Димитър Муртов
Димитър Атанасов Муртов е български общественик и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
| Димитър Муртов | |
| български революционер | |
| Роден |
1882 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
Биография редактиране
Димитър Муртов е роден през 1882 година[2] в град Енидже Вардар, тогава в Османската империя. Присъединява се към ВМОРО и като четник в четата на Апостол Петков участва в сражението при Боймица на 10/24 март 1905 година, в което загиват братът на войводата Тано Петков, секретарят на четата Атанас Тодев и четникът Димитър Чавдаров, както и гъркоманският поп Никола Ринчев. Муртов заедно с останалите четници Митю Карасулев, Димитър Бабянски, Иван Костурски,[1] Атанас Чопката,[3] Пецан Пеко от Петрово, Митю Мачкоевски, Ильо от Лебаово и Белялот от Баровец се спасяват през нощта. Влиза в четата на Павле Кушински, в която влизат и Дионис Кошински, Пецан Пеню, Гоно Бегинин, Атанас Никлев, Кочо Костурски, Тупара Керкалски, Христо Бабянски и Атанас Чопката. Четата се сражава при Грубишката река, при Аларе и на други места.[4]
Жени се за Катерина (р. 1883), с която имат син Душан (р. 1907) и дъщери Еленка (р.1916) и Анастасия (р. 1917). На 23 април 1943 година, като жител на Бургас, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[4]
Бележки редактиране
- ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 175.
- ↑ Към 23 април 1943 година е на 61 години.
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 175-176.
- ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 176.