Доксат (на гръцки: Δοξάτο, Доксато, катаревуса: Δοξάτον, Доксатон) е село в Гърция, център на дем Доксат в Източна Македония и Тракия.

Доксат
Δοξάτο
— село —
Неокласическата сграда на Духовния център в Доксат
Неокласическата сграда на Духовния център в Доксат
Гърция
41.0925° с. ш. 24.2289° и. д.
Доксат
Източна Македония и Тракия
41.0925° с. ш. 24.2289° и. д.
Доксат
Драмско
41.0925° с. ш. 24.2289° и. д.
Доксат
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемДоксат
Географска областДрамско поле
Надм. височина66 m
Население3739 души (2001 г.)
Пощенски код663 00
Телефонен код2521
Доксат в Общомедия

География редактиране

 
Камбанарията на църквата „Свети Атанасий

Селото се намира в Драмското поле на 10 километра югоизточно от град Драма, на главния път Драма-Кавала.[1]

История редактиране

Етимология редактиране

Според Йордан Н. Иванов името Доксат вероятно е от гръцкото τοξάτον, външна колонада < τόξον, дълга арка. Сравнимо е името на планината Докса.[2]

В Османската империя редактиране

Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Доксатон (Doxaton) живеят 720 гърци.[3]

В края на XIX век Васил Кънчов минава през селото и пише, че има 150 турски и 150 гръцки къщи. Основното занимание на жителите му е тютюнът, като селото е второ в този сектор след Просечен.[4] Според статистиката на Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в началото на XX век Доксат има 2190 жители, от които 120 българи християни, 850 турци, 900 гърци, 120 власи и 200 цигани.[5]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Доксат се състои от 48 българи патриаршисти гъркомани и 1100 гърци. В селото действат едно прогимназиално и едно основно гръцко училище с четири учители и 200 ученици.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Доксат е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7]

В Гърция редактиране

През Балканската война селото е освободено от части на българската армия, но след Междусъюзническата война от 1913 година остава в пределите на Гърция. Селото пострадва от войните и населението му намалява.[1] Според гръцката статистика, през 1913 година в Доксат (Δοξάτον) живеят 1117 души.[8]

Веднага след Първата световна война в селото се заселват бежанци от Източна Тракия. В 1923 турското население на селото се изселва по силата на Лозанския договор и на негово място са настанени нови гърци бежанци. Общо след 1922 година в градчето са заселени 300 бежански семейства с 1193 души. В 1928 година Доксат е смесено местно-бежанско село с 258 бежански семейства и 1099 души бежанци.[9]

От 60-те години започва масово изселване към големите градове. Населението се занимава с градски занаяти, но произвежда и тютюн, жито и други земеделски култури.[1]

Прекръстени с официален указ местности в дем Доксат на 13 януари 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Дерин Чешме[10] Ντερὶν Τσεσμὲ Вати Авлаки Βαθὺ Αὐλάκι[11] местност ЮЗ от Доксат и Фтелия[10]
Цифлики Доксату[10] Τσιφλίκι Δοξάτου Хорафия Доксату Χωράφια Δοξάτου[11] местност ЮЗ от Доксат и Фтелия[10]
Кайнакликия[10] Καϊνακλίκια Пиги Πηγὴ[11] местност ЮЗ от Доксат и Ю от Фтелия[10]
Едирнедзи Гьолу[10] Ἐδινερτζῆ Γιολοῦ Адриани Αδριανή[11] местност С от Доксат[10]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 1117[1] 2736[1] 4295[1] 4760[1] 4409[1] 4402[1] 3440[1] 3389[1] 3594[1] 3739 2884

Личности редактиране

Сред известните досатци са Андреас Дзиму (1887 – ?), търговец, Пасхалис Арванитидис (р. 1946), певец и Ставрос Даилакис (р. 1955), гръцки политик от Нова демокрация. В Доксат е роден и видният български комунистически деец Христо Кочев (1906 – 1931).

Бележки редактиране

  1. а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 156. (на македонска литературна норма)
  2. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 114.
  3. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 45. (на френски)
  4. Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 28.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 197.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 204 – 205. (на френски)
  7. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 204 843.
  8. Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 4 май 2009. (на гръцки)
  9. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  10. а б в г д е ж з По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  11. а б в г Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 19. (на гръцки)