Димитър Димитров (философ)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Димитров.
Димитър Николов Димитров (на македонска литературна норма: Димитар Николов Димитров) е учен, философ, писател, политик и дипломат от Северна Македония, с изявена българска ориентация.
| Димитър Димитров | |
 | |
| Министър на образованието | |
| Мандат | 20 март 1991 – 5 септември 1992 г. |
|---|---|
| Министър-председател | |
| 1991-1992 | Никола Клюсев |
| Наследник | Георги Ефремов |
| Министър на културата | |
| Мандат | 30 ноември 1998 – 28 декември 1999 г. |
| Министър-председател | |
| 1998-2002 | Любчо Георгиевски |
| Предшественик | Слободан Унковски |
| Наследник | Любен Пауновски |
| Лична информация | |
| Роден |
13 ноември 1937 г.
|
| Съпруга | Ратка Димитрова |
| Деца | Никола Димитров |
| Полит. партия | независим |
| Образование | СУ „Св. св. Кирил и Методий“ |
| Професия | учен • философ • политик |
Портал  Политика | |
| Димитър Димитров в Общомедия | |
Биография
редактиранеДимитър Николов Димитров е роден на 13 ноември 1937 г. във воденското село Цакони (на гръцки Хриса), Гърция.[1] Изведен е от страната по време на Гражданската война в групата на така наречените деца бежанци. Завършва средното си образование в Скопие, след което продължава обучението си във Философския факултет на Скопския университет. Магистърска степен получава в Любляна, а докторска - в Загреб.
Работил е като гимназиален учител и редактор, а от 1967 година е университетски преподавател в Скопие.
Министър на образованието в първото правителство на страната, в правителството на Любчо Георгиевски е министър на културата (1998-1999), а по-късно е посланик в Москва.[2]
Димитров е женен за Ратка Димитрова, а техен син е дипломатът Никола Димитров, който през 2017 година е избран за министър на външните работи на Република Македония в правителството на Зоран Заев.
Творчество
редактиранеПървата му книга с разкази „Овчарче“ излиза в 1960 година. Член е на Дружеството на писателите на Македония от 1970 година.[3]
През 1999 година сборникът му с есета и статии, посветени на миналото и настоящето на Република Македония „Името и умът“ е издаден на книжовен български език. В предговора към изданието Димитър Димитров отбелязва:
| „ | От тази книга читателят едва ли ще научи нещо ново за нашите общи предци - за тях той вероятно знае повече. Тази страна на книгата е по-важна за македонския читател, който в пещерата на Платон виждаше техните сенки"[4] | “ |
Съчинения
редактиране- Овчарче (сборник с разкази за деца, 1960)
- Збогум детство (сборник с разкази за деца)
- Кога сме деца (сборник с разкази за деца, 1962)
- Животот и уметноста (студия, 1967)
- Противаставување (есета, 1971)
- Македонски работи (есета, 1991)
- Уметност и човекување (есета, 1992)
- Меѓу тоталитаризам и демократија (есета, 1994)
- Името и умот (статии и есета, 1999)[5]
Външни препратки
редактиране- ((mk)) Данни за Димитър Димитров в сайта на – Собрание на Република Македониjа
Бележки
редактиране- ↑ Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 466. (на македонска литературна норма)
- ↑ Тито Петковски. Дипломатија без дипломати, Утрински весник, 16 октомври 2006.[неработеща препратка]
- ↑ Милован Стефановски. Писатели, министри и бугарофили, Дневник, 26 юни 1999., архив на оригинала от 3 март 2016, https://web.archive.org/web/20160303233423/http://vmro.150m.com/ms2/dn2606_9.html, посетен на 9 юли 2008
- ↑ Димитров, Димитър. Името и умът, София 1999, с. 7
- ↑ Биография на сайта на Дружеството на писателите на Македония, архив на оригинала от 8 март 2010, https://web.archive.org/web/20100308090647/http://dpmk.org/d.htm, посетен на 7 август 2009