Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в дем Преспа, Гърция. За планината в Северна Македония вижте Смърдеш (планина). За селото в Теспротия вижте Кристалопиги (дем Сули).

Смърдеш (на гръцки: Κρυσταλλοπηγή, Кристалопиг̀и, до 1927 година Σμαρδέσι, Смардеси[1]) е село в Република Гърция, дем Преспа, област Западна Македония с 573 жители (2001).

Смърдеш
Κρυσταλλοπηγή
— село —
Църквата „Свети Георги“ в Смърдеш, 1891 г.
Църквата „Свети Георги“ в Смърдеш, 1891 г.
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Преспа
Географска област Кореща
Надм. височина 1174 m
Население 573 души (2001)
Пощенски код 530 77
Телефонен код 23850 – 45
Смърдеш в Общомедия

Съдържание

ГеографияРедактиране

Селото е разположено на 51 километра югозападно от град Лерин (Флорина) и на 38 километра северозападно от Костур (Кастория) в подножието на планината Корбец (Трикларио) в областта Кореща (Корестия). Смърдеш е на три километра от гръко-албанската граница и контролно-пропускателния пункт Кристалопиги-Капещица (Капщица).

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

 
Арзухал (молба) от жителите на Смърдеш до Великия везир, 5 май 1892 г., в която се заявява, че половината от жителите на селото са българи и тъй като гърците нарушават религиозните им права, според действащия закон за вероизповеданията, молят да бъдат прехвърлени в лоното на Българската екзархия

Според местни предания първоначално селото се е намирало в местността Селището, но след чумна епидемия било изградено на новото място. Селото се споменава за пръв път в османски дефтер от 1530 година под името Исмирдеш с 53 домакинства [2]

В края на XIX век Смърдеш е сравнително голямо българско село с незначителна гъркоманска партия, която държи местната църква. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Смардеси (Smardessi) живеят 1500 гърци и българи.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Смърдеш (Smrdesh) е показано като село в Костурска каза с 460 домакинства и 1300 жители българи.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Смърдеш има 1780 жители българи.[5] В 1902 година по гръцки сведения в селото има 190 патриаршистки и 180 екзархийски семейства.[6] През февруари 1903 година се стига до помирение между гъркоманите и останалите българи в селото (между патриаршистите и екзархистите). Дни по-късно, през март същата година всички жители на селото преминават под ведомството на Екзархията – пример, който последват и други костурски села. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 2360 българи екзархисти.[7]

След 1900 година жителите на селото, заедно с тези на село Дъмбени играят водеща роля в борбите на ВМОРО.

На 8 срещу 9 май 1903 година редовна турска войска напада селото. Причина за това е, че преди повече от месец в селото е укривана четата на Борис Сарафов. 87 жители (45 мъже, 36 жени и 6 деца) са убити, 300 къщи са изгорени, заедно с 2 училища и 19 дюкяна. 50 души са ранени, изнасилени са 35 жени. 1500 души остават без покрив. Османски източници сочат, че при нападението са убити 81 местни жители, изгорени са 184 къщи, 19 дюкяни, 2 училища, един хан и един хамбар и признават, че са извършени грабежи.[8]

През 1903 година учителка в селото е Виктория Михайлова от Прилеп, която извезва знамето на косинската чета[9]. По време на Илинденско-Преображенското въстание селото отново е ограбено, мнозина негови жители са избити, а на други са отрязани ушите.[10] Както си спомня местен жител,

турците го изгорее, го изгорее два пъта зашчо селото беше комицко, булгарцко. Оттамо имаше много войводи - Васил Чекаларов, Пандо Кляшев и други имаше... Имаше много отепани, нат сто души.[11]

През 1903 година в къщата на смърдешкия жител Ильо Истанин Лаки Поповски създава нелегална леярница и склад за бомби, преместена след опожаряването на селото в Дъмбени[12].

