Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Гърция. За селото в България със старо име Либяхово, вижте Илинден (село).

Либахово или Либа̀во[1] (на гръцки: Φιλυριά, Филирия, до 1926 година Λιμπάχοβο, катаревуса: Λιμπάχοβον, Либахово/н[2]) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Пеония в административна област Централна Македония. Според преброяването от 2001 година Либахово има 279 жители.

Либахово
Φιλυριά
— село —
Изглед към селото
Изглед към селото
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Пеония
Географска област Боймия
Надм. височина 119 m
Население 279 души (2001)

ГеографияРедактиране

Селото е разположено на 6 километра южно от демовия център Гумендже (Гумениса) в областта Боймия в източното подножие на планината Паяк (Пайко), в Солунското поле.

ИсторияРедактиране

На трапецовидна височина на 150 m югозападно от селото е открито селище с останки от праисторическо, римско и елинистическо време. Вляво от пътя Кушиново (Полипетро) – Либахово, в местността Извор (Ισβόρ) на разстояние 1100 m от Либахово е открита римска сграда с изобилие от керамични остатъци и архитектурни елементи.[3]

В Османската империяРедактиране

 
Доклад на Янко Пеев, управляващ Солунското търговско агентство, относно относно оплакване на кметове на български села, включително и Либахово, пред Хилми паша за золуми над българите от страна на османския аскер, 22 ноември 1908 година

В XIX век Либахово е чисто българско село в Ениджевардарска каза на Османската империя. Църквата „Света Неделя“ е от първата половина на XIX век.[4] В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской ТурцииЛюбарово като българско село.[5]

На австрийската военна карта селото е отбелязано като Либахова (Libahova), на картата на Кондоянис е отбелязано като Либиновон (Λιμπίνοβον), християнско село.[6]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Либаво (Либахово) живеят 145 българи християни.[7] Цялото население на Либахово е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година Либаво (Libavo) има 176 българи екзархисти.[8]

Кукушкият околийски училищен инспектор Никола Хърлев пише през 1909 година:

Либаово, 18 /III, 1/2 ч. от Гиракарци. 20 български екзархийски къщи, чифлик. През зимата тук живеят 6-7 влашки семейства[9] - националисти. Поминъкът е земеделие, лозарство и бубарство. Черквата отворена, няма никакви имоти. Училището (вакъф) е двуетажно: ниска изба, само класна стая с дюшеме, без таван, големина 6Х5Х2 1/2, добре осветявана. Съградено е в 1905 г.[10]

Според кукушкия околийски училищен инспектор Никола Хърлев през 1909 година Либаово има 20 български екзархийски къщи, всички чифлик. Зимно време в селото живеят и 6-7 влашки семейства - „националисти“, т.е. с румънско съзнание. Основен поминък е земеделието, лозарството и бубарството. Двуетажната сграда на българското училище е съградена през 1905 година.[11]

По данни на Екзархията в 1910 година Либаново е чифлигарско село с 18 семейства, 128 жители българи и една черква.[12]

В 1910 година Халкиопулос пише, че в селото (Λιμπάχοβον) има 120 екзархисти.[6][13]

Според Боривое Милоевич селото (Libihovo) има 40 къщи християни славяни.[6]

В ГърцияРедактиране

По време на Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата Либахово попада в Гърция. В 1912 година е регистрирано като селище с християнска религия и „македонски“ език. Преброяването в 1913 година показва Либахово (Λιμπάχοβο) като село с 83 мъже и 61 жени.[6]

Част от българските му жители се изселват в България. Ликвидирани са 24 имота на жители, преселили се в България.[6] В 20-те години в селото са заселени гърци бежанци, включително от малоазийското елинизирано българско село Къздервент.[14] В 1928 година в селото е смесено местно-бежанско с 69 бежански семейства и 234 жители бежанци.[15]

Преброявания
Година Жители
1900 145
1905 176
1910 128
1928 234
1981 716
1991 304
2001 279
2011 246

БележкиРедактиране

  1. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.306
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ43/57683/3282 π.ε./17-4-1996 - ΦΕΚ 294/Β/3-5-1996. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 26 юни 2018.
  4. 10. Ιερός ναός Αγίας Κυριακής Φιλυριάς. // Ανάδειξη των Μεταβυζαντινών Μνημείων στην Μητροπολιτική Περιφέρεια Γουμενίσσης- Αξιουπόλεως - Πολυκάστρου μέ κέντρο τό Δήμο Ευρωπού. Посетен на 24 юни 2014. Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.
  5. Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр. 91.
  6. а б в г д Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Γιανιτσών 1886 – 1927. // lithoksou.net. Посетен на 16 юли 2019 г.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 147.
  8. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102-103. (на френски)
  9. Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските бълтарски училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 85.
  10. Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските бълтарски училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 86.
  11. Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 85-86.
  12. Шалдев, Христо. Областта Боймия в Югозападна Македония. Македонски преглед, 1930, 6:1, стр. 61–69.
  13. Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Αθήναι, 1910.
  14. „Καραλίδου, Φωτεινή, Η περίπτωση ενσωμάτωσης των κατοίκων του Κίζδερβεντ Μ. Ασίας στον ελλαδικό χώρο, μεταπτυχιακή εργασία, τμήμα Ιστορίας και Αρχαιολογίας, Φ.Λ.Σ., Α.Π.Θ., Θεσσαλονίκη, 1992.“, архив на оригинала от 23 декември 2009, https://web.archive.org/web/20091223081918/http://www.imma.edu.gr/macher/ulit/history/35.html, посетен 23 декември 2009 
  15. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012