Смърдеш

селище в Гърция
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в дем Преспа, Гърция. За планината в Северна Македония вижте Смърдеш (планина). За селото в Теспротия вижте Кристалопиги (дем Сули).

Смъ̀рдеш (на гръцки: Κρυσταλλοπηγή, Кристалопиг̀и, до 1927 година Σμαρδέσι, Смардеси[1]) е село в Република Гърция, дем Преспа, област Западна Македония с 573 жители (2001).

Смърдеш
Κρυσταλλοπηγή
— село —
Църквата „Свети Георги“ в Смърдеш, 1891 г.
Църквата „Свети Георги“ в Смърдеш, 1891 г.
Гърция
40.6333° с. ш. 21.0833° и. д.
Смърдеш
Западна Македония
40.6333° с. ш. 21.0833° и. д.
Смърдеш
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Преспа
Географска област Кореща
Надм. височина 1174 m
Население 573 души (2001)
Пощенски код 530 77
Телефонен код 23850 – 45
Смърдеш в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е разположено на 51 километра югозападно от град Лерин (Флорина) и на 38 километра северозападно от Костур (Кастория) в подножието на планината Корбец (Трикларио) в областта Кореща (Корестия). Смърдеш е на три километра от гръко-албанската граница и контролно-пропускателния пункт Кристалопиги-Капещица (Капщица).

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

 
Арзухал (молба) от жителите на Смърдеш до Великия везир, 5 май 1892 г., в която се заявява, че половината от жителите на селото са българи и тъй като гърците нарушават религиозните им права, според действащия закон за вероизповеданията, молят да бъдат прехвърлени в лоното на Българската екзархия

Според местни предания първоначално селото се е намирало в местността Селището, но след чумна епидемия било изградено на новото място. Селото се споменава за пръв път в османски дефтер от 1530 година под името Исмирдеш с 53 домакинства [2]

В края на XIX век Смърдеш е сравнително голямо българско село с незначителна гъркоманска партия, която държи местната църква. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Смардеси (Smardessi) живеят 1500 гърци и българи.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Смърдеш (Smrdesh) е показано като село в Костурска каза с 460 домакинства и 1300 жители българи.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Смърдеш има 1780 жители българи.[5] В 1902 година по гръцки сведения в селото има 190 патриаршистки и 180 екзархийски семейства.[6] През февруари 1903 година се стига до помирение между гъркоманите и останалите българи в селото (между патриаршистите и екзархистите). Дни по-късно, през март същата година всички жители на селото преминават под ведомството на Екзархията – пример, който последват и други костурски села. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 2360 българи екзархисти.[7]

След 1900 година жителите на селото, заедно с тези на село Дъмбени играят водеща роля в борбите на ВМОРО.

На 8 срещу 9 май 1903 година редовна турска войска напада селото. Причина за това е, че преди повече от месец в селото е укривана четата на Борис Сарафов. 87 жители (45 мъже, 36 жени и 6 деца) са убити, 300 къщи са изгорени, заедно с 2 училища и 19 дюкяна. 50 души са ранени, изнасилени са 35 жени. 1500 души остават без покрив. Османски източници сочат, че при нападението са убити 81 местни жители, изгорени са 184 къщи, 19 дюкяни, 2 училища, един хан и един хамбар и признават, че са извършени грабежи.[8]

През 1903 година учителка в селото е Виктория Михайлова от Прилеп, която извезва знамето на косинската чета[9]. По време на Илинденско-Преображенското въстание селото отново е ограбено, мнозина негови жители са избити, а на други са отрязани ушите.[10] Както си спомня местен жител,

„ турците го изгорее, го изгорее два пъта зашчо селото беше комицко, булгарцко. Оттамо имаше много войводи - Васил Чекаларов, Пандо Кляшев и други имаше... Имаше много отепани, нат сто души.[11] “

През 1903 година в къщата на смърдешкия жител Ильо Истанин Лаки Поповски създава нелегална леярница и склад за бомби, преместена след опожаряването на селото в Дъмбени[12].

