Дмитрий Аленичев

Дмитрий Аленичев е руски футболист, полузащитник. От 2015 г. е старши-треньор на Спартак Москва. Депутат е от Омска област.

Flag of Russia.svg Дмитрий Аленичев
Russia-Ned 2012 (13).jpg
Лична информация
Роден
Дмитрий Анатолевич Аленичев
20 октомври 1972 г. (50 г.)
Мелиораторов, Flag of the Soviet Union.svg СССР
Ръст1,71 m
Постполузащитник
Настоящ отбор
ОтборFlag of Russia.svg Енисей Красноярск (треньор)
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1990 – 1991
1991 – 1993
1994 – 1998
1998 – 2000
1999 – 2000
2000 – 2004
2004 – 2006
Общо:
Flag of the Soviet Union.svg Машиностроител
Русия Локомотив Москва
Flag of Russia.svg Спартак Москва
Flag of Italy.svg Рома
Flag of Italy.svg Перуджа *
Flag of Portugal.svg Порто
Flag of Russia.svg Спартак Москва
38
69
112
28
15
84
21
367
(7)
(6)
(18)
(2)
(0)
(12)
(3)
(48)
Национален отбор
1996 – 2005Flag of Russia.svg Русия55(6)
Треньор
2010 – 2011
2011 – 2015
2015 – 2016
2017–
Flag of Russia.svg Русия до 19 г.
Flag of Russia.svg Арсенал Тула
Flag of Russia.svg Спартак Москва
Flag of Russia.svg Енисей Красноярск
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
* Играе под наем в посочения отбор.
Дмитрий Аленичев в Общомедия

Клубна кариераРедактиране

Аленичев започва кариерата си в „Машиностроител“, Псков. През 1991 г. е забелязан от треньора на московския гранд „Локомотив“ Виталий Шевченко. Отиграва 2 и половин сезона в състава на столичните железничари, но за техничния плеймейкър е трудно да се прояви на фона на силовия футбол, който практикуват Локомотив. През 1994 г. преминава в Спартак Москва. Там треньорът Олег Романцев налага Аленичев на фланга. С „червено-белите“ Дмитрий печели 3 пъти титлата на Русия, участва редовно в европейските клубни турнири. През 1997 г. е избран за Футболист на годината в Русия и записва рекорд по асистенции във Висшата дивизия на Русия – 17.

След това играе 2 години в „Рома“, където обаче не успява да се наложи и е пратен под наем в „Перуджа“. През 2000 облича екипа на „Порто“, където преминават най-силните години от кариерата му. През 2003 печели купата на УЕФА, като на финала се разписва веднъж. В същата година става и заслужил майстор на спорта. Година по-късно печели и Шампионската лига, като отново се разписва на финала. Става един от четиримата играчи, които са вкарвали голове във финалите на двете еврокупи в 2 поредни години (другите са Роналдо, Стивън Джерард и Роналд Куман).

След това решава да се върне в „Спартак“ и да им помогне да излязат от кризата, в която се намират тогава. На 8 април 2006 се скарва с тогавашния треньор Александър Старков, който го вади от първия състав. След това решение Дмитрий решава да се откаже от футбола.

Като треньорРедактиране

От март 2011 е треньор на юношите на Русия. На 22 ноември 2011 е назначен за старши треньор на Арсенал Тула. В Арсенал Дмитрий привлича 8 известни футболисти: Егор Титов, Дмитро Парфьонов, Александър Филимонов, Дмитрий Хлестов, Владимир Бесчастних, Юрий Ковтун, Вадим Евсеев и Андрей Коновалов. Всички те са бивши съотборници на Дмитрий от Спартак. През 2012/13 печели Руска Втора дивизия, зона център и вкарва Арсенал във ФНЛ. След още 1 сезон отборът вече играе в Руската Премиер лига. От 9 юни 2015 г. е тренсьор на Спартак Москва.[1]

Политическа кариераРедактиране

През 2006 става член на партията Единна Русия. На 14 юни 2007 г. става член на Съвета на федерацията като представител от Омска област.

СтатистикаРедактиране

Сезон Страна Клуб Мачове Голове
1990   Машиностроител (Псков) 31 4
1991   Машиностроител 7 3
1991   Локомотив Москва 18 1
1992   Локомотив Москва 27 4
1993   Локомотив Москва 33 4
1994   Спартак Москва 27 4
1995   Спартак Москва 34 6
1996   Спартак Москва 42 8
1997   Спартак Москва 45 6
1998   Спартак Москва 21 4
1998/99   Рома 30 3
1999/00   Рома 13 1
1999/00   Перуджа 15 0
2000/01   Перуджа 2 1
2000/01   Порто 41 7
2001/02   Порто 28 3
2002/03   Порто 35 6
2003/04   Порто 31 6
2004   Спартак Москва 15 3
2005   Спартак Москва 9 0
2006   Спартак Москва 2 0

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране