Костенец (община)

община в България
(пренасочване от Община Костенец)
Вижте пояснителната страница за други значения на Костенец.

Община Костенец се намира в Югозападна България. Тя е съставна община на Софийска област.

Костенец (община)
Общи данни
ОбластСофийска област
Площ302.07 km²
Население12 368 души
Адм. центърКостенец
Брой селища9
Сайтwww.kostenetz.com
Управление
КметЙордан Ангелов
(ГЕРБ; 2019)
Общ. съвет17 съветници
  • БСП (7)
  • ГЕРБ (5)
  • БДЦ (3)
  • КОСТЕНЕЦ, СУБУДИ СЕ (2)
Костенец (община) в Общомедия

География редактиране

Положение и площ редактиране

Общината се намира в югоизточната част на Софийска област. С площта си от 302,073 km2 е 10-а по големина сред 22-те общини на Софийска област, което съставлява 4,27% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси редактиране

Релеф

Релефът на общината е равнинен, хълмист, ниско, средно и високо планински, като територията ѝ попада в пределите на Ихтиманска Средна гора и планината Рила.

В централната част на общината се простира Костенецко-Долнобанската котловина, а периферните и части са заети от планини. Котловината има форма на латинска буква „V“, обърната с основата си на югоизток. Дължината ѝ е около 18 km и ширина до 5 km. Простира се в южната част на Ихтиманска Средна гора между ридовете Шумнатица на запад, Септемврийски на север-североизток и Ветрен (Еледжик) на изток. На юг граничи със северните склонове на Рила. Средната ѝ надморска височина е от 520 до 680 m. Дъното ѝ е неравно, в подножието на Рила хълмисто, набраздено от долините на десните притоци на Марица, а централните ѝ части за заети от ниските тераси на Марица и притоците ѝ. Южната ѝ периферия обърната към Рила е заета от големи наносни конуси. Образувана е през неоген-кватернера в резултата на потъване по периферните разседи. Запълнена е с кватернерни алувиални, ледникови и делувиални наноси.

Западно от котловината в пределите на община Костенец се простират северните склонове на рида Шумнатица. Максималната му височина връх Гюбрето 1129,9 m се намира в крайната западна точка на община Костенец, на границата с община Самоков. Северно от котловината са разположени южните склонове на Септемврийски рид. Неговата най-висока точка връх Тръна 1276 m се издига в крайния северозападен ъгъл на общината, на границата с общините Самоков и Ихтиман. Източно от котловината са разположени западните части на друг средногорски рид – Ветрен (Еледжик). Неговата най-висока точка връх Бенковски 1185,8 m се издига североизточно от прохода Траянови врата, на границата с община Ихтиман.

Южната половина на община Костенец се заема от североизточните склонове на Рила, като надморската височина на разстояние от около 15 km се повишава от 600 m при село Костенец до 2600 m по границата с община Якоруда. Тук по границите с общините Белово, Якоруда и Самоков на протежение от 6 – 7 km са подредени върховете Белмекен 2626,4 m, Равни чал 2637,1 m, Сиври чал 2640,5 m и Ибър 2663,2 m, най-високата точка на община Костенец.

Югоизточно от град Костенец, на границата с община Белово, в коритото на река Марица е разположена най-ниската точка на община Костенец – 468 m н.в.

Води

От запад на изток до град Костенец, а след това на югоизток, през Костенецко-Долнобанската котловина на протежение от около 8 km протича част от горното течение на река Марица. Тук тя получава първите си два по-големи притока – реките Очушница и Стара река (Костенецка река), които с целите си течения протичат по територията на общината.

Река Очушница (26 km) извира на 1185 m н.в. под името Черна река от югоизточното подножие на връх Калето в Септемврийски рид на Ихтиманска Средна гора. Протича в югоизточна посока в почти права линия в широка долина и се влива отляво в река Марица, на 489 m н.в., в североизточната част на град Костенец.

Стара река (Костенецка река, 27 km) извира под името Айряндере от 2300 m н.в., от циркуса, разположен между върховете Ибър на запад и Сивричал на изток, и отводнява северните склонове на Североизточния дял на Рила. В началото тече на север в тясна и дълбока долина. Южно от връх Сиврикая (1972 m) завива на изток и носи името Чавча. След вливането на десния ѝ приток река Крайна завива на североизток и навлиза в тесен скалист пролом вече под името Стара (Костенецка) река. Малко над летовището Костенец образува красивия Костенецки водопад. След село Костенец навлиза в Костенецко-Долнобанската котловина, постепенно завива на изток-югоизток, навлиза в община Белово и след 1 km на 800 m северно от село Габровица, община Белово, се влива отдясно в река Марица на 452 m н.в.

Особена характеристика е богатството на минерални извори в района.

