Дичо Андонов

български революционер, костурски районен войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация

Дичо Андонов или Антонов, наричан Лобански,[1] е български революционер, костурски районен войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[2][3]

Дичо Андонов
български революционер
Dicho Andonov.jpg
Роден
Починал
Смърдеш, Османска империя

Образование Битолска българска класическа гимназия

БиографияРедактиране

Андонов е роден в 1882 година в костурското село Лобаница, тогава в Османската империя, днес заличено на територията на Гърция. Завършва основно училище в родното си село, след което учи в Костурската българска прогимназия[2] и в Битолската българска гимназия, където завършва V клас.[3] В Битоля стои на един чин с Атанас Кършаков и става член на ВМОРО.[3]

В 1901 година става четник на ВМОРО и участва във всички големи сражения в Костурско. Взима участие в сражението при Вишени в 1902 година, в което загиват Лазар Москов и Никола Рашайков.[2] От март 1903 година[3] е центрови войвода на Дъмбенския център.[2] Участва в сражението при Смърдеш водено от Борис Сарафов, Васил Чекаларов и Пандо Кляшев.[2]

На 31 май 1903 година четата му е обградена в Дъмбенската планина от многобройна потеря и след дългия и кървав бой в местността Локвата се самоубива, за да не бъде пленен.[3][2] Лазар Поптрайков го увековечава в поемата си „Локвата и Виняри“.[2]

Паднаха съ доблесть всички четници
на храбрия Дичо въ своитѣ позиции;
мъртвитѣ и раненитѣ люто
търпятъ мѫчение турско нечуто.
                        (...)
Вѣренъ на свойта честь, задължение,
младиятъ Дичо ощ’ несъкрушенъ,
само направи едно движение
и той отъ свой куршумъ падна бездушенъ.

Георги Константинов Бистрицки пише за него:

Дичо Антонов от с. Лобаница, с прогимназиално образование, великодушен и симпатичен младеж, скоро произведен войвода, много рано загина, както и почти всички ръководители, дейци, войводи и борци, в кръвопролитното Дъмбенско сражение при Локвата преди въстанието.[4]

БележкиРедактиране

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.60
  2. а б в г д е ж Злостевски, Лазо. Едно наслѣдство. // 20 юлий I. София, 6 юлий 1924.
  3. а б в г д Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 9.
  4. Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 52.