Димитър Димитров (философ)

Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Димитров.

Димитър Николов Димитров (на македонска литературна норма: Димитар Николов Димитров) е учен, философ, писател, политик и дипломат от Северна Македония, с изявена българска ориентация.

Димитър Димитров
Министър на образованието
Мандат20 март 1991 – 5 септември 1992 г.
Министър-председател
1991-1992Никола Клюсев
НаследникГеорги Ефремов
Министър на културата
Мандат30 ноември 1998 – 28 декември 1999 г.
Министър-председател
1998-2002Любчо Георгиевски
ПредшественикСлободан Унковски
НаследникЛюбен Пауновски
Лична информация
Роден
13 ноември 1937 г. (1937-11-13) (87 г.)
СъпругаРатка Димитрова
ДецаНикола Димитров
Полит. партиянезависим
ОбразованиеСУ „Св. св. Кирил и Методий“
Професияученфилософполитик
Портал Портална икона Политика
Димитър Димитров в Общомедия

Биография

редактиране

Димитър Николов Димитров е роден на 13 ноември 1937 г. във воденското село Цакони (на гръцки Хриса), Гърция.[1] Изведен е от страната по време на Гражданската война в групата на така наречените деца бежанци. Завършва средното си образование в Скопие, след което продължава обучението си във Философския факултет на Скопския университет. Магистърска степен получава в Любляна, а докторска - в Загреб.

Работил е като гимназиален учител и редактор, а от 1967 година е университетски преподавател в Скопие.

Министър на образованието в първото правителство на страната, в правителството на Любчо Георгиевски е министър на културата (1998-1999), а по-късно е посланик в Москва.[2]

Димитров е женен за Ратка Димитрова, а техен син е дипломатът Никола Димитров, който през 2017 година е избран за министър на външните работи на Република Македония в правителството на Зоран Заев.

Творчество

редактиране

Първата му книга с разкази „Овчарче“ излиза в 1960 година. Член е на Дружеството на писателите на Македония от 1970 година.[3]

През 1999 година сборникът му с есета и статии, посветени на миналото и настоящето на Република Македония „Името и умът“ е издаден на книжовен български език. В предговора към изданието Димитър Димитров отбелязва:

От тази книга читателят едва ли ще научи нещо ново за нашите общи предци - за тях той вероятно знае повече. Тази страна на книгата е по-важна за македонския читател, който в пещерата на Платон виждаше техните сенки"[4]

Съчинения

редактиране
  • Овчарче (сборник с разкази за деца, 1960)
  • Збогум детство (сборник с разкази за деца)
  • Кога сме деца (сборник с разкази за деца, 1962)
  • Животот и уметноста (студия, 1967)
  • Противаставување (есета, 1971)
  • Македонски работи (есета, 1991)
  • Уметност и човекување (есета, 1992)
  • Меѓу тоталитаризам и демократија (есета, 1994)
  • Името и умот (статии и есета, 1999)[5]

Външни препратки

редактиране