Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Стоянов.

Димитър Стоянов Стоянов е български офицер, генерал-майор, участник в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), помощник интендант в Главното управление на съединените армии през Първата световна война (1915 – 1918).

Димитър Стоянов
български офицер
Роден
Починал
неизв.

Образование Национален военен университет

БиографияРедактиране

Димитър Стоянов е роден на 11 април 1874 г. в София, Османска империя. През 1896 г. завършва в 17 випуск на Военното на Негово Княжеско Височество училище и е произведен в чин подпоручик. През 1900 г. е произведен в чин поручик, а през 1904 г. в чин капитан. През 1906 г. като капитан от 26 пехотен пернишки полк е командирован за обучение в Интендантските курсове в Санкт Петербург, Русия, които завършва през 1910 г.[1] През 1912 г. е произведен в чин майор. Взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913).

През Първата световна война (1915 – 1918) майор Димитър Стоянов е помощник интендант в Главното управление на съединените армии, за която служба „за отличия и заслуги през втория период на войната“ съгласно заповед № 355 от 1921 г. е награден с Орден „Св. Александър“ IV степен с мечове отгоре.[2] На 14 август 1916 г. е произведен в чин подполковник.

През 1919 г. е произведен в чин полковник, а на 6 май 1926 г. в чин генерал-майор. През 1933 г. съгласно заповед №10 по Министерството на войната е назначен за началник на административен отдел в Главното интендантство.

По време на военната си кариера служи в интендантството, 2-ри резервен полк и като домакин във Военното училище.

СемействоРедактиране

Генерал-майор Димитър Стоянов е женен и има 2 деца.

Военни званияРедактиране

НаградиРедактиране

ОбразованиеРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Танчев, Иван. Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912). София, ИК „Гутенберг“, 2008. ISBN 9789546170491. с. 210. (Цит: ВИ, № 108, 24 октомври 1906; № 117, 23 октомври 1910; Списък на генералите и офицерите (1905), с. 165)
  2. ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 210 – 211

ИзточнициРедактиране