Димитър Пъшков е български националреволюционер и държавен деец.

Димитър Пъшков
български националреволюционер и държавен деец
BASA 80K-2-299-2 Dimitar Pashkov,1879,Tarnovo.jpg
Димитър Пъшков, Търново, 1879 г. Източник: ДА „Архиви“
Роден
1840 г.
Починал
10 ноември 1926 г. (86 г.)
Народен представител в:
УС   III ВНС   V ОНС   VI ОНС   VII ОНС   XIII ОНС   

БиографияРедактиране

Димитър Пъшков е роден през 1840 г. в с. Сопот, Ловешко, в семейство на свещеник. Учи последователно в родното си село, Троянския манастир, Ловеч при Манол Лазаров и Сопот, Карловско при Юрдан Ненов. Работи като учител в Тетевен (1859 – 1860), с. Сопот (1862 – 1863) и Ловеч (1864 – 1865).

Революционна дейностРедактиране

Напуска учителската професия и се ориентира към търговия. Участва в създаването на Ловешкото читалище „Наука“. По покана на Васил Левски е сред основателите на Ловешкия частен революционен комитет и негов деен член (1869 – 1872). Временен дописник на в. „Право“ (1873).

Във връзка с Арабаконашкия обир, организиран от Димитър Общи, е арестуван от турската полиция в Ловеч заедно с Марин Поплуканов, поп Лукан Лилов и Величка Хашнова. Тримата са държани в ловешкия арест около 20 дни, след което са прехвърлени за разпити в София. Величка Хашнова остава арестувана по тогавашните закони в къщата на попа. След очна ставка с Димитър Общи, последният казва, че не е този попът, а друг да търсят. Поп Лукан Лилов бива незабавно освободен, завръща се в Ловеч със заповед за освобождение и на Величка Хашнова. Същия ден арестуват поп Кръстьо Никифоров. Димитър Пъшков е разпитван от извънредна следствена комисия в София. Осъден на вечно заточение в Диарбекир от Софийския военно-полеви съд заедно с Марин Попуканов, въпреки че не признават нищо и отричат обвиненията на турското правосъдие (1873).

Излежава 3 години от присъдата и успява да избяга от заточението заедно с Марин Поплуканов и Георги Минчев (1876). До началото на Руско-турската война (1877 – 1878) живее в Букурещ. Включва се в подпомагането на Руската императорска армия.

Държавна дейностРедактиране

След Освобождението се завръща в Ловеч, където е член на Постоянната окръжна комисия и председател на Ловешкия окръжен съвет. Народен представител в Учредителното събрание (1879), Трето велико народно събрание (1886 – 1887), Петото (1887 – 1889), Шестото (1890 – 1893), Седмото (1893) и Тринадесетото ОНС (1903 – 1907). Деен член на Народнолибералната партия (стамболовисти).[1]

ПаметРедактиране

Оставя ценни спомени и дневници.

Улица в Ловеч е наименувана „Димитър Пъшков“.

ИзточнициРедактиране

  1. Палангурски, Милко. „Учредителите. Участниците в Учредителното народно събрание в Търново, 10.II. - 16.IV.1879 г.“, София, 2014 г., с. 230
  • Енциклопедия „Българска интелигенция“, С. 1988, с. 558 – 559