Уикипедия

Либахово

Тази статия е за селото в Гърция. За селото в България със старо име Либяхово, вижте Илинден (село).

Либахово или Либа̀во,[1] Либаово[2] (на гръцки: Φιλυριά, Филирия, до 1926 година Λιμπάχοβο, катаревуса: Λιμπάχοβον, Либахово/н[3]) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Пеония в административна област Централна Македония.

Либахово
Φιλυριά
— село —
Изглед към селото
Изглед към селото
Гърция
40.9° с. ш. 22.4775° и. д.
Либахово
Централна Македония
40.9° с. ш. 22.4775° и. д.
Либахово
Кукушко
40.9° с. ш. 22.4775° и. д.
Либахово
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемПеония
Географска областБоймия
Надм. височина160 m
Население192 души (2021 г.)

География

редактиране

Селото е разположено на 160 m надморска височина,[2] на 6 km южно от демовия център Гумендже (Гумениса) в областта Боймия в източното подножие на планината Паяк (Пайко), в Солунското поле.[4]

История

редактиране

На трапецовидна височина на 150 m югозападно от селото е открито селище с останки от праисторическо, римско и елинистическо време. Вляво от пътя Кушиново (Полипетро) – Либахово, в местността Извор (Ισβόρ) на разстояние 1100 m от Либахово е открита римска сграда с изобилие от керамични остатъци и архитектурни елементи.[5]

В Османската империя

редактиране
 
Доклад на Янко Пеев, управляващ Солунското търговско агентство, относно относно оплакване на кметове на български села, включително и Либахово, пред Хилми паша за золуми над българите от страна на османския аскер, 22 ноември 1908 година

В XIX век Либахово е чисто българско село в Ениджевардарска каза на Османската империя. Църквата „Света Неделя“ е от първата половина на XIX век.[6] В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Любарово като българско село.[7]

На австро-унгарската военна карта селото е отбелязано като Либахова (Libahova),[8] на картата на Йоргос Кондоянис е отбелязано като Либиновон (Λιμπίνοβον), християнско село.[9]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Либаво (Либахово) живеят 145 българи християни.[10] Цялото население на Либахово е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година Либаво (Libavo) има 176 българи екзархисти.[11]

Кукушкият околийски училищен инспектор Никола Хърлев пише през 1909 година:

„ Либаово, 18 /III, 1/2 ч. от Гиракарци. 20 български екзархийски къщи, чифлик. През зимата тук живеят 6-7 влашки семейства[12] - националисти. Поминъкът е земеделие, лозарство и бубарство. Черквата отворена, няма никакви имоти. Училището (вакъф) е двуетажно: ниска изба, само класна стая с дюшеме, без таван, големина 6Х5Х2 1/2, добре осветявана. Съградено е в 1905 г.[13] “

Според кукушкия околийски училищен инспектор Никола Хърлев през 1909 година Либаово има 20 български екзархийски къщи, всички чифлик. Зимно време в селото живеят и 6-7 влашки семейства - „националисти“, тоест с румънско съзнание. Основен поминък е земеделието, лозарството и бубарството. Двуетажната сграда на българското училище е съградена през 1905 година.[14]

По данни на Екзархията в 1910 година Либаново е чифлигарско село с 18 семейства, 128 жители българи и една черква.[15]

В 1910 година Халкиопулос пише, че в селото (Λιμπάχοβον) има 120 екзархисти.[9][16]

В Гърция

редактиране

По време на Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата Либахово попада в Гърция. В 1912 година е регистрирано като селище с християнска религия и „македонски“ език. Преброяването в 1913 година показва Либахово (Λιμπάχοβο) като село с 83 мъже и 61 жени.[9]

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Либихово има 40 къщи славяни християни.[17]

От 18 български семейства към 1912 година до 1928 година в България се изселват 16 семейства и в селото остават 2 български семейства.[18] Ликвидирани са 24 имота на жители, преселили се в България.[9] В 20-те години в селото са заселени гърци бежанци, включително от малоазийското елинизирано българско село Къздервент.[19] В 1928 година в селото е смесено местно-бежанско с 69 бежански семейства и 234 жители бежанци.[20]

