Долна баня

град в община Долна баня, обл. София
(пренасочване от Долна Баня)

Долна баня е град в Западна България, Софийска област. Градът е административен център на община Долна баня и е разположен на 9 км западно от град Костенец (община Костенец) и на 25 км източно от град Самоков (община Самоков). Най-близките села до Долна баня са село Марица на 5 км и село Радуил на 8,5 км в западна посока.

Долна баня
Площадът в централната част на града
Площадът в централната част на града
България
42.3111° с. ш. 23.7602° и. д.
Долна баня
Област София
42.3111° с. ш. 23.7602° и. д.
Долна баня
Общи данни
Население4763 души[1] (15 март 2024 г.)
71,3 души/km²
Землище66,854 km²
Надм. височина643 m
Пощ. код2040
Тел. код07120
МПС кодСО
ЕКАТТЕ22006
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСофия
Община
   кмет
Долна баня
Владимир Джамбазов
(ГЕРБ; 2007)
Адрес на общината
„Търговска“ 134
Уебсайтhttps://dolna-banya.egov.bg
Долна баня в Общомедия
СУ „Неофит Рилски“, през зимата на 2019 г.
Хотел „Долна баня“
Сградата на общината
Площадът, часовниковата кула и библиотеката
Музеят на Долна баня (изглед от часовниковата кула)

География

редактиране

Градът е разположен в Долнобанската котловина, край десния бряг на река Марица. На юг са северните склонове на Рила, а на север граничи с подножието на Черни рид — дял от Средна гора.

Град Долна баня отстои на 72 км от София и на 115 км от Пловдив. Намира се южно от магистралата София-Пловдив-Свиленград, което осигурява бърз и удобен транспорт. Град Долна баня отстои на 8 км от жп гара Костенец. През Долна баня минава пътят Пловдив-ДупницаКулата, който минава също през Боровец (19 км) и Самоков. Този път е и туристически маршрут за Рилския манастир.

Релефът е полупланински, с надморска височина 640 м.

Венетица, Юрта и Койчовец са трите селища, образували в миналото при сливането си село Баня, а от втората половина на XIX век преименувани в Долна баня. Има исторически сведения, че около V век пр.н.е. по горното течение на река Марица е живяло тракийското племе беси, занимаващо се основно с добив на руда — желязо и злато. Археологическите проучвания дават доказателства за живота по тези земи.

Названието „Долна баня“ е дадено от самоковци.[2]

При избухването на Балканската война в 1912 година 27 души от Долна баня са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]

Население

редактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:[4][5]

Година на
преброяване
Численост
19343560
19463858
19564314
19654292
19754891
19855047
19925158
20014787
20114522
20214737

Образование

редактиране

Освен целодневната детска градина с общинско финансиране „Юрий Гагарин“, в Долна баня съществуват две училища.

Образователното дело в организиран вид датира в Долна баня от 1851 г. Тогава то започва като килийно училище в малка къща, с един учител и един клас. През следващите десетилетия училището расте, включвайки все повече преподаватели и ученици, затова се построява специална сграда, която сега е музей.

Наследник на първото училище е средното училище „Неофит Рилски“. През 1920 година е построено звеното на сегашната сграда, която по-късно е разширена. Понастоящем училището предлага образование на 400 ученици от I до XII клас.

Професионалната гимназия „Христо Ботев“ е създадена през 1925 година. Това учебно заведение предлага образование на гимназисти в сферата на туризма, шивачеството и дървообработването.

Двете училища предоставят образование на деца и младежи, които живеят извън града, разчитайки за това на специален автобус.

Градът разполага със спортен комплекс завършен и отворен през 2015 г., който позволява практиката на различни спортове, включително баскетбол, тенис на корт, тенис на маса, футбол и лека атлетика. Комплексът често служи като база за тренировки по лека атлетика и футбол.

Най-голяма активност съществува във футбола. ФК "Левски - Долна баня" има Детско-юношеска школа и мъжки отбор, който участва в източната подгрупа на ОФГ София. Към СУ "Неофит Рилски", по различни проекти и дейности, има деца, които тренират бадминтон. Освен това в Долна баня съществува Шахматен клуб, който ежегодно организира шахматни турнири.

Минерални бани

редактиране

В границите на Долнобанската котловина се намира един от най-мощните топли минерални извори в Рило-Родопската област и Средногорието. Към 1700 г. хаджи Радослав от Костенец построява две сгради около минералните извори в горната част на котловината. Едната е изградена върху римски основи и днес е известна като „Римската баня“, другата е запазена като женско отделение на днешната хигиенна баня.

В град Долна баня преобладава християнската религия.

Политика

редактиране

От 2007 г. кмет на град Долна баня е Владимир Джамбазов.

 
Летателното училище
 
Образцово народно читалище „Рила“

Редовни събития

редактиране

Всяка година в Долна баня се провежда фестивал, посветен на екологията. Мястото на провеждане е избрано поради природната и екологична ценност на района, който се отличава с чиста околна среда и липса на големи промишлени замърсители.

На Спасовден се провежда народен събор в курорта „Долна баня“, в района на с. Свети Спас.

Личности

редактиране
 
Иван Цветков от Долна баня, деец на Тайния революционен кръжок „Трайко Китанчев“ в Самоков, четник на ВМОРО, загинал при Чугунци в 1903 година
Родени в Долна баня
  • Ангел Грънчаров (р. 1959), философ
  • Кирил Лазаров (1879 – 1987), министър на финансите при 65, 66, 67, 69 правителство и министър на Финансите и държавния контрол (1957 – 1959) при 67 и 68 правителство, член на ЦК на БКП
Починали в Долна баня

Литература

редактиране

Връзка с Долна баня има известният поет Николай Лилиев, работил тук като счетоводител в кожарската фабрика. Друг известен поет е Димчо Дебелянов, чийто брат Илия е работил в долнобанската мебелна фабрика. Димка Дебелянова-Каролева — дъщерята на Илия, родена в Долна баня през 1926 г., посвещава живота си на изследване на живота и творчеството на Димчо Дебелянов. Тя е автор на книга за поета — „Живях в заключени простори“.

Външни препратки

редактиране
  1. www.grao.bg
  2. otioti.info
  3. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 843.
  4. „НСИ Преброяване на населението 2011 г.“ // nsi.bg. Посетен на 18 септември 2021.
  5. „Bulgarian cities population“ // mashke.org. Посетен на 18 септември 2021. (на английски)