Долна баня (община)
Община Долна баня се намира в Западна България и е една от съставните общини на Софийска област.
Община Долна баня | |
Общи данни | |
---|---|
Област | Софийска област |
Площ | 66,85 km² |
Население | 4 844 души |
Адм. център | Долна баня |
Брой селища | 2 |
Управление | |
Кмет | Владимир Джамбазов (ГЕРБ; 2007) |
Общ. съвет | 10 съветници
|
Община Долна баня в Общомедия |
География
редактиранеГеографско положение, граници, големина
редактиранеОбщината се намира в югоизточната част на Софийска област. С площта си от 66,854 km2 е 21-вата по големина сред 22-те общини на областта, което съставлява 0,94% от територията на областта. Община Долна баня е 7-ата най-малка по площ община в България. Границите ѝ са следните:
- на север, изток и югоизток – община Костенец;
- на запад – община Самоков.
Природни ресурси
редактиранеРелеф
редактиранеРелефът на общината е равнинен, пълмист, средно и високо планински, като територията ѝ попада в пределите на Рила, Костенецко-Долнобанската котловина и Ихтиманска Средна гора.
Северния район на общината се заема от крайните югоизточни, най-ниски части на планинския рид Шумнатица (част от Ихтиманска Средна гора). Височината му в пределите на общината достига до 875,1 m, разположена в крайния ѝ северозападен ъгъл.
Южно от рида Шумнатица се простира крайната югозападна част на Костенецко-Долнобанската котловина. В нея, източно от град Долна баня, на границата с община Костенец, в коритото река Марица се намира най-ниската ѝ точка – 528 m н.в.
Южната половина на общината се заема от северните склонове на Североизточния дял на Рила. Най-на юг, където се събират границите на община Костенец, община Самоков и община Долна баня се издига безимен връх с височина 2250 m, явяващ се най-високата точка на община Долна баня.
Води
редактиранеВ северната ѝ част, през Костенецко-Долнобанската котловина, от запад на изток, на протежение от 9 km протича част от горното течение на река Марица. Нейни основни притоци на територия на общината са реките: десни – Долнобанска Бистрица, Луджа дере, Курт дере и Сантър дере; ляв – Исиндере.
Население
редактиранеЕтнически състав (2011)
редактиранеЧисленост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 4522 | 100,00 |
Българи | 3499 | 77,38 |
Турци | 4 | 0,09 |
Цигани | 753 | 16,65 |
Други | 15 | 0,33 |
Не се самоопределят | 11 | 0,24 |
Неотговорили | 240 | 5,31 |
Движение на населението (1934 – 2021)
редактиранеОбщина Долна баня | |||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Година | 1934 | 1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1985 | 1992 | 2001 | 2011 | 2021 | |
Население | 3560 | 6858 | 4314 | 4292 | 4891 | 5047 | 5158 | 4787 | 4522 | 4248 | |
Източници: Национален Статистически Институт, [1] |
Населени места
редактиранеОбщината има 2 населени места с общо население от 4248 жители към 7 септември 2021 г.[2]
Населено място | Население (2021 г.) |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) | Населено място | Население (2021 г.) |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) |
---|---|---|---|---|---|---|---|
Долна баня | 4235 | 66,854 | Свети Спас | 13 | - | в з-щето на гр. Долна баня | |
ОБЩО | 4248 | 66,854 | 1 населено место е без землище |
Административно-териториални промени
редактиране- Указ № 1942/обн. 17.09.1974 г. – признава с. Долна баня за гр. Долна баня;
- Указ № 245/обн. 26.06.1997 г. – отделя гр. Долна баня и неговото землище от община Самоков и създава община Долна баня с административен център гр. Долна Баня;
- Реш. МС № 783/обн. 06.11.2015 г. – признава н.м. Свети Спас (от гр. Долна баня) за отделно населено място – с. Свети Спас.
Транспорт
редактиранеПрез територията на общината преминава участък от 8,5 km от Републикански път II-82 (от km 3 до km 11,5).
Топографска карта
редактиране- Лист от карта K-34-60. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-34-72. Мащаб: 1 : 100 000.
Бележки
редактиране- ↑ Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015. (на английски)
- ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
Източници
редактиране- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.