В първите дни на април 1908 година властта претърсва селото, като обиските са съпроводени с изтезния и насилие.[13] Според Георги Трайчев през 1911/1912 година в Смърдеш има 209 къщи с 989 жители и функционира училище с 3 учители.[14] Според Георги Константинов Бистрицки Смърдеш преди Балканската война има 350 български къщи.[15]

По време на Балканската война 42 души от Смърдеш се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[16]

В 1915 година костурчанинът учител Георги Райков пише:

2 ч. на северозапад от с. Лабаница, в един трап на каменисто място, до шосето, което минава от гр. Лерин през с. Брезница за Албания, е разположено с. Смърдеш с 270 къщи. Населението по народност е българско и си говорят на матерния си български язик. Имаха си българска черква с български от селото свещеници, от които единият бе поп Дамо. Имаха свое училище с учители и учителки. За духовен началник признаваха българския Екзарх Йосиф I. Селото е родно място на войводите Васил Чекаларов, Пандо Кляшев, Стерьо войвода и четника Пандо Костадинов.[17]

В ГърцияРедактиране

 
Църквата през Първата световна война.

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. След Първата световна война много жители на Смърдеш се изселват в България (По официален път 24 семейства с 59 души). Междувременно, след 1903 година се засилва и емиграцията в САЩ, Канада и Австралия. През 1906 година в Медисън, Илинойс преселниците от Смърдеш създават свое благотворително и просветно дружество, наречено „Пандо Кляшев“[18].

В 1927 година селото е прекръстено на Кристалопиги.[19] Селото пострадва значително по време на Втората световна война[20], а през Гръцката гражданска война всичките му жители се изселват в Югославия и другите социалистически страни. В преброяването от 1951 година е обявено за запуснато. По-късно гръцките власти заселват в Кристалопиги номадски влашки семейства от Теспротия и околностите на Превеза, които се заселват и в съседните изоставени български села като Въмбел (Мосхохори), Косинец (Йеропиги) и Дъмбени (Дендрохори).

Според изследване от 1993 година селото е чисто влашко.[21]

В селото има четири църкви – старата „Свети Безсребреници“, „Свети Димитър“ (1870), „Свети Георги“ (1890) и „Свето Успение Богородично“ (1970).[22]

ПреброяванияРедактиране

 
Стари къщи в Смърдеш.
  • 1913 – 1488 жители
  • 1920 – 718 жители
  • 1928 – 598 жители
  • 1940 – 624 жители
  • 1951 – 0 жители
  • 1961 – 364 жители
  • 1971 – 309 жители
  • 1981 – 265 жители
  • 1991 – 213 жители

ЛичностиРедактиране

Родени в Смърдеш
 
Васил Чекаларов.
 
Пандо Кляшев.
 
Стерьо Стерьовски.
 
Семейство от Смърдеш. Първо десетилетие на 20 век
  •   Андон Кляшев (1878 - 1926), български просветен деец и революционер, член на ВМОРО[23]
  •   Андон Шкондуров (1879 – ?), български революционер, оставил спомени за Илинденското въстание
  •   Атанас Коровешов (1918 - 1945), комунистически революционер, ръководител на НОФ
  •   Атина Андреева Конукова (1921 - ?), войник на ДАГ (1947 - 1949), изпратена на лечение в Унгария, откъдето в 1954 година идва в България и със съпруга си се установява във Варна, оставя спомени[24]
  •   Васил Караджов (Βασίλειος Καρατζίδης), гръцки андартски деец от втори клас, бяга в Писодер, където става член на местния гръцки комитет, участва в Балканските войни и тази в Северен Епир[25]
  •   Васил Костов Коровешов, член на КПГ от 1942 г., член на ЕПОН, партизанин на ЕЛАС и войник на ДАГ в батальона на Пандо Шиперков (1942 - 1949), емигрант в СССР (1949 - 1958), в 1959 г. се установява със семейството си във Варна, България, оставя спомени[26]
  •   Васил Чекаларов (1874 – 1913), български революционер
  •   Васил Шанов (1874 – 1953), български революционер и просветен деец
  •   Гаврил Константинович (1881 – 1918), ранен македонист
  •   Георги Кръстев Секулов (Секулидис), партизанин на ЕЛАС и войник на ДАГ (1943 - 1949), ранен в 1949 г. е изпратен на лечение в Румъния, откъдето в 1958 г. със семейството си отива във Варна, България, оставя спомени[27]
  •   Герго Ковача (Γεώργιος Κοβατσίδης), гръцки андартски деец от втори клас, с брат си Хараламби (Χαράλαμπος, агент четвърти клас) създава гръцки комитет в селото[25] Убит през 1907 г. от ВМРО (чрез Лазар Палков).[28]
  •   Димитър Митрушев (1890 – 1915), български военен деец, капитан
  •   отец Димо Трайков (? - 31 януари 1941), български духовник и революционер, деец на ВМОРО и Илинденската организация[29]
  •   Иван Наумов Прешленков, български строител
  •   Иван Репацев, български емигрантски деец
  •   Илия Ковачев[30] (Ηλίας Κοβάτσης), гръцки андартски деец, заедно с брат си Лазар е информатор на Германос Каравангелис[25]
  •   Кръстьо Ставрев Пинзов, български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Вътрешната македонска революционна организация.
  •   Коста Жежаята, деец на ВМОРО[31]
  •   Коля Чоки, деец на ВМОРО[31]
  •   Лазар Курчов (Λάζαρος Κύρτσος), гръцки андартски деец от трети клас, убит през юли 1903 година от дейци на ВМОРО[32]
  •   Лаки Поповски, български революционер от ВМОРО
  •   Наум Масалинков (1875 – ?), български революционер, деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец
  •   Никола (Лаки) Гелин Каранджов, деец на ВМОРО, войвода на смърдешката чета по време на Илинденско-Преображенското въстание[33]
  •     Никола Гичов[30] (Νικόλαος Γκίτσας), деец на ВМОРО[31], в същото време е шпионин на гръцката пропаганда и водач на андарти[25]
  •   Никола Курчов (Νικόλαος Κύρτσος), гръцки андартски деец, подпомага капитан Вардас[32]
  •   Никола Шамандуров (? – 1903), български революционер от ВМОРО, четник при Иван Попов, загинал над селото на 28 август[34].
  •   Панайот Кляшев, деец на ВМОРО[31]
  •   Пандо Кляшев (1882 – 1907), български революционер
  •   Панайот Костов (1874 – 1951), български лекар, кмет на Пловдив (1927-1928)
  •   Пандо Шиперков (? – 1948), гръцки партизанин
  •   Станко Ранов (? – 1917), български офицер[35]
  •     Стерьо Стерьовски (1876 – 1905), български революционер
  •   Тодор Рачов, деец на ВМОРО[31]
  •   Филип Атанасов (1888 – 1956), български учен, преподавател в Медицинския факултет на СУ, деец на Македонската федеративна организация и ВМРО (обединена)
  •   Христо Курчов (Χρήστος Κύρτσος), гръцки андартски деец от трети клас, подпомага Коте Христов и Павел Киров отпреди 1903 година, става четник на капитан Каудис, а през 1906 година бяга в Канада, по-късно се връща и подпомага четата на Скундрис[32]
  •   Хенри Д. Каранджев, българин емигрант в САЩ, финансист и банкер, работил в Гранит Сити, Илинойс
