Доксат (на гръцки: Δοξάτο, Доксато, катаревуса: Δοξάτον, Доксатон) е село в Гърция, център на дем Доксат в Източна Македония и Тракия. Населението му е 318 души (2001).

Доксат
Δοξάτο
— село —
Неокласическата сграда на Духовния център в Доксат
Неокласическата сграда на Духовния център в Доксат
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Доксат
Географска област Драмско поле
Надм. височина 66 m
Население 318 души (2001)
Пощенски код 663 00
Телефонен код 25210-6
Официален сайт www.doxato.gr

ГеографияРедактиране

Селото се намира в Драмското поле на 10 километра южно от град Драма.

ИсторияРедактиране

ЕтимологияРедактиране

Според Йордан Н. Иванов името Доксат вероятно е от гръцкото τοξάτον, външна колонада < τόξον, дълга арка. Сравнимо е името на планината Докса.[1]

В Османската империяРедактиране

 
Камбанарията на църквата „Свети Атанасий

Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Доксатон (Doxaton) живеят 720 гърци.[2]

В края на XIX век Васил Кънчов минава през селото и пише, че има 150 турски и 150 гръцки къщи. Основното занимание на жителите му е тютюнът, като селото е второ в този сектор след Просечен.[3] Според статистиката на Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в началото на XX век Доксат има 2190 жители, от които 120 българи християни, 850 турци, 900 гърци, 120 власи и 200 цигани.[4]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Доксат се състои от 48 българи патриаршисти гъркомани и 1100 гърци. В селото действат едно прогимназиално и едно основно гръцко училище с четири учители и 200 ученици.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Доксат е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[6]

В ГърцияРедактиране

През Балканската война селото е освободено от части на българската армия, но след Междусъюзническата война от 1913 година остава в пределите на Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година в Доксат (Δοξάτον) живеят 1117 души.[7] През 20-те години турското население на селото се изселва и на негово място са настанени гърци бежанци. В 1928 година Доксат е смесено местно-бежанско село с 258 бежански семейства и 1099 души бежанци.[8]

ЛичностиРедактиране

Сред известните досатци са Андреас Дзиму (1887 – ?), търговец, Пасхалис Арванитидис (р. 1946), певец и Ставрос Даилакис (р. 1955), гръцки политик от Нова демокрация. В Доксат е роден и видният български комунистически деец Христо Кочев (1906 – 1931).

БележкиРедактиране

  1. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 114.
  2. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 45. (на френски)
  3. Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 28.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 197.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 204 – 205. (на френски)
  6. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 204 843.
  7. Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία. // [1] Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 4 май 2009.
  8. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012