Дионисий Рали Палеолог (на гръцки: Διονύσιος Ράλ(λ)ης Παλαιολόγος, Дионисиос Ралис Палеологос, на румънски: Dionisie Rally Paleologul) е православен духовник, търновски митрополит от 1585 до 1600 г., сучавско-молдавски митрополит през май-септември 1600 г.

Дионисий Рали
Διονύσιος Ράλλης
православен духовник
Роден
16-и век
Починал
17-и век

Религия православие

Дионисий приема монашество на родния си остров Крит, който по онова време е под венецианска власт. През Венеция (1561) той се преселва в Пиза (1563) и опитва да създаде църковна община на тамошните православни гърци (по подобие на венецианската).[1] Споменат е отново към 1583 г., когато от Италия пътува до украинския град Острог, за да помогне с подготвяното там печатно издание на славянската Библия.[2] От Острог заминава за Цариград и през 1585 г. е издигнат от Вселенската патриаршия за търновски митрополит. В качеството си на такъв присъства на призналия новоучредената Московска патриаршия поместен събор (1590) и води отнеслото съборната грамота в Москва посолство (1591).[3]

Дионисий е един от ръководителите на Първото търновско въстание (1598). След неговото поражение забягва с част от паството си при влашкия княз Михаил Храбри (1598). Когато последният заема за кратко време и молдавския престол, Дионисий оглававя тамошната църква като митрополит на Сучава, но много скоро е заставен да освободи този пост (1600). Снабден с препоръка от император Рудолф II, той повторно посещава Москва, за да събира парични помощи и вероятно да води преговори за съвместна борба срещу османците (1603).[4] На 6 април 1619 г. пише писмо до Карло I Гонзага, който по онова време замисля кръстоносен поход.[5] За последен път е споменат на 28 февруари 1620 г., като свидетел на съставеното във Виена завещание на бившия влашки княз Раду Щербан.[6]

ЛитератураРедактиране

  • Iorga, N. Un conseiller byzantin de Michel le Brave: le Métropolite Denis Rhalis Paléologue. – Bulletin de la section historique de l'Académie Roumaine, 5-6, 1920, 92-104
  • Николов, Й. Дионисий Рали и неговата дипломатическа дейност. – Годишник на Софийския университет, Исторически факултет, 8, 1982, 48-87
  • Papadopoulos, S. Le métropolite de Veliko Tǎrnovo Denis Rallis Paléologue et ses efforts pour la libération des Grecs et des Bulgares asservis. – В: Културни и литературни отношения между българи и гърци от средата на XV до средата на XIX век. С., 1984, 47-50
  • Дел'Агата Попова, Д. Нови данни за биографията на търновския митрополит Дионисий. – Годишник на Софийския университет, Център за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев", 13, 2004, 59-63.
  • Илчевски, С. Дионисий. – Православная энциклопедия. Т. 15. Москва, 2008, 296-297

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Дел'Агата Попова, Д. Нови данни за биографията на търновския митрополит Дионисий. - Годишник на Софийския университет, Център за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев", 13, 2004, 61-62.
  2. Krajcar, J. Konstantin Basil Ostrožskij and Rome in 1582-1584. - Orientalia christiana periodica, 35, 1969, 194-195, 200-203, 211; Ульяновський, В. „Острозький Патріархат“: нездійснений церковно-політичний проект чи історіографічний фантом? - В: Україна крізь віки. Збірник наукових праць на пошану академіка НАН України професора Валерія Смолія. Кїив, 2010, 306-336.
  3. Магилина, И. В. Россия и проект антиосманской лиги в конце XVI – начале XVII вв. Волгоград, 2012, 234.
  4. Магилина, И. В. Россия и проект антиосманской лиги в конце XVI - начале XVII вв. Волгоград, 2012, 234-236.
  5. Buchon, J. A. C. Nouvelles Recherches historiques sur la Principauté Française de Morée et ses hautes Baronnies. T.2. Paris, 1843, 291-292.
  6. Papadopoulos, S. Le métropolite de Veliko Tǎrnovo Denis Rallis Paléologue et ses efforts pour la libération des Grecs et des Bulgares asservis. – В: Културни и литературни отношения между българи и гърци от средата на XV до средата на XIX век. С., 1984, 49.