  •   Янаки Вражинов (Вържинов, 1869 - 1949) - един от най-известните софийски пекари[36]
  •   Яно Гяров, деец на ВМОРО[31]
Македоно-одрински опълченци от Смърдеш
  •   Ангел П. Щурков, 1 рота на 8 костурска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[37]
  •   Антон Илиев (1884 – ?), 1 и 3 рота на 6 охридска дружина[38]
  •   Антон Попкиров (Киров, 1879 – ?), декоратор, 1 рота на 10 прилепска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[39]
  •   Апостол Янчев (1893 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина[40]
  •   Атанас К. Попов (1862 – ?), предприемач, II клас, Нестроева рота на 10 прилепска дружина[41]
  •   Атанас Кръстев (1890 – ?), Нестроева рота на 6 охридска дружина[42]
  •   Васил Галев (1881/1882 – ?), Лазарет, Нестроева рота на 6 охридска дружина, 1 рота на 14 воденска дружина[43]
  •   Георги Антонов, 30-годишен, 1 рота на 6 охридска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[44]
  •   Георги Ан. Рапов, 6 охридска дружина[45]
  •   Димитър Юруков (1869 – ?), Нестроева рота на 6 охридска дружина[46]
  •   Дичо Илиев (1880 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина[47]
  •   Иван Атанасов (1893 – ?), Нестроева рота на 6 охридска дружина[48]
  •   Иван Тодоров, 1 рота на 8 костурска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[49]
  •   Иван Тодоров, 1 рота на 8 костурска дружина[49]
  •   Илия Атанасов (1880 – ?), аптекар, 1 рота на 10 прилепска дружина, носител на орден „За храброст“[50]
  •   Илия Проданов (1874 – ?), 4 рота на 10 прилепска дружина, Нестроева рота на 11 серска дружина[51]
  •   Кръстьо Янкулов (1885 – ?), 1 рота на 10 прилепска дружина[52]
  •   Кръстю (Кръсто) Кръстев (1888 – ?), Костурска съединена чета[53]
  •   Лазар Василев (1870 – ?), предприемач, Нестроева рота на 10 прилепска дружина[54]
  •   Никола Андонов, 48-годишен, каменар, Нестроева рота на 10 прилепска дружина[55]
  •   Никола Кръстев (1882 – ?), Костурска съединена чета[56]
  •   Никола (Колю) Пандов (1892 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[57]
  •   Пандо Ив. Шопов (Шилев), 2 отделна партизанска рота, четата на Панайот Карамфилов, 4 рота на 15 щипска дружина, 8 костурска дружина[58]
  •   Петър Андреев, 30-годишен, предприемач, ІV клас, 1 рота на 10 прилепска дружина[59]
  •   Сотир Савов (ок. 1880 – ?), деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец, с Костурската съединена чета пристига в Костурско и през декември 1912 година с Пандо Сидов, начело на местната милиция спират османското настъпление от Корча към Костур[60][61]
  •   Сотир Ставрев (Ставров), 4 рота на 5 одринска дружина[62]
  •   Спиро Пандов (1879 – ?), Нестроева рота на 6 охридска дружива[57]
  •   Ставро (Ставри) Наумов (1877 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[63]
  •   Станко Андонов, 19-годишен, ученик, VI клас, 2 скопска дружина, Инженерно-техническа част, носител на орден „За храброст“ IV степен[55]
  •   Филип Николов, в 1912 година завършва с двадесет и шестия випуск Солунската българска мъжка гимназия,[64] 1 рота на 3 солунска дружина[65]
  •   Филип Савов (1876 – ?), Костурска съединена чета, носител на орден „За храброст“ IV степен[66]
  •   Христо Кръстев, Костурска съединена чета[67]
  •   Христо Цветков (1864 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина[68]
  •   Христо Янчев (1863 – ?), Нестроева рота на 6 охридска дружина[69]
  •   Яким Гьошев, 4 рота на 8 костурска дружина[70]
  •   Янаки Стефанов (1870 – ?), 1 и Нестроева рота на 6 охридска дружина[71]
  •   Яне Попов (1884 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина[72]
  •   Яне Попянчев (Хаджиянев, Янев, Янчев), Нестроева рота на 1 прилепска дружина, щаб на 3 бригада[73]
  •   Яни (Яне) Андреев, 27-годишен, 1 рота на 6 охридска дружина[59]
  •   Яни Наумов (1882 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина[74]
Починали в Смърдеш
Други
  •   Наум Шопов (1930 – 2012), български артист по произход от Смърдеш

