Диолкът край Коринтския канал е павиран път с издълбани коловози, построен в древността за прехвърляне на стоки и вероятно кораби от изток на запад между Коринтския и Сароническия залив.

Коринтският провлак с Коринтския канал успоредно на който от северната му страна се е намирал диолкът.
Стратегическата важност на провлака между две морета

Думата идва от гр.: δια (отвъд) и χολκος (пренасяне). Прехвърлянето на товарите или корабите по суша позволява на древните мореплаватели да избегнат опасното заобикаляне на полуостров Пелопонес и да спестят между 400 – 500 км по вода в капризното Средиземно море.

УпотребаРедактиране

Макар основната функция на диолка да е търговска, той е от изключителна военноморска важност. Присъствието му позволява на военните кампании да ускорят придвижването на силите. Изсеченият път, с дължина между 6.5 км и 8.5 км, е своеобразна антична железница [1] и е в употреба от около средата на 6 век пр.н.е. до към средата на 1 век.[2][3][4][5][1] Мащабът на операцията на диолка както и комбинация на морски и сухоземен транспорт остава уникален за древността.[1]

Древните мореплаватели се придържат близко до континенталните брегове и плават в сравнително топлото през по-голямата част от годината Средиземно море, но покрай Пелопонес то се слави с много течения, подводни скали и внезапни бурни ветрове. Ако днес това не представлява особено голяма опасност за стабилните, снабдени с апаратура модерни кораби, то в древността тези препятствия са истински врагове на моряците. Морските мъгли и силните крайбрежни течения особено в Йонийско море на път за Егейско море предлагат пътувания изпълнени с опасности. Особено печална слава имат бурите покрай нос Матапан и нос Малея.[4][1][6] За разлика от това Коринтският и Сароническият залив са защитени от бури и са разположени между гъсто населени градове с удобни пристанища. Така, сравнително късото разстояние между двата залива по суша, предлага далеч по удобен маршрут за пътниците от западните брегове на Гърция към Атина.

Строеж на съоръжениетоРедактиране

Античната литература не упоменава специфична дата или период на построяването на диолка. В книгите на историка Тукидид (460 пр.н.е – 395 пр.н.е) диолкът е споменат като нещо древно. [7]

Археологически разкопки на надписи и керамични съдове намерени покрай мястото на диолка фиксират датата на строежа около края на 7 век пр.н.е. или началото на 6 век пр.н.е., съвпадащо с властвуването на тирана на Коринт Периандър.[2][3][4][5][8] Диолкът най-вероятно е бил в експлоатация до поне средата на 1-ви век, след което не се срещат писмени или други доказателства указващи неговата употреба. [1] По всяка вероятност амбициозните планове на император Нерон през 67ма година да прокопае провлака с помощта на 6000 пленени евреи слага край на употребата на съоръжението. [9][8] Пез средновековието, около 9 век[10] и към 1150та[11] опити за употреба са били изоставени поради времетраенето на прехвърлянето на (вероятно много по-големите от древногръцките триреми) кораби.[10][12]

През военни кампанииРедактиране

Античните военноморски конфликти в този район имат добра полза от присъствието диолка. Гръцките историци отбелязват нееднократно между 5 пр.н.е. и 1-ви век за това как военните кораби са били прехвърляни между заливите, за да се ускори придвижването на войските.[13] През 482 пр.н.е. спартанците планират да прехвърлят през диолка корабите си в Сароническия залив, за да се опълчат срещу Атина,[14] докато по-късно по време на Пелопонеските войни те прехвърлят една ескадра, която бързо отплува, за да се намеси в операциите покрай Хиос (411 пр.н.е.).[15] През 220 пр.н.е. Деметрий Фароски прехвърля с моряците флотата си от 50 кораба през диолка от Сароническия залив до Коринт. [16] Три години по-късно, през 217 пр.н.е. македонската флота от 38 съда е прекарана през провлака от Филип V Македонски, докато по-големите кораби заобиколили покрай нос Малея. [17] След победата на Октавиан в битката при Акциум (31 пр.н.е.), войските му напреднали изключително бързо след като той наредил да прехвърлят част от 260те либурни през провлака по диолка.[18] През 868, византийският пълководец Никита Орифас нарежда да прекарат цялата му флота от сто дромони[11] в светкавична операция; това обаче може да не е станало точно през диолка, а на друго удобно място.[12][10].

Древни извориРедактиране

Следните автори споменават в произведенията си прехвърлянето на кораби през провлака (в хронологичен ред):[19]

БиблиографияРедактиране

  • Cook, R. M.: „Archaic Greek Trade: Three Conjectures 1. The Diolkos“, The Journal of Hellenic Studies, Vol. 99 (1979), pp. 152 – 155
  • Drijvers, J.W.: „Strabo VIII 2,1 (C335): Porthmeia and the Diolkos“, Mnemosyne, Vol. 45 (1992), pp. 75 – 76
  • Lewis, M. J. T., Railways in the Greek and Roman world Архив на оригинала от 2008-02-16 в Wayback Machine., in Guy, A. / Rees, J. (eds), Early Railways. A Selection of Papers from the First International Early Railways Conference (2001), pp. 8 – 19 (10 – 15)
  • MacDonald, Brian R.: „The Diolkos“, The Journal of Hellenic Studies, Vol. 106 (1986), pp. 191 – 195
  • Raepsaet, G. & Tolley, M.: „Le Diolkos de l’Isthme à Corinthe: son tracé, son fonctionnement“, на френски: Bulletin de Correspondance Hellénique, Vol. 117 (1993), pp. 233 – 261
  • Verdelis, N. M.: „Der Diolkos am Isthmus von Korinth“, Mitteilungen des deutschen Archäologischen Instituts, Athenische Abteilung, Vol. 71 (1956b), pp. 51 – 59
  • Verdelis, N. M.: „Die Ausgrabungen des Diolkos während der Jahre 1957 – 1959“, Mitteilungen des deutschen Archäologischen Instituts, Athenische Abteilung, Vol. 73 (1958), pp. 140 – 145
  • Werner, Walter: „The largest ship trackway in ancient times: the Diolkos of the Isthmus of Corinth, Greece, and early attempts to build a canal“, The International Journal of Nautical Archaeology Vol. 26, No. 2 (1997), pp. 98 – 119

ИзточнициРедактиране

  1. а б в г д Lewis, M. J. T. (2001), „Railways in the Greek and Roman world“, in Guy, A. / Rees, J. (eds), Early Railways. A Selection of Papers from the First International Early Railways Conference (2001),
  2. а б Verdelis, Nikolaos: „Le diolkos de L'Isthme“, Bulletin de Correspondance Hellénique, Vol. 81 (1957), pp. 526 – 529 (526)
  3. а б Cook, R. M.: „Archaic Greek Trade: Three Conjectures 1. The Diolkos“, The Journal of Hellenic Studies, Vol. 99 (1979), pp. 152 – 155 (152)
  4. а б в Drijvers, J.W.: „Strabo VIII 2,1 (C335): Porthmeia and the Diolkos“, Mnemosyne, Vol. 45 (1992), pp. 757ndash;76 (75)
  5. а б Raepsaet, G. & Tolley, M.: „Le Diolkos de l’Isthme à Corinthe: son tracé, son fonctionnement“, Bulletin de Correspondance Hellénique, Vol. 117 (1993), pp. 233 – 261 (256)
  6. Werner, Walter: „The largest ship trackway in ancient times: the Diolkos of the Isthmus of Corinth, Greece, and early attempts to build a canal“, The International Journal of Nautical Archaeology, Vol. 26, No. 2 (1997), pp. 98 – 119 (98)
  7. Werner, Walter: „The largest ship trackway in ancient times: the Diolkos of the Isthmus of Corinth, Greece, and early attempts to build a canal“, The International Journal of Nautical Archaeology, Vol. 26, No. 2 (1997), pp. 98 – 119 (99 & 112)
  8. а б Lewis, M. J. T., Railways in the Greek and Roman world Архив на оригинала от 2008-02-16 в Wayback Machine., in Guy, A. / Rees, J. (eds), Early Railways. A Selection of Papers from the First International Early Railways Conference (2001), pp. 8 – 19 (11)
  9. Cook, R. M. (1979), p. 152 (Fn. 8)
  10. а б в Cook, R. M. (1979), p. 152 (Fn. 7)
  11. а б Werner, Walter (1997), p. 114
  12. а б Lewis, M. J. T. (2001), p. 12
  13. „...Макар името на диолка да не е явно споменато в тези исторически източници, употребата се приема за дадена...“ (Cook, R. M. (1979), p. 152 (Fn. 7); MacDonald, Brian R. (1986), p. 192 (Fn. 6))
  14. Тукидид, „Пелопонеските войни“, 3.15.1
  15. Тукидид. „Пелопонеските войни“, 8.7 – 8
  16. Полибий. „Истории“, 4.19.77 – 79
  17. Полибий. „Истории“, 5.101.4
  18. Werner, Walter (1997), p. 113f.
  19. All references from Raepsaet, G. & Tolley, M. (1993), p. 233, save Livy and al-Idrisi (Lewis, M. J. T. (2001), p. 18)

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Diolkos“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.