Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Кумановско. За селото в Щипско вижте Доброшани.

Доброшане или Доброшани (на македонска литературна норма: Доброшане; на албански: Dobroshani) е село в Северна Македония, в община Куманово.

Доброшане
Доброшане
— село —
Reliefkarte Mazedonien.png
42.1061° с. ш. 21.7531° и. д.
Доброшане
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Североизточен
Община Куманово
Географска област Жеглигово
Надм. височина 329 m
Население 1655 души (2002)
Пощенски код 1300
МПС код KU

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в областта Жеглигово на три километра южно от общинския център Куманово, в близост до десния бряг на река Пчиня.

ИсторияРедактиране

В края на XIX век Доброшане е българско село в Кумановска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Добрѣшани е село, населявано от 190 жители българи християни.[1]

Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 18 сръбски патриаршистки къщи.[2] След Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[3] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Добрашани има 144 българи екзархисти.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година 1 човек от Доброшане е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[5] Селото остава в Сърбия след Междусъюзническата война в 1913 година.

Според преброяването от 1994 година Доброшане има 1384 жители, от които 1298 македонци 38 власи, 29 роми и 19 сърби. Според преброяването от 2002 година селото има 1655 жители.[6]

Националност Всичко
македонци 1571
албанци 0
турци 0
роми 24
власи 39
сърби 17
бошняци 1
други 3

БележкиРедактиране

  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 215.
  2. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  3. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943. с. 126.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 126-127. (на френски)
  5. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 842.
  6. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008