Омска област
Омска област е субект в състава на Руската Федерация, в Сибирския федерален окръг[1]. Площ 141 140 km2 (28-о място по големина в Руската Федерация, 0,82% от нейната площ). Население на 1 януари 2018 г. 1 904 102 души (25-о в Руската Федерация, 1,33% от нейното население). Административен център е град Омск. Разстояние от Москва до Омск 2555 km.
Омска област | |
Субект на Руската федерация | |
Омска област на картата на Русия | |
Страна | Русия |
---|---|
Адм. център | Омск |
Площ | 141 140 km² |
Население | 1 959 822 души (2018) 13,9 души/km² |
Адм. център | Омск |
Федерален окръг | Сибирски федерален окръг |
Губернатор | Леонид Полежаев |
Часова зона | UTC +6 |
МПС код | 55 |
Официален сайт | www.omskportal.ru |
Омска област в Общомедия |
Историческа справка
редактиранеПървият руски град в региона и един от първите в Сибир е град Тара основан през 1594 г. През 1669 г. градът е преместен на ново място. През 1716 г. е основано зимовище (острог), на мястото на което през 1768 г. е построено военно укрепление, а през 1782 г. официално е признато за град Омск. Петнадесет години по-късно, през 1797 г. градът е понижен в статут на селско селище, но през 1804 г. отново е преобразуван в град. Сега Омск е вторият по големина град в Азиатската част на Русия (Сибир) след Новосибирск. През 1762 г. е основано селището Тюкалинск, което през 1878 г. е утвърдено за град. Останалите три града в областта са преобразувани в такива през ХХ в. Омска област е образувана на 7 декември 1934 г. от части на Челябинска област и бившите Западносибирски край и Об-Иртишка област.
Географска характеристика
редактиранеГеографско положение, граници, големина
редактиранеОмска област се намира в югозападната част на Азиатската Русия, в Сибирския федерален окръг. На запад и север граничи с Тюменска област, на североизток – с Томска област, на изток – с Новосибирска област, а на юг – с Казахстан. В тези си граници заема площ от 141 140 km2 (28-о място по големина в Руската Федерация, 0,82% от нейната площ).[2]
Релеф
редактиранеОбластта е разположена в южната част на Западносибирската равнина по средното течение на река Иртиш (ляв приток на Об) и включва по-малките Тара-Туйска, Долноиртишка, Ишимска, Западнобарабинска и Североказахстанска равнини. Повърхността представлява полегато-вълниста равнина с височина 100 – 140 m с типични дълги, полегати и ниски възвишения (гриви), разпространени предимно в южните райони, а в северните части се простират обширни заблатени пространства. Има множество безотточни падини и плитки езерни котловини.[2]
Климат
редактиранеКлиматът е континентален, умерено студен. Зимата е продължителна и сурова със средна януарска температура около -20 °C, а лятото е късо и топло със средна юлска температура около 20 °C. Годишната сума на валежите е 300 – 400 mm, като на юг количеството им намалява. Вегетационен период (минимална денонощна температура 5 °C) е 153 – 162 дни.[2]
Води
редактиранеНа територията на Омска област протичат 4230 реки (с дължина над 10 km) с обща дължина около 19 хил.km2. Те принадлежат към водосборния басейн на река Об и безотточни райони на Об-Иртишкото (на югоизток) и Ишим-Иртишкото (на югозапад и запад) междуречия. Главната река в региона е Иртиш (ляв приток на Об), която пресича цялата област от югоизток на северозапад на протежение над 1000 km. Нейни основни притоци са: Ом (долното течение), Тара (долното течение), Оша, Ишим (долното течение) и Демянка (най-горното течение). В крайната североизточна част протичат най-горните течение на реките Ягилъяха и Чертала, леви притоци на река Васюган, ляв приток на Об. Речната мрежа в областта е разпространена крайно неравномерно, като в северната част е много гъста, а в южната практически отсъства. Всичките реки са с равнинен характер – с много меандри, малък наклон и скорост на течението. Подхранването им е смесено с преобладаване на снежното, от 44 – 60% за реките в северната горска зона и до 60 – 80% за реките в южната лесостепна зона. Водният им режим се характеризира с продължително пролетно-лятно пълноводие и неустойчиво лятно-есенно маловодие. В южните части много от по-малките реки през лятото пресъхват. Замръзват в края на октомври или началото на ноември, а се размразяват през април или май.[3]
В Омска област има над 5 хил. езера с обща площ около 1750 km2, като над 2,6 хил. от тях са с площ над 10 дка. Разпределението им по територията на областта е неравномерно. Най-много са в централните ѝ части, покрай левия бряг на река Иртиш и в Барабинската низина. Много от езерата в южната част имат временен характер и се появяват само през пролетта. По произход са: крайречни (основно в северната част, по долината на река Иртиш), блатни (в Долноиртишката равнина), котловинни (предимно временни, в северните части на Ишимската равнина и в Барабинската низина), реликтови (по древните речни долини в южната част на Ишимската равнина) и други. Най-големите естествени езера в Омска област са: Салтаим, Тенис и Ик (сладководни, в северната част на Ишимската равнина), Ебейти (солено, в южната част на Ишимската равнина) и други. Блатата и заблатените земи заемат 14,36% от територията на областта – 20 268 km2, като на североизток е разположена западната част на една от най-големите блатни системи в света – Голямото Васюганско блато.[3]
Почви, растителност, животински свят
редактиранеВ почвената покривка преобладават черноземните (23,6%), блатните (21%), солонците и засолените почви (15,6%), подзолистите (13,3%), солодите (7,3%), ливадните (5,8%), сивите горски (5,7%), ливадно-подзолистите (3,6%). Най-благоприятни и най-усвоени са черноземните почви, които заемат 3,3 млн. ха.[2]
По характера на растителната покривка голяма част от територията на областта се отнася към лесостепната и степната зона, а северната част – в горската (иглолистна) зона. Горите и храстите заемат над 1/4 от територята на областта, като основните дървесни видове са: кедър, смърч, ела, бреза и осика. На юг горската зона на смесените гори постепенно преминава в доната на широколистните гори (брезово-осикови гори), а още по̀ на юг – в лесостепната зона.[2]
Животинския свят в горската зона е представен от бялка, хермелин, лисица, северен елен, лос, сърна, вълк, мечка; в лесостепната – лисица, заек, лалугер. По реките и езерата през летния сезон гнездят множество патки, гъски и други прелетни птици.[2]
Население
редактиранеНа 1 януари 2018 г. населението на Омска област наброява 1 959 822 души (25-о в Руската Федерация, 1,33% от нейното население). Гъстота 13,88 души/km2. Градско население 73,05%. При преброяването на населението на Русия през 2010 г. етническият състав на областта е следния: руснаци 1 648 097 души (85,8%), казахи 78 303 (4,1%), украинци 51 841 (2,7%), немци 50 055 (2,6%, татари 41 870 (2,2%) и др.
Административно-териториално деление
редактиранеВ административно-териториално отношение Омска област се дели на 1 областен градски окръг, 32 муниципални района, 6 града, всичките с областно подчинение и 21 селища от градски тип.
Административна единица | Площ (km2) |
Население (2018 г.) |
Административен център | Население (2018 г.) |
Разстояние до Омск (в km) |
Други градове и сгт с районно подчинение |
---|---|---|---|---|---|---|
Областни градски окръзи | ||||||
1. Омск | 573 | 1 178 391 | гр. Омск | 1 178 391 | ||
Муниципални райони | ||||||
1. Азовски немски национален | 1400 | 25 317 | с. Азово | 5997 | 30 | |
2. Болшереченски | 4332 | 25 737 | сгт Болшерече | 10 427 | 200 | |
3. Болшеуковски | 9500 | 7360 | с. Болшие Уки | 3968 | 292 | |
4. Горковски | 2990 | 20 082 | сгт Горковское | 5451 | 92 | |
5. Знаменски | 3651 | 11 475 | с. Знаменское | 5294 | 351 | |
6. Исилкулски | 2789 | 40 298 | гр. Исилкул | 23 151 | 145 | |
7. Калачински | 2840 | 39 767 | гр. Калачинск | 22 781 | 88 | |
8. Колосовски | 4753 | 11 286 | с. Колосовка | 5313 | 254 | |
9. Кормиловски | 1908 | 25 367 | сгт Кормиловка | 9783 | 50 | |
10. Крутински | 5721 | 15 666 | сгт Крутинка | 6878 | 185 | |
11. Любински | 3281 | 38 186 | сгт Любински | 10 435 | 45 | Красни Яр |
12. Маряновски | 1652 | 27 602 | сгт Маряновка | 8720 | 47 | |
13. Москаленски | 2478 | 28 303 | сгт Москаленки | 9271 | 86 | |
14. Муромцевски | 6661 | 21 740 | сгт Муромцево | 10 350 | 250 | |
15. Називаевски | 5874 | 21 179 | гр. Називаевск | 11 249 | 149 | |
16. Нижнеомски | 3354 | 14 218 | с. Нижная Омка | 4821 | 121 | |
17. Нововаршавски | 2218 | 22 924 | сгт Нововаршавка | 6093 | 150 | Болшегривское |
18. Одески | 1800 | 17 721 | с. Одеское | 6148 | 101 | |
19. Оконешниковски | 3085 | 13 497 | сгт Оконешниково | 4825 | 129 | |
20. Омски | 3591 | 100 694 | с. Ростовка | 5518 | 14 | Чернолучински |
21. Павлоградски | 2494 | 18 778 | сгт Павлоградка | 7154 | 100 | |
22. Полтавски | 2804 | 20 598 | сгт Полтавка | 6860 | 146 | |
23.Руско-Полянски | 3321 | 18 183 | сгт Руская Поляна | 6171 | 160 | |
24. Саргатски | 3731 | 18 742 | сгт Саргатское | 8028 | 100 | |
25. Седелниковски | 5221 | 10 299 | с. Седелниково | 5316 | 378 | |
26. Таврически | 2736 | 35 676 | сгт Таврическое | 12 669 | 51 | |
27. Тарски | 15 700 | 45 145 | гр. Тара | 28 116 | 302 | |
28. Тевризки | 9800 | 14 335 | сгт Тевриз | 6893 | 453 | |
29. Тюкалински | 6390 | 23 579 | гр. Тюкалинск | 10 326 | 134 | |
30. Уст Ишимски | 7886 | 11 601 | с. Уст Ишим | 4802 | 538 | |
31. Черлакски | 4279 | 28 905 | сгт Черлак | 10 472 | 140 | |
32. Шербакулски | 2322 | 20 031 | сгт Шербакул | 6595 | 91 |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Омской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
Селско стопанство
редактиранеОтглежда се едър рогат добитък, птици, свине, зърнени и фуражни култури, картофи, зеленчуци. В областта се занимават с пчеларство.
Площ обработваема земя: | ||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
година | 1959 | 1990 | 1995 | 2000 | 2005 | 2010 | 2015 | |||||
хиляди хектара | 4384[4] | 3745[5] | 3463,2 | 2964,8[5] | 2964,8[6] | 2797,5 | 3029,4[6] |
Външни препратки
редактиранеИзточници
редактиране- ↑ Самойлова Г.С., Горячко М.Д., Тихонов С.С., Ремнёв А.В., Прокинова А.Н., Павлинов П.С. Омска област (Омская область) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 24. Аквариумът – Курилски течение [Океанариум – Оясио]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2014. ISBN 978-5-85270-361-3. с. 767. Посетен на 24 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-24 в Wayback Machine. ((ru))
- ↑ а б в г д е ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Омска област
- ↑ а б ((ru)) «Вода России» – Омска област
- ↑ Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 25 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
- ↑ а б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
- ↑ а б Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))