Селото традиционно произвежда предимно жито, тютюн и памук.[2]

Прекръстени с официален указ местности в община Либахово на 31 юли 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Леска[4] Λέσκα Фундуки Φουντούκι[21] река на ЮЗ от Либахово[4]
Извор[4] Ίσβορον Пиги Πηγή[21] местност на Ю от Либахово[4]
Вакъфи[4] Μακούφια Монастирия Μοναστήρια[21] местност на ЮЗ от Либахово и на ЮИ от Геракарци[4]
Гюпката[4] Γιουπκτα Гифтиса Γύφτισσα[21] местност на Ю от Цигарово и на И от Радомир[4]
Градища[4] Γράδιστα Петротон Πετρωτόν[21] възвишение на З от Цигарово и на С от Радомир[4]
Нишан Таш[4] Νισάν Ντασι Пирамида Πυραμίδα[21] възвишение на ЮЗ от Геракарци и на И от Цигарево (325,6 m)[4]
Орманово[4] Όρμάνοβον Дасотон Δασωτόν[21] местност на ЮЗ от Геракарци и на СИ от Цигарево[4]
Курия[4] Κουρί Дасаки Δασάκι[21] възвишение на СЗ от Либахово и на С от Геракарци (266 m)[4]
Вирот[4] Βίροτ Пиги Πηγή[21] река на И от Либахово[4]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 144[2] 111[2] 265[2] 462[2] 352[2] 381[2] 333[2] 329[2] 263 263 246 192

Бележки

редактиране
  1. ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., с. 306
  2. ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 61. (на македонска литературна норма)
  3. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  4. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  5. ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ43/57683/3282 π.ε./17-4-1996 - ΦΕΚ 294/Β/3-5-1996 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2021-07-09. Посетен на 26 юни 2018.
  6. ↑ 10. Ιερός ναός Αγίας Κυριακής Φιλυριάς // Ανάδειξη των Μεταβυζαντινών Μνημείων στην Μητροπολιτική Περιφέρεια Γουμενίσσης- Αξιουπόλεως - Πολυκάστρου μέ κέντρο τό Δήμο Ευρωπού. Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 24 юни 2014.
  7. ↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 91.
  8. ↑ Generalkarte von Mitteleuropa 1:200.000 der Franzisco-Josephinischen Landesaufnahme. Österreich-Ungarn, ab 1887-1914. (на немски)
  9. ↑ а б в г Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Γιανιτσών 1886 – 1927 // lithoksou.net. Посетен на 16 юли 2019 г.
  10. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 147.
  11. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102-103. (на френски)
  12. ↑ Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските български училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 85.
  13. ↑ Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските български училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 86.
  14. ↑ Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 85-86.
  15. ↑ Шалдевъ, Хр. Областьта Боймия въ Югозападна Македония // Македонски прегледъ VI (1). София, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, 1930. с. 63.
  16. ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Αθήναι, 1910.
  17. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 28. (на сръбски)
  18. ↑ Шалдевъ, Хр. Областьта Боймия въ Югозападна Македония // Македонски прегледъ VI (1). София, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, 1930. с. 66.
  19. ↑ Καραλίδου, Φωτεινή, Η περίπτωση ενσωμάτωσης των κατοίκων του Κίζδερβεντ Μ. Ασίας στον ελλαδικό χώρο, μεταπτυχιακή εργασία, τμήμα Ιστορίας και Αρχαιολογίας, Φ.Λ.Σ., Α.Π.Θ., Θεσσαλονίκη, 1992., архив на оригинала от 23 декември 2009, https://web.archive.org/web/20091223081918/http://www.imma.edu.gr/macher/ulit/history/35.html, посетен на 23 март 2010 
  20. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  21. ↑ а б в г д е ж з и Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1050. (на гръцки)
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Либахово&oldid=12434340“.