Дичо Андонов

български революционер, костурски районен войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация

Дичо Андонов или Антонов, наричан Лобански,[1] е български революционер, костурски районен войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[2][3]

Дичо Андонов
български революционер
Роден
1882 г.
Починал
30 май 1903 г. (21 г.)
Учил вБитолска българска класическа гимназия

Биография редактиране

Андонов е роден в 1882 година в костурското село Лобаница, тогава в Османската империя, днес заличено на територията на Гърция. Завършва основно училище в родното си село, след което учи в Костурската българска прогимназия[2] и в Битолската българска гимназия, където завършва V клас.[3] В Битоля стои на един чин с Атанас Кършаков и става член на ВМОРО.[3]

В 1901 година става четник на ВМОРО и участва във всички големи сражения в Костурско. Взима участие в сражението при Вишени в 1902 година, в което загиват Лазар Москов и Никола Рашайков.[2] От март 1903 година[3] е центрови войвода на Дъмбенския център.[2] Участва в сражението при Смърдеш водено от Борис Сарафов, Васил Чекаларов и Пандо Кляшев.[2]

На 31 май 1903 година четата му е обградена в Дъмбенската планина от многобройна потеря и след дългия и кървав бой в местността Локвата се самоубива, за да не бъде пленен.[3][4][2] Лазар Поптрайков го увековечава в поемата си „Локвата и Виняри“.[2]

Паднаха съ доблесть всички четници
на храбрия Дичо въ своитѣ позиции;
мъртвитѣ и раненитѣ люто
търпятъ мѫчение турско нечуто.
                        (...)
Вѣренъ на свойта честь, задължение,
младиятъ Дичо ощ’ несъкрушенъ,
само направи едно движение
и той отъ свой куршумъ падна бездушенъ.

Георги Константинов Бистрицки пише за него:

Дичо Антонов от с. Лобаница, с прогимназиално образование, великодушен и симпатичен младеж, скоро произведен войвода, много рано загина, както и почти всички ръководители, дейци, войводи и борци, в кръвопролитното Дъмбенско сражение при Локвата преди въстанието.[5]

Бележки редактиране

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 60.
  2. а б в г д е ж Злостевски, Лазо. Едно наслѣдство // 20 юлий I. София, 6 юлий 1924.
  3. а б в г д Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 9.
  4. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 23.
  5. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 52.