Добрила Пуцкова

Добрила Пуцкова (на македонска литературна норма: Добрила Пуцкова) е театрална актриса от Социалистическа република Македония.[1][2][3]

Добрила Пуцкова
Добрила Пуцкова
актриса от Република Македония
Родена
Починала

Уебсайт

БиографияРедактиране

Родена е на 6 юни 1926 година в Куманово, тогава в Сърбо-хърватско-словенското кралство, днес в Северна Македония.[1][2][3] Спиро Пуцков от Куманово е член на българския акционен комитет, създаден при освобождението на града от югославска власт в 1941 година.[4] Добрила завършва основно и средно образование в родния си град. Работи няколко месеца като учителка, след което влиза в първия състав на Драмата на Македонския народен театър в 1945 година, в който работи през цялата си кариера до пенсионирането си в 1982 година.[1][2][3]

На интервюто в театъра участва с рецитация на „Очи“ на Ацо Шопов, а в журито са Кирил Хадживасилев, Димитър Кьостаров, Петре Пърличко, Тодорче Николовски, които я одобряват и ѝ дават ролята на Стоянка в пиесата „Чорбаџи Теодос“, която се играе тогава. Партнира ѝ Трайко Чоревски, който ѝ помага да преодолее сценичната треска. След това Добрила играе Кощана заедно с Добрила Чабрич, която се играе седем години, и която ѝ носи най-високата награда на правителството на Народна република Македония в 1950 година. След това играе Полина в „На доходно место“, с която обикаля на турне Югославия. Следват много роли, които я утвърждават като сериозна актриса с темперамент, шарм и широк спектър психологически транформации. Според една критика тя е „Пълнокръвна, ненапрегната, външно спокойна и кротка, а вътрешно дълбоко разтреперана, присъстваща, сигурна и в мълчанието“. За ролята ѝ на Борика в „Чекор до есента“ пише: „Сугестивността и откриването на поетичното и трагичното, на строго рационалното и изненадващо спонтанното, в лицето на умната чувствителна самотница Борика Корда, представлява едно от най-успешните изпълнения на Добрила Пуцкова“, за робята в „Длабоки корени“: „Добрила Пуцкова с дълбоки вътрешни преживявания, с топли човешки чувства, с малко романтични расположения – умее да даде истинско изкуство на преживяването и да ги изрази и най-сложните психологически състояния с икономични и изразтелни средства“.[3]

Добрила Пуцкова умира на 23 февруари 2007 година в Скопие.[1][2]

Избрана театрографияРедактиране

  • Стоянка и Ефка („Чорбаџи Теодос“, 1945);[2][3]
  • Валя (Платон Кречет, 1945);[1]
  • Вера (Некаде во Москва, 1947);[1]
  • Феба (Како што милувате, 1948);[1][3]
  • Васка (Задруга, 1950);[1]
  • Анжелика (Вообразен болен, 1952);[1]
  • Дездемона (Отело, 1954);[1][3]
  • Сестра Анжелика Глембай (Господа Глембаеви, 1955);[1][3]
  • Магдалена (Домот на Бернарда Алба, 1956);[1]
  • Кощана (Коштана, 1956);[1]
  • Госпожа Линде (Нора, 1957);[1]
  • Неда (Црнила, 1961);[1][3]
  • Ана Копецка, крчмарка кај криглата (Швејк во Втората светска војна, 1963);[1]
  • Дара (Госпоѓа министерка, 1965);[1]
  • Бранка (Матурска вечер, 1966);[1]
  • Кейт Пар (Хенри VIII и неговите шест жени, 1967);[1]
  • Гаиса Илинишина Шелавина (Без вина виновни, 1968);[1]
  • Клитемнестра (Електра, 1970);[1][3]
  • Прасковя Дроздова (Бесови, 1978);[1]
  • Ленче („Бегалка“);[2][3]
  • Симка („Печалбари“);[2][3]
  • Купавина („Волци и овци“);[2]
  • Татяна („Малограѓани“);[2][3]
  • Оливия („Ноќ спроди Водици“);[2][3]
  • Луиза („Интрига и љубов“);[2][3]
  • Гурмишка („Шума“);[2][3]
  • Маша („Живиот труп“);[2][3]
  • Лариса („Мома без мираз“);[2][3]
  • Джиневра („Длабоки корени“);[3]
  • Юдита („Ученик на ѓаволот“);[3]
  • Борика („Чекор до есента“).[3]

НаградиРедактиране

  • Награда за цялостно творчество на Македонския театарален фестивал „Войдан Чернодрински“ (Прилеп, 2002).[1]

БележкиРедактиране

  1. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч Добрила Пуцкова. // Институт за театрологија, 2004. Посетен на 28 май 2016.
  2. а б в г д е ж з и к л м н о Стефановски, Ристо. Кондова-Зафировска, Тодорка, во: Македонска енциклопедија, том 2. Скопје, МАНУ, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1237.
  3. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х Стефановски, Ристо. Актерка со широки креативни можности. // Утрински весник, 27 февруари 2007. Посетен на 28 май 2016.
  4. Минчев, Димитър. Българските акционни комитети в Македония - 1941 г.. София, Македонски научен институт, 1995. с. 101.