се установява в Гюргево. Благодарение на своето трудолюбие, находчивост и икономия, успява да натрупа капитал и да отвори фабрика за свещи и сапун. Жени се за сестрата на Ангел КънчевИванка Кънчева. Голяма част от спечелените пари дава за свободата на България.

Сближава се с Любен Каравелов, Васил Левски, Ангел Кънчев, Стефан Стамболов, Христо Ботев. Той дава част от парите и изпраща до Вардин четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа през 1868 г. През есента на 1875 г. наема къща за Гюргевския революционен комитет. Неговата "кесия" била отворена за всеки изпаднал в беда бунтовник.

Димитър Горов финансира издаването на "Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова" (1875) и "Песни и стихотворения от С. Стамболова" (1877). Дава част от парите, с които Христо Ботев, купува печатницата си.

 
Плоча на Димитър Горов в Пещера

Спомоществовател е при организиране четите на Таню Стоянов и Христо Ботев. Придружава Ботевата чета от Гюргево до Бекет. Нему Ботев му предава прощалните писма до семейството и приятелите си. От Бекет Горов изпратил до европейски вестници телеграмата, с която Ботев осведомява европейската общественост за целта на преминаването на четата му в България. Арестуван, след подаване на телеграмата, Димитър бил затворен в букурещкия затвор „Въкърещ“. Неговия брат, Атанас Горов, е участник в четата и е убит на Милин камък.

По време на Руско-турската война (1877-1878), разпродава имуществото си и се присъединява към руската армия като преводач.

След Освобождението живее в Трявна, където е погребана съпругата му. Открива фабрика за спермацетови свещи, но работата му в България не потръгнала. Липсвали му сериозни клиенти. Втората му съпруга също е от тревненски род, дъщеря на свещеник Константин (Кою) Витанов – Цветана. Стефан Стамболов му бил кум. Виждайки, че работата на Горов съвсем не върви, Захари Стоянов и Стефан Стамболов го убеждават да вземе държавна служба. Горов бил назначен като околийски началник в с. Дерманци, Ловешко, и в Плевен. При изпълнението на своята работа, докато преследвал опасни престъпници, Горов се простудил сериозно и заболял тежко, та не могъл да продължи работата си. Болестта му се влошила и впоследствие се „обърнала“ на туберкулоза. Бил изолиран под грижите на съпругата си. На смъртното си легло Горов казал на жена си: „Ето тези три франка са останали от всичкия ми имот! Запали с тях една свещ на гроба ми!“. Умира на 7 декември 1881 г. в Трявна в крайна нищета. По-късно тленните му останки са пренесени и погребани в Пещера. Две години след смъртта му се поминала и дъщеря му, която е погребана в неговият гроб. Всички бележки, архиви и книжа на Горов били прибрани от Захари Стоянов и Стефан Стамболов, които искали да издействуват пенсия на жена му, обаче нищо не било направено. Цветана се оженила втори път за Ив. Димитров от Оряхово.

От Димитър Горов са останали четири портрета: един от 1867 година, където е снет с майка си баба Йорданка и с брат си Атанас, на втория – с първата му съпруга Иванка Кънчева; на третия – сам и на четвъртия - като околийски началник с втората му съпруга Цветана поп Витанова.

В „Христо Ботев, опит за биография“ Захари Стоянов помества едно писмо на Хр. Ботев до Димитър Горов от 2 май 1875 година. Там Ботев пише на Горов:

„Бай Димитре, недей ми се сърди, че не ти писах досега… Приятелството ни трябва да бъде вечно“

В своят коментар на стр. 230; 231 в „Христо Ботев, опит за биография“, З. Стоянов отбелязва следното:

„Горов, макар и от цинцарска жилка, беше банкерът на хъшовете. Когото заболеше глава, все при него тичаше, догдето го накараха най-сетне да проси. Ние притежаваме около стотина разаписки от разни хъшове, които са вземали от него пари все в заем. Ботев знаеше, че щом го осучат в печатницата, ще извика от Букурещ „Аман бай Горов!“

В своята книга „Миналото“ (с. 346) Стоян Заимов цитира следното писмо:

„Братко Горов, (Гюргево)

Моля Ви да подпомогнете Митя Цветков във всяко отношение, а пък ние, докато сме тук (във Враца). Вие не се бойте, защото България трябва да умре, че тогава Вам да Ви стане нещо лошо. Ние сега събираме пари и до един месец ще Ви донесем 400 лири. Народът дава, брате, като е за свобода! С подзрав

Твои братя: Апостолов, Заимов (без дата)“

ИзточнициРедактиране

 
Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за: