Долна Студена

село в община Ценово, обл. Русе

Долна Студена е село в Северна България. То се намира в община Ценово, област Русе.

Долна Студена
България
43.5265° с. ш. 25.6938° и. д.
Долна Студена
Област Русе
43.5265° с. ш. 25.6938° и. д.
Долна Студена
Общи данни
Население777 души[1] (15 март 2024 г.)
24,7 души/km²
Землище31,521 km²
Надм. височина26 m
Пощ. код7123
Тел. код08122
МПС кодР
ЕКАТТЕ22277
Администрация
ДържаваБългария
ОбластРусе
Община
   кмет
Ценово
Петър Петров
(ГЕРБ; 2011)
Кметство
   кмет
Долна Студена
предстоят избори

География

редактиране

В близост протича река Янтра. От едната страна на реката е селото, а от другата се издигат красиви възвишения, покрити с гори и ниви.

По време на наводненията през 2005 г. се срутва мостът свързващ селото със село Ботров и град Бяла. На 22 септември 2007 г. е направено откриване на вече възстановения мост.

При избухването на Балканската война един човек от Долна Студена е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[2]

Селището е разположено на левия бряг на река Янтра при един от големите и меандри. Археологическите останки дават основание възникването му да се отнесе към 3 – 4 век на новата ера. Най-силно впечатление прави римският водопровод. Той води началото си от местността „Извора“, минава по полите на възвишението „Гидиклията“, училищния и читалищен двор и завършва с две каменни чешми в дворовете на братя Залъмови и Петко И. Чернев, днес напълно разрушени. При съвременното строителство голяма част от водопроводните тръби са извадени, а в миналото са използвани за направа на комини.

В документи, запазени в Окръжния архив по краезнание днешното селище се споменава през 1433 г. във връзка с данъка джизие с името Истудена заедно със с. Кривина, с. Красен и с. Кацелово. Фактът че селището е назовано със славянско име около 35 г. след падането на страната под османско владичество дава основание да се предположи, че то е съществувало и по време на Втората българска държава.

От 16 век то е включено в Никополския санджак. Българската част от населението е определена да изпълнява специални задължения към Османската държава- да служи в обоза на войската, да коси султанските ливади и да копае окопи. Носителите на тези задължения се наричали войнугани, а селищата-войнугански. Такива били Долна Студена, Ботров, Полско Косово. Раздавали им земя, за която не плащали данъци. Днес тези участъци в село Долна Студена още носят названието „Войнушко“.

Културни и природни забележителности

редактиране
  • Паметник от пражкото въстание и паметник в местността Азмака няма такива

Редовни събития

редактиране

Нос Студена на остров Анвер в Антарктика е наименуван в чест на село Долна Студена.[3]

  1. www.grao.bg
  2. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 843.
  3. SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Studena Point.