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Σμαρδέσι – Κρυσταλλοπηγή
  2. harun Yeni, Demography and settlement in Paşa sancaği sol-kol region according to muhasebe-i vilayet-i rumeli defteri dated 1530 [1530 tarihli Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli defteri'ne göre Paşa Sancağı sol-kol bölgesinde demografi ve yerleşim], Ankara, 2006, стр. 118.
  3. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 56.
  4. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 106 – 107.
  5. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 265.
  6. Σμάρδεσι
  7. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 180 – 181.
  8. Дорев, Панчо. Костурско в Македонската революция. Официални документи из тайните турски архиви на Великото везирство и на Хилми паша, София, 1937, с. 47 – 48.
  9. Милетич, Любомир. Борбата въ Костурско и Охридско (до 1904 год.). По спомени на Иван Попов, Смиле Войданов, Деян Димитров и Никола Митрев, Македонски научен институт, София,1926, стр.39.
  10. Македония и Одринско (1893-1903). Мемоар на Вътрешната организация, 1904, с. 203
  11. Шклифов, Благой и Екатерина Шклифова. Български диалектни текстове от Егейска Македония, София 2003, с. 32 [1]
  12. Чекаларов, Васил. Дневник 1901-1903 г., Съставители Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева” София, 2001, Библиотека „Българска памет“, стр. 203, 207, 232, 234.
  13. Одрински глас, брой 15, 20 април 1908, стр. 4.
  14. Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, в: Отецъ Паисий, 15-31 юли 1929 година, стр.212.
  15. Бистрицки, Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр.6.
  16. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 879.
  17. Райков, Георги. Битие на българския народ в Македония при царуването на Турция до отстъпването ѝ от Македония и изтезание на българския народ от гърците и сърбите,в: „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 29.
  18. Трайков, Веселин. История на българската емиграция в Северна Америка, София 1993, с. 148
  19. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  20. Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  21. Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  22. Κρυσταλλοπηγή
  23. Парцел 74. // София помни. Посетен на 16 април 2018.
  24. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 226. Посетен на 2 септември 2015.
  25. а б в г Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 169. (на гръцки)
  26. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 229. Посетен на 2 септември 2015.
  27. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 379. Посетен на 4 септември 2015.
  28. Македонски дневник (спомени на отец Търпо Поповски), Издателство Фама, София, 2006, стр. 113.
  29. Отчетъ. // Илюстрация Илиндень XIII (10 (130). декемврий 1941. с. 7.
  30. а б Георгиев, Величков, Стайко Трифонов. Гръцката и сръбската пропаганда в Македония, МНИ, 1995, стр. 30.
  31. а б в г д е Чекаларов, Васил. Дневник 1901-1903 г., Съставители Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева” София, 2001, Библиотека „Българска памет“, стр. 16.
  32. а б в Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 170. (на гръцки)
  33. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 73 – 74.
  34. Милетич, Любомир. Борбата въ Костурско и Охридско (до 1904 год.). По спомени на Иван Попов, Смиле Войданов, Деян Димитров и Никола Митрев, Македонски научен институт, София,1926, стр.38.
  35. 42 пехотен полк във войната за обединение на българското племе (1815-1918), София 1929, с. 150. Офицерски кандидат Станко Андонов Ранов е убит на 28 април 1917 г.
  36. Парцел 30. // София помни. Посетен на 16 януари 2016.
  37. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 810.
  38. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 397.
  39. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 577.
  40. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 824.
  41. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 579.
  42. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 385.
  43. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 137.
  44. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 45.
  45. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 594. Може би идентичен с Георги Антонов.
  46. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 811.
  47. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 310.
  48. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 64.
  49. а б „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 710.
  50. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 65.
  51. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 586.
  52. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 823.
  53. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 387.
  54. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 112.
  55. а б „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 39.
  56. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 388.
  57. а б „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 533.
  58. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 807.
  59. а б „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 43.
  60. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 146 – 147.
  61. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 600.
  62. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 633.
  63. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 485.
  64. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 100.
  65. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 515.
  66. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 601.
  67. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 390.
  68. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 790.
  69. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 825.
  70. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 193.
  71. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 648.
  72. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 582.
  73. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 585.
  74. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 486.