Димитър Тролев
Димитър Коцев Тролев е български пожарникар и общественик от Македония.
Димитър Тролев | |
български пожарникар | |
Роден |
неизв.
|
---|---|
Починал | не по-рано от 1938 г.
|
Биография редактиране
Тролев е роден през втората половина на XIX век в македонския град Щип, тогава в Османската империя. Емигрира в България.[1]
Работи като пожарникар в столицата. Като обещава да изпълнява длъжността си чистосъвестно, акуратно и с пълно знание, понеже бил вече служил пет години „по тази част“ в София, подава прошение, с което моли да се назначи за командир на пожарната в град Русе. След доклад на кмета Лазар Динолов по този въпрос с решение на общинския съвет през 1894 година поема командването на пожарната в града, като наследява първия пожарен командир Иван Петров.
От рапортите му до кмета е видно постоянното му настояване за закупуване на необходимото противопожарно оборудване. Но при големи и сложни пожари не достигат хора и техника. Тролев се опитва да реши този проблем със създаването на дружина от доброволци, които да подпомагат редовите пожарникари в трудни моменти. Така през 1896 година в Русе е създадена първата в България доброволна пожарна дружина, наречена „Развитие“. Все пак в този период дружината не проявява „почти никакъв живот“ и престава да съществува. След шестгодишно командване на пожарната в Русе, през 1900 година е наследен от Генко Пенев.[2]
Тролев, тогава наричан Капитан Тролев, е замесен в избухналата през 1900 година афера „Михайляну“.[3] За това дело в Румъния задочно е осъден на 20 години затвор.[4][5] Обвиняват го, че е подбудител и покровител на Стоян Димитров и Богданов, като им давал пари и паспорти и определял ролята им в покушение против румънския крал Карол I.[6]
През 1903 година, отново, но кратко, от януари до октомври командва пожарната в Русе, като наследява Димитър Неделчев, а е наследен от Иван Генков.[2] През 1904 година заедно с Руси Кожухаров и Найден Николов представлява България на третия конгрес на Международната асоциация на пожарните и спасителните служби, проведен в Будапеща. Сред инициаторите е на Първия пожарникарски събор в България, който се провежда от 14 до 18 септември 1905 година в София, председателстван от него.[7] Председателства и с втория (1906) и с третия (1907) пожарникарски събор.[8][9] На втория събор повдига въпроса за създаване на доброволни пожарни дружини във всички градове. Тогава в Русе е преучредено първото доброволно пожарно дружество с новото име „Спасител“. В преучредяването участва и Тролев, тогава командир на пожарната в София. В 1907 година създава доброволното пожарно дружество в столицата.[2]
Тролев е активен сред македонската емиграция в България, председател е на Щипското благотворително братство. Във вестника „Македония“ е описана реч на Тролев на вечеринка на братството през 1922 година, в която той призовава да не се забравя отечеството Македония и сънародниците там:
„ | Забавлението бѣ открито отъ прѣседателя на братството г-нъ Д. Тролевъ, който съсъ слабъ гласъ, но при силни чувства, напомни на събралитѣ се хубоститѣ на родния имъ градъ и славното негово минало и сѫщеврѣмено ги покани никога да не забравятъ своитѣ братя въ робската земя и да подържатъ духовнитѣ си връзки съ тѣхъ, защото за душитѣ нѣма прѣгради.[10] | “ |
През 1924 година е член на настоятелството на Щипското братство,[11] а през 1936 година е избран за председател на контролната комисия на Братството.[12]
Бележки редактиране
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България. Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, 1918. с. 66. Посетен на 2023-12-08.
- ↑ а б в 140 години пожарно дело в Русе // РусеИнфо. 2023-09-12. Посетен на 2023-12-08.
- ↑ Сѫдението на Б. Сарафова и другаритѣ му // Народно самоуправление. Година I, Брой 1. 19-й Юлий 1901 г. с. 3.
- ↑ Дѣлото по убийството на турския шпионинъ Фитовски и на учителя Михаилеано въ Букурещъ // Юридически прѣгледъ. Година VIII, Книжка IX. 15-й ноемврий 1900 г. с. 585 – 586.
- ↑ Какво става по свѣта? I. Въ нашенско. Румѫния и България. (По поводъ процеса на 22-ма души българи въ Букурещъ) // Българска Сбирка. Год. VII, Книжка X. 1-й декемврий 1900 г. с. 682.
- ↑ Букурещъ, 8 ноемврий. (Процесъ Михаилеану. Ромънска телеграфна агенция.) // Държавенъ вѣстникъ. Год. XXII, Брой 245. 9 ноемврий 1900 год. с. 8.
- ↑ Седмица на пожарната безопасност // Министерство на вътрешните работи. Областна дирекция на МВР - Бургас. 13 сеп 2021. Посетен на 2023-12-08.[неработеща препратка]
- ↑ 14 септември - професионален празник на пожарникарите // medianews.bg. 14.09.2019. Посетен на 2023-12-08.
- ↑ III. Пожарникарски съборъ въ гр. Пловдивъ // Нова Марица Година II, Брой 77. 27-й Августъ 1906 г. с. III.
- ↑ Вечеринката на щипяни // Македония. Год. III. Брой 204. 29 мартъ 1922 г. с. 2.
- ↑ Хроника // „Независима Македония“ II (58). София, СМЕО, 16 май 1924. с. 3.
- ↑ Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 617.