В първите дни на април 1908 година властта претърсва селото, като обиските са съпроводени с изтезния и насилие.[13] Според Георги Трайчев през 1911/1912 година в Смърдеш има 209 къщи с 989 жители и функционира училище с 3 учители.[14] Според Георги Константинов Бистрицки Смърдеш преди Балканската война има 350 български къщи.[15]

По време на Балканската война 42 души от Смърдеш се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[16]

В 1915 година костурчанинът учител Георги Райков пише:

„ 2 ч. на северозапад от с. Лабаница, в един трап на каменисто място, до шосето, което минава от гр. Лерин през с. Брезница за Албания, е разположено с. Смърдеш с 270 къщи. Населението по народност е българско и си говорят на матерния си български язик. Имаха си българска черква с български от селото свещеници, от които единият бе поп Дамо. Имаха свое училище с учители и учителки. За духовен началник признаваха българския Екзарх Йосиф I. Селото е родно място на войводите Васил Чекаларов, Пандо Кляшев, Стерьо войвода и четника Пандо Костадинов.[17] “

В ГърцияРедактиране

 
Църквата през Първата световна война.

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. След Първата световна война много жители на Смърдеш се изселват в България (По официален път 24 семейства с 59 души). Междувременно, след 1903 година се засилва и емиграцията в САЩ, Канада и Австралия. През 1906 година в Медисън, Илинойс преселниците от Смърдеш създават свое благотворително и просветно дружество, наречено „Пандо Кляшев“[18].

В 1927 година селото е прекръстено на Кристалопиги.[19] Селото пострадва значително по време на Втората световна война[20], а през Гръцката гражданска война всичките му жители се изселват в Югославия и другите социалистически страни. В преброяването от 1951 година е обявено за запуснато. По-късно гръцките власти заселват в Кристалопиги номадски влашки семейства от Теспротия и околностите на Превеза, които се заселват и в съседните изоставени български села като Въмбел (Мосхохори), Косинец (Йеропиги) и Дъмбени (Дендрохори).

Според изследване от 1993 година селото е чисто влашко.[21]

В селото има четири църкви – старата „Свети Безсребреници“, „Свети Димитър“ (1870), „Свети Георги“ (1890) и „Свето Успение Богородично“ (1970).[22]

ПреброяванияРедактиране

 
Стари къщи в Смърдеш.
  • 1913 – 1488 жители
  • 1920 – 718 жители
  • 1928 – 598 жители
  • 1940 – 624 жители
  • 1951 – 0 жители
  • 1961 – 364 жители
  • 1971 – 309 жители
  • 1981 – 265 жители
  • 1991 – 213 жители

