Отваря главното меню

Любчо Георгиевски

северномакедонски политик

Любчо Георгиевски (на македонска литературна норма: Љупчо Георгиевски, изписва се и като Љубчо Георгиевски) е политик от Северна Македония и бивш министър-председател (1998 – 2002) и вицепрезидент на страната. Той е бивш председател на партията ВМРО-ДПМНЕ и настоящ председател на ВМРО Народна партия.

Любчо Георгиевски
северномакедонски политик
Ljubco Georgievski.jpg
Роден

Националност Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Flag of Bulgaria.svg България
Религия Православие
Образование Скопски университет
Политика
Партия Движение за Всемакедонска акция (1990 г. – 1990 г.)
Вътрешна македонска революционна организация - Демократическа партия за македонско национално единство (1990 г. – 2003 г.)
ВМРО Народна партия (2004 г.)
1-ви лидер на ВМРО-ДПМНЕ
17 юни 1990 – 1 май 2003
3-ти министър-председател
1 ноември 1998 – 15 септември 2002
лидер на ВМРО-Народна партия
4 юли 2004 – ...
Семейство
Съпруга Снежана Георгиевска
Деца Лъв Георгиевски
Любчо Георгиевски в Общомедия

През юни 2006 г. той придобива българско гражданство, като самият той се определя като българофил.[1]

БиографияРедактиране

Георгиевски е роден на 17 януари 1966 г. в Щип. Той е сред основателите и първи председател на ВМРО-ДПМНЕ, от нейното основаване до май 2003 г. На 27 януари 1991 г. той е избран за подпредседател (вицепрезидент) на Социалистическа република Македония, но по-късно през годината подава оставка от този пост.

Министър-председателРедактиране

През периода 30 ноември 1998 г. до 1 ноември 2002 г., Георгиевски е министър-председател на Северна Македония.

Любчо Георгиевски има голяма роля в създаването на суверенна и независима Северна Македония. По време на неговото управление са размразени двустранните отношение между България и Северна Македония, като през 1999 г. е подписана съвместна декларация на министър-председателите на двете страни, съдържаща копромисно решение на така наречения „езиков спор“.[2]

През 2001 г. след войната в Косово, в Северна Македония избухва въоръжен конфликт между албански сепаратисти и северномакедонските въоръжени сили. След неколкомесечни сражения, северномакедонските сили надделяват и сепаратистите са разоръжени. Георгиевски договоря военната подкрепа на България, която се оказва решаваща за младата република. Подписва Охридското споразумение, от страна на правителството на страната с представители на етническите албанци на 13 август 2001 г. Споразумението прекратява въоръжения конфликт и поставя основата за подобряване на правата на етническите албанци.[3] В тази връзка, той предлага създаването на етнически чисти държави на Балканите, като единствен възможен вариант за тяхното развитие и мир в региона. Според него, след неизбежното отделяне на Косово от Сърбия, Северна Македония ще се обособи като трета албанска държава. За да няма размирици, Георгиевски смята, че единственият възможен изход за Северна Македония е размяната на територия и население. Планът на бившия министър-председател се приема противоречиво. Според някои, това е опит Северна Македония да се подели между Албания и България от българина Любчо Георгиевски, според други – всичко, което е прогнозирал анализаторът Любчо Георгиевски се е сбъднало, според трети, това е начин македонизмът да се съхрани от разпад.

Напускане на ВМРО-ДПМНЕРедактиране

След разногласията със сегашния лидер на ВМРО-ДПМНЕ Никола Груевски, Георгиевски формира нова партия ВМРО Народна партия, чийто лидер в сянка е в началото.

В интервю за радио Свободна Европа на 6 март 2011 г., Георгиевски се обявява за компромис с Гърция за промяна на името на тогавашната Република Македония, в името на евро-атлантическата интеграция на страната. В същото интервю той се отказва от предишните си идеи, че Република Македония е моноетническа държава, които определя като илюзии и заявява: Македония вече не е само мултиетническа, а може да се каже и мултирелигиозна държава[..][4] Георгиевски определя наложения след неговото управление процес на антиквизация в страната като карикатурен и определя бутафорния проект „Скопие 2014“ като „Дисниленд на Балканите“. Той остро критикува и систематично провежданата политика на българофобия на наследника си на премиерския пост Никола Груевски,[5] когото определя като про-сръбски ориентиран.

Българско гражданствоРедактиране

През юни 2006 г. той придобива българско гражданство на основание на деклариран български произход, въз основа на подписана нотариално заверена декларация за българско самосъзнание.[6] След получаването на българско гражданство, Георгиевски е подложен на жестоки критики в страната си и се оттегля от политиката за няколко години.

СемействоРедактиране

Любчо Георгиевски е женен за Снежана Георгиевска, с която има едно дете, на име Лъв.

СъчиненияРедактиране

  • Остварување на вековниот сон, Скопје, НИП Нова литература, 2001
  • С лице към истината. Избрани статии, есета, речи, из-во Балкани, София, 200, ISBN 978-954-9446-46-3

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране