Долна Рикса

село в община Монтана, обл. Монтана

До̀лна Рѝкса е село в Северозападна България. То се намира в община Монтана, област Монтана.

Долна Рикса
България
43.5445° с. ш. 23.0192° и. д.
Долна Рикса
Област Монтана
43.5445° с. ш. 23.0192° и. д.
Долна Рикса
Общи данни
Население181 души[1] (15 март 2024 г.)
7,55 души/km²
Землище23,985 km²
Надм. височина218 m
Пощ. код3452
Тел. код09549
МПС кодМ
ЕКАТТЕ22250
Администрация
ДържаваБългария
ОбластМонтана
Община
   кмет
Монтана
Златко Живков
(СДС, ГЕРБ, БНД, ВМРО-БНД, ЗНС; 1999)

География

редактиране

Близо до селото има находища на злато и на огнеупорна глина.

Селцето е на благоприятно място за живеене, сравнително високо, без притеснение за природни бедствия.Климатът е умереноконтинентален-благоприятен за отглеждане на всякакъв вид зърнени култури, плодове и зеленчуци. Валежите са умерени през цялата година. През лятото температурите достигат 30°, а през зимата до 10°. Около града има машиностроителна промишленост и хранително-вкусова. Инфраструктурата е слабо развита, водопровод има от 2007 година, но канализация – не. Слабо покритие на мобилните и интернет операторите.

При избухването на Балканската война един човек от Долна Рикса е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[2]

Съществуват две легендарни сведения за произхода и наименованието на селото – едната версия, разказана от Рангел Илиев, гласи, че още по времето на Римската империя селото е съществувало и е било основано от някой си Рикс или Рекс, римлянин и владетел в района, който се занимавал с животновъдство. Половин година, когато бил зимния сезон, Рикс прекарвал със стадата си на мястото където сега е Долна Рикса (на „зимовище“), която според преданието, преди се наричала Дъбова Рикса; през останалата част от годината се качвал с животните в Балкана, където сега се намира селото Каменна Рикса. От това сведение може да се допусне, че в миналото в селото е било популярно Трансхуманното животновъдство.

Втората легенда, разказана от дядо Борко Пожаревски, гласи, че по времето, когато Осман Пазвантоглу се отцепил от централната власт на Османската империя, в Северозападна България пламнала чума причинена от многобройната войска, която той събрал там. Селяните се изнесли от старата локация на селото и зачакали чумата да отмине. Някой си дядо Доно поел с багажа и воловете си да търси ново място за заселване. Като го питали къде отива, той отвръщал – „отивам на риск“ – което означавало, че имало риск да се зарази с чума. Дядо Доно се заселил на сегашната локация на селото и постепенно около него се заселили и останалите му съселяни, които се били разбягали от чумата. Според тази версия името на селото идва от „Дядо Доно отива на риск“, „Доно на Риск“, „Долна Рикса“. Това е класически пример за народна етимология възникнала твърде късно поради факта, че чуждицата „риск“ е навлязла в Българския език чак към края на XIX век.

Културни и природни забележителности

редактиране

Близо до селото има находища на злато и на огнеупорна глина.

В близост до селото се намира старо турско гробище, повече от старинните постройки са разрушени и разграбени от цигани.

Редовни събития

редактиране

Съборът е на 24 май – денят на българската просвета и на славянската писменост.

Острови Рикса край остров Гринуич, Южни Шетландски острови е наименуван в чест на селата Каменна Рикса и Долна Рикса.[3]

  1. www.grao.bg
  2. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 843.
  3. SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Riksa Islands.

Публикации

редактиране
  • Първолета Цветкова. Гераните на Долна Рикса.