Димитър Димитров (ректор)

Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Димитров.

Димитър Александров Димитров е български учен и политик, ректор (1992 – 1995) на Техническия университет в София[1], министър на образованието и науката в правителството на Иван Костов.

Димитър Димитров
български учен и политик
Роден
Починал
Учил вМосковски институт по енергетика

Образование

редактиране

Завършва Машинно-електротехническия институт, София (по-късно наречен ВМЕИ, днес Технически университет - София) през 1954 със специалност „Електроинженерство“. Специализира в Московския енергетически институт през 1964-1965.

Подготвя и защитава във ВМЕИ, София (1970) дисертация на тема „Изследване на електромагнитни процеси при несиметрични модулирани трифазни асинхронни машини“ за научна степен „кандидат на техническите науки“ (сега: „доктор“).

Професионална дейност

редактиране
  • 1954 – 1955: старши инженер, ДХЗ „Г. Димитров“, Костинброд.
  • 1955 – 1958: главен енергетик, ДМП „Изомат“.
  • 1958 – 1961: началник на цех, ДМЗ „Ленин“, Перник.
  • 1989 – 1991: председател на Управителния съвет, ДФ „Елпроменерго“.

Преподавателска и научна дейност

редактиране

Катедра „Електрически машини и апарати“ („ЕМА“), Електротехнически факултет на ТУС: асистент (1961), доцент (1969), професор (1980) по „Електрически машини“.

Основни области на научна и преподавателска дейност: електрически машиния, електромагнитни изчисления.

Автор на 120 научни труда (от които 20 в чужбина), 13 изобретения, З патента и 13 учебника и учебни помагала; ръководител на 13 успешно защитили аспиранти; ръководил много научни договори с финансиране от МОН, фирми, организации.

Обществена дейност

редактиране
  • Член на редколегията на списания „Електротехника и електроника“ и „Енергетика“.
  • Член на Специализирания научен съвет по електротехника при ВАК.
  • Член на Президиума на ВАК (1992-1995).
  • Член на Изпълнителното бюро на УС на Българската стопанска камара (1995).
  • Член на Върховния съвет на Националната агенция за оценяване и акредитация при МС (1996).
  • Член на Съвета за национално развитие при президента на България (1996).
  • Член на Националния съвет за научна и технологична политика при МС (1998).

Управленска дейност

редактиране
  • 1974 – 1989: заместник-ръководител на Катедра „ЕМА“, ТУС;
  • 1989 – 1992: ръководител на Катедра „ЕМА“, ТУС;
  • 1991 – 1992: председател на Академичния съвет, ТУС;
  • 1992 – 1999: ректор на ТУС, София;
  • 1999 – 1999: председател на Държавната комисия за енергийно регулиране;
  • 1999 – 2001: министър на образованието и науката.

Източници

редактиране
  1. „Биографичен алманах 1945 – 2015“, Издателство на Техническия университет, София, 2015. ISBN 978-619-167-150-2, стр. 19