ЛичностиРедактиране

Родени в Смърдеш
 
Васил Чекаларов
 
Пандо Кляшев
 
Стерьо Стерьовски
 
Семейство от Смърдеш. Първо десетилетие на XX век
 
Реклама за зъболекар Др Г. Е. Гичев в Гранит Сити от Смърдеш, Костурско
 
Реклама на „Мадисън Коул Къмпани“ на Христо Лабаничаров от Смърдеш, емигрант в Гранит Сити, Илинойс
  •   Александра Шкондорва (1900 - ?), българска народна певица, емигрира в Свободна България, от нея проф. Николай Кауфман записва в 1955 година песен, изпълнявана в Костурско[23]
  •   Александра Шамандурова (1912 - ?), българска народна певица, емигрира в Свободна България, от нея проф. Николай Кауфман записва в 1955 година песен, изпълнявана в Костурско[23]
  •   Андон Кляшев (1878 - 1926), български просветен деец и революционер, член на ВМОРО[24]
  •   Андон Шкондуров (1879 – ?), български революционер, оставил спомени за Илинденското въстание
  •   Атанас Коровешов (1918 - 1945), комунистически революционер, ръководител на НОФ
  •   Атина Андреева Конукова (1921 - ?), войник на ДАГ (1947 - 1949), изпратена на лечение в Унгария, откъдето в 1954 година идва в България и със съпруга си се установява във Варна, оставя спомени[25]
  •   Васил Караджов (Βασίλειος Καρατζίδης), гръцки андартски деец от втори клас, бяга в Писодер, където става член на местния гръцки комитет, участва в Балканските войни и тази в Северен Епир[26]
  •   Васил Костов Коровешов, член на КПГ от 1942 г., член на ЕПОН, партизанин на ЕЛАС и войник на ДАГ в батальона на Пандо Шиперков (1942 - 1949), емигрант в СССР (1949 - 1958), в 1959 г. се установява със семейството си във Варна, България, оставя спомени[27]
  •   Васил Чекаларов (1874 – 1913), български революционер
  •   Васил Шанов (1874 – 1953), български революционер и просветен деец
  •   Гаврил Константинович (1881 – 1918), ранен македонист
  •   Георги Кръстев Секулов (Секулидис), партизанин на ЕЛАС и войник на ДАГ (1943 - 1949), ранен в 1949 г. е изпратен на лечение в Румъния, откъдето в 1958 г. със семейството си отива във Варна, България, оставя спомени[28]
  •   Герго Ковача (Γεώργιος Κοβατσίδης), гръцки андартски деец от втори клас, с брат си Хараламби (Χαράλαμπος, агент четвърти клас) създава гръцки комитет в селото[26] Убит през 1907 г. от ВМРО (чрез Лазар Палков).[29]
  •   Димитър Митрушев (1890 – 1915), български военен деец, капитан
  •   отец Димо Трайков (? - 31 януари 1941), български духовник и революционер, деец на ВМОРО и Илинденската организация[30]
  •   Иван Атанасов, български революционер от ВМОРО, четник на Кочо Цонков[31]
  •   Иван Наумов Прешленков, български строител
  •   Иван Репацев, български емигрантски деец
  •   Илия Ковачев[32] (Ηλίας Κοβάτσης), гръцки андартски деец, заедно с брат си Лазар е информатор на Германос Каравангелис[26]
  •   Кръстьо Ставрев Пинзов, български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Вътрешната македонска революционна организация.
  •   Коста Жежаята, деец на ВМОРО[33]
  •   Коля Чоки, деец на ВМОРО[33]
  •   Лазар Курчов (Λάζαρος Κύρτσος), гръцки андартски деец от трети клас, убит през юли 1903 година от дейци на ВМОРО[34]
  •   Лаки Поповски, български революционер от ВМОРО
  •   Наум Масалинков (1875 – ?), български революционер, деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец
  •   Никола (Лаки) Гелин Каранджов, деец на ВМОРО, войвода на смърдешката чета по време на Илинденско-Преображенското въстание[35]
  •     Никола Гичов[32] (Νικόλαος Γκίτσας), деец на ВМОРО[33], в същото време е шпионин на гръцката пропаганда и водач на андарти[26]
  •   Никола Курчов (Νικόλαος Κύρτσος), гръцки андартски деец, подпомага капитан Вардас[34]
  •   Никола Шамандуров (? – 1903), български революционер от ВМОРО, четник при Иван Попов, загинал над селото на 28 август[36].
  •   Панайот Кляшев, деец на ВМОРО[33]
  •   Пандо Кляшев (1882 – 1907), български революционер
  •   Панайот Костов (1874 – 1951), български лекар, кмет на Пловдив (1927-1928)
  •   Пандо Шиперков (? – 1948), гръцки партизанин
  •   Станко Ранов (? – 1917), български офицер[37]
  •     Стерьо Стерьовски (1876 – 1905), български революционер
  •   Стоян Чакаларов, български революционер от ВМОРО, четник на Христо Цветков[38]
  •   Тодор Рачов, деец на ВМОРО[33]
  •   Филип Атанасов (1888 – 1956), български учен, преподавател в Медицинския факултет на СУ, деец на Македонската федеративна организация и ВМРО (обединена)
  •   Христо Курчов (Χρήστος Κύρτσος), гръцки андартски деец от трети клас, подпомага Коте Христов и Павел Киров отпреди 1903 година, става четник на капитан Каудис, а през 1906 година бяга в Канада, по-късно се връща и подпомага четата на Скундрис[34]
  •   Хенри Д. Каранджев, българин емигрант в САЩ, финансист и банкер, работил в Гранит Сити, Илинойс
  •   Янаки Вражинов (Вържинов, 1869 - 1949) - един от най-известните софийски пекари[39]
  •   Яно Гяров, деец на ВМОРО[33]
Македоно-одрински опълченци от Смърдеш
  •   Ангел П. Щурков, 1 рота на 8 костурска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[40]
  •   Антон Илиев (1884 – ?), 1 и 3 рота на 6 охридска дружина[41]
  •   Антон Попкиров (Киров, 1879 – ?), декоратор, 1 рота на 10 прилепска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[42]
  •   Апостол Янчев (1893 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина[43]
  •   Атанас К. Попов (1862 – ?), предприемач, II клас, Нестроева рота на 10 прилепска дружина[44]
  •   Атанас Кръстев (1890 – ?), Нестроева рота на 6 охридска дружина[45]
  •   Васил Галев (1881/1882 – ?), Лазарет, Нестроева рота на 6 охридска дружина, 1 рота на 14 воденска дружина[46]
  •   Георги Антонов, 30-годишен, 1 рота на 6 охридска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[47]
  •   Георги Ан. Рапов, 6 охридска дружина[48]
  •   Димитър Юруков (1869 – ?), Нестроева рота на 6 охридска дружина[49]
  •   Дичо Илиев (1880 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина[50]
  •   Иван Атанасов (1893 – ?), Нестроева рота на 6 охридска дружина[51]
  •   Иван Тодоров, 1 рота на 8 костурска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[52]
  •   Иван Тодоров, 1 рота на 8 костурска дружина[52]
  •   Илия Атанасов (1880 – ?), аптекар, 1 рота на 10 прилепска дружина, носител на орден „За храброст“[53]
  •   Илия Проданов (1874 – ?), 4 рота на 10 прилепска дружина, Нестроева рота на 11 серска дружина[54]
  •   Кръстьо Янкулов (1885 – ?), 1 рота на 10 прилепска дружина[55]
  •   Кръстю (Кръсто) Кръстев (1888 – ?), Костурска съединена чета[56]
  •   Лазар Василев (1870 – ?), предприемач, Нестроева рота на 10 прилепска дружина[57]
  •   Никола Андонов, 48-годишен, каменар, Нестроева рота на 10 прилепска дружина[58]
  •   Никола Кръстев (1882 – ?), Костурска съединена чета[59]
  •   Никола (Колю) Пандов (1892 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[60]
  •   Пандо Ив. Шопов (Шилев), 2 отделна партизанска рота, четата на Панайот Карамфилов, 4 рота на 15 щипска дружина, 8 костурска дружина[61]
  •   Петър Андреев, 30-годишен, предприемач, ІV клас, 1 рота на 10 прилепска дружина[62]
  •   Сотир Савов (ок. 1880 – ?), деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец, с Костурската съединена чета пристига в Костурско и през декември 1912 година с Пандо Сидов, начело на местната милиция спират османското настъпление от Корча към Костур[63][64]
  •   Сотир Ставрев (Ставров), 4 рота на 5 одринска дружина[65]
  •   Спиро Пандов (1879 – ?), Нестроева рота на 6 охридска дружива[60]
  •   Ставро (Ставри) Наумов (1877 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[66]
  •   Станко Андонов, 19-годишен, ученик, VI клас, 2 скопска дружина, Инженерно-техническа част, носител на орден „За храброст“ IV степен[58]
  •   Филип Николов, в 1912 година завършва с двадесет и шестия випуск Солунската българска мъжка гимназия,[67] 1 рота на 3 солунска дружина[68]
  •   Филип Савов (1876 – ?), Костурска съединена чета, носител на орден „За храброст“ IV степен[69]
  •   Христо Кръстев, Костурска съединена чета[70]
  •   Христо Цветков (1864 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина[71]
  •   Христо Янчев (1863 – ?), Нестроева рота на 6 охридска дружина[72]
  •   Яким Гьошев, 4 рота на 8 костурска дружина[73]
  •   Янаки Стефанов (1870 – ?), 1 и Нестроева рота на 6 охридска дружина[74]
  •   Яне Попов (1884 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина[75]
  •   Яне Попянчев (Хаджиянев, Янев, Янчев), Нестроева рота на 1 прилепска дружина, щаб на 3 бригада[76]
  •   Яни (Яне) Андреев, 27-годишен, 1 рота на 6 охридска дружина[62]
  •   Яни Наумов (1882 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина[77]
Починали в Смърдеш
Други
  •   Наум Шопов (1930 – 2012), български артист по произход от Смърдеш

Външни препраткиРедактиране

Открийте още информация за Смърдеш в нашите сродни проекти:

БележкиРедактиране

  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Σμαρδέσι – Κρυσταλλοπηγή
  2. ↑ harun Yeni, Demography and settlement in Paşa sancaği sol-kol region according to muhasebe-i vilayet-i rumeli defteri dated 1530 [1530 tarihli Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli defteri'ne göre Paşa Sancağı sol-kol bölgesinde demografi ve yerleşim], Ankara, 2006, стр. 118.
  3. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 56.
  4. ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 106 – 107.
  5. ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 265.
  6. ↑ Σμάρδεσι
  7. ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 180 – 181.
  8. ↑ Дорев, Панчо. Костурско в Македонската революция. Официални документи из тайните турски архиви на Великото везирство и на Хилми паша, София, 1937, с. 47 – 48.
  9. ↑ Милетич, Любомир. Борбата въ Костурско и Охридско (до 1904 год.). По спомени на Иван Попов, Смиле Войданов, Деян Димитров и Никола Митрев, Македонски научен институт, София, 1926, стр.39.
  10. ↑ Македония и Одринско (1893-1903). Мемоар на Вътрешната организация, 1904, с. 203
  11. ↑ Шклифов, Благой и Екатерина Шклифова. Български диалектни текстове от Егейска Македония, София 2003, с. 32 [1]
  12. ↑ Чекаларов, Васил. Дневник 1901-1903 г., Съставители Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева“ София, 2001, Библиотека „Българска памет“, стр. 203, 207, 232, 234.
  13. ↑ Одрински глас, брой 15, 20 април 1908, стр. 4.
  14. ↑ Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, в: Отецъ Паисий, 15-31 юли 1929 година, стр.212.
  15. ↑ Бистрицки, Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр.6.
  16. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 879.
  17. ↑ Райков, Георги. Битие на българския народ в Македония при царуването на Турция до отстъпването ѝ от Македония и изтезание на българския народ от гърците и сърбите,в: „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 29.
  18. ↑ Трайков, Веселин. История на българската емиграция в Северна Америка, София 1993, с. 148
  19. ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  20. ↑ Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  21. ↑ Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  22. ↑ Κρυσταλλοπηγή
  23. ↑ а б Картон на записа № 231. // Български академичен музикален портал на Българската академия на науките. Посетен на 1 юни 2020 г.
  24. ↑ Парцел 74. // София помни. Посетен на 16 април 2018.
  25. ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 226. Посетен на 2 септември 2015.
  26. ↑ а б в г Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 169. (на гръцки)
  27. ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 229. Посетен на 2 септември 2015.
  28. ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 379. Посетен на 4 септември 2015.
  29. ↑ Македонски дневник (спомени на отец Търпо Поповски), Издателство Фама, София, 2006, стр. 113.
  30. ↑ Отчетъ. // Илюстрация Илиндень XIII (10 (130). декемврий 1941. с. 7.
  31. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.28
  32. ↑ а б Георгиев, Величков, Стайко Трифонов. Гръцката и сръбската пропаганда в Македония, МНИ, 1995, стр. 30.
  33. ↑ а б в г д е Чекаларов, Васил. Дневник 1901-1903 г., Съставители Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева“ София, 2001, Библиотека „Българска памет“, стр. 16.
  34. ↑ а б в Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 170. (на гръцки)
  35. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 73 – 74.
  36. ↑ Милетич, Любомир. Борбата въ Костурско и Охридско (до 1904 год.). По спомени на Иван Попов, Смиле Войданов, Деян Димитров и Никола Митрев, Македонски научен институт, София, 1926, стр.38.
  37. ↑ 42 пехотен полк във войната за обединение на българското племе (1815-1918), София 1929, с. 150. Офицерски кандидат Станко Андонов Ранов е убит на 28 април 1917 г.
  38. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52
  39. ↑ Парцел 30. // София помни. Посетен на 16 януари 2016.
  40. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 810.
  41. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 397.
  42. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 577.
  43. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 824.
  44. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 579.
  45. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 385.
  46. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 137.
  47. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 45.
  48. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 594. Може би идентичен с Георги Антонов.
  49. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 811.
  50. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 310.
  51. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 64.
  52. ↑ а б „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 710.
  53. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 65.
  54. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 586.
  55. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 823.
  56. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 387.
  57. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 112.
  58. ↑ а б „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 39.
  59. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 388.
  60. ↑ а б „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 533.
  61. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 807.
  62. ↑ а б „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 43.
  63. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 146 – 147.
  64. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 600.
  65. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 633.
  66. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 485.
  67. ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 100.
  68. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 515.
  69. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 601.
  70. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 390.
  71. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 790.
  72. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 825.
  73. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 193.
  74. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 648.
  75. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 582.
  76. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 585.
  77. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 486.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Смърдеш&oldid=10495789“.