Население редактиране

Численост редактиране

Община Костенец
Година 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2011 2021
Население 14758 15968 16608 16447 17254 17112 16532 15142 12793 11062
Източници: Национален Статистически Институт, [1]

Етнически състав редактиране

Етнически групи с численост и дял според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 12 793 100,00
Българи 11 511 89,98
Турци 4 0,03
Цигани 468 3,66
Други 23 0,18
Не се самоопределят 26 0,20
Не отговорили 761 5,95

Населени места редактиране

В общината има 9 населени места с общо население 11 062 жители към 7 септември 2021 г.

Основни данни за населените места
Населено място (старо име) Преброяване
(от септември 2021)[2]
По настоящ адрес
(ГРАО от 15 септември 2022)[3]
Площ
(km²)
Гъстота
(д/km²)
Голак 3 1 23,398 0.04
Горна Василица 164 261 47,44 5.5
Долна Василица - 0 48,351 -
град Костенец 5966 5954 в землището на село Долна Василица 123.14
село Костенец 3216 3452 109,381 31.56
Момин проход 1416 1422 в землището на село Долна Василица 29.41
Очуша 46 68 42,086 1.62
Подгорие (Кесебирска, Кесебирци) 34 53 15,871 3.34
Пчелин (Кованлък) 217 263 15,546 16.92
Общо за общината: 11062 11474 302,07 37.98
Промени по населени места и местности
  • Указ № 575/обн. 02.09.1921 г.: признава м. Кесебирска за с. Кесебирска;
  • Указ № 162/обн. 08.04.1931 г.: преименува с. Сулу дервент на с. Момина баня;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г.:
    • преименува с. Кесебирска на с. Кесебирци;
    • преименува с. Кованлък на с. Пчелин;
  • Указ № 334/обн. 13.07.1951 г.: преименува с. Кесебирци на с. Подгорие;
  • Указ № 356/обн. 07.12.1954 г.: признава н.м. Момин проход (от с. Горна Василица) и н.м. Момин проход (от гар.с. Гара Баня Костенец) за отделно населено място с. Момин проход
  • 1956 г. (без административен акт): заличено е с. Момина баня и е присъединено като квартал на гар.с. Гара Костенец;
  • Указ № 546/обн. 15.09.1964 г.: обединява гар. с. Гара Костенец (Гара Баня Костенец) и с. Момин проход в ново населено място гр. Костенец;
  • Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г.: уточнява името на м. Герджикска (Герджиково) на м. Гергичка;
  • Указ № 970/обн. 04.04.1986 г.:
    • обединява махалите Гледжова махала (Гледжово), Новата махала и Пердова махала (Пердюва) в ново населено място с. Горна Василица;
    • обединява махалите Бальова махала (Баляово), Вологарска, Гергичка, Гьола, Трите къщи и Шуманска в ново населено място с. Долна Василица;
    • обединява махалите Каменчанска, Кулева, Кьосева, Мартинска, Шатарова и Шехтова в ново населено място с. Очуша;
  • Указ № 407/обн. 13.10.2006 г.: отделя кв. Момин проход от гр. Костенец и го възстановява като отделно населено място гр. Момин проход.

Транспорт редактиране

През общината, от север на юг, на протежение от 12,6 km преминава участък от трасето на железопътната линия КалотинаСофияПловдивСвиленград.

През общината преминават изцяло или частично 6 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 44,9 km:

Забележителности редактиране

 
Читалище „Прогрес“
Курорти

В общината са обособени 3 национални балнеологични курорта:

Читалища

На територията на общината има 5 читалища, всичките с библиотечен фонд:

  • „Гео Милев“ – в гр. Момин проход (танцови състави за деца и за възрастни)
  • „Георги Бенковски“ – в с. Горна Василица (кукерска група)
  • „Просвета“ – в с. Костенец (дамска вокална група, детски танцов състав)
  • „Прогрес“ – в гр. Костенец (детски фолклорен танцов състав, детска вокална група, балет за модерни танци, дамско вокално трио, школи по пиано, акордеон, английски език и математика)
  • „Просвета“ – в с. Пчелин
Други
  • Запазени 36 надгробни могили, 20 могилни некропола, включващи 75 надгробни могили, останки от 11 антични селища и селища от бронзовата, ранно- и късножелязната епоха, 6 селища от римския период и 8 късносредновековни селища.
  • Топли минерални извори – от 47 °С до 73 °С. Водата от тях е слабо минерализирана, хидрокарбонатна, сулфатно-натриева, леко флуорна, с малко количество радон, много ниска обща водна твърдост. Изворите са били известни още в древността, тъй като в района на Костенец са запазени останки от римски терми, балнеологични съоръжения, нимфеуми.
  • Крепостта Траянови врата, датирана от римско време, но влязла в българската история с поражението, което през 986 г. цар Самуил нанася на император Василий II.
  • В община Костенец се намират 150-годищния храм „Св. Архангел Михаил“ (с. Костенец), манастирът „Свети Спас“, храмът „Св. Великомъченик Георги“, църквата „Св. Панталеймон“ и параклисите „Св. Илия“ и „Св. Петка“.

Източници редактиране

Външни препратки редактиране

Топографска карти: