Младен Павлов

български революционер

Младен Павлов Калинов, известен като Козлодуйското даскалче, е български революционер, участник в Ботевата чета.

Младен Павлов
Български революционер
Снимка на М. Павлов, експонат на РИМ—Враца
Снимка на М. Павлов, експонат на РИМ—Враца
Роден
Починал
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Младен Павлов в Общомедия

Биография

редактиране

Роден е във Видин през 1848. Произхожда от занаятчийско семейство. Учи в родния си град, в Белградската духовна семинария и в Габровската гимназия. През 1874—1876 учителствува в няколко селища в Оряховско.

През 1876 е учител в Козлодуй и участва в подготовката на Априлското въстание. Именно на него Спас Соколов и Иваница Данчев, като делегати на БРЦК в Букурещ, са възложили да посочи мястото, където ще спре параходът „Радецки“ с въстаниците и какви знаци да се подадат за спирането му при дебаркирането на четата. Младен Павлов е единственият, който посреща Ботевата чета на козлодуйския бряг на 17 май 1876. След разбиването на четата е заловен край Берковица. Разкарван е по затвори и съдилища във Видин, Русе, Свищов, Плевен, но успява да избяга в Румъния.

В Руско-турската война Младен Павлов е водач, преводач и разузнавач в румънската военна част, която освобождава Оряховско-Козлодуйския край. След Освобождението е съдебен чиновник, адвокат, кмет на Козлодуй. По времето на Стамболовото управление е заловен отново.

Заедно с местното население през 1882 г. Павлов полага на козлодуйския бряг първия опълченски оброчен кръст от акациево дърво, висок 3-4 метра. В следващите години се заселва в село Долни Вадин. Къщата му и днес стои там, дарена е на общината от дъщеря му Корнелия и се тачи като музей на Ботевия четник. В много свои разкази, паметни бележки и речи, 80-годишен, Козлодуйският даскал завещава: „Пазете като зеницата на очите си идеалите на Ботев!“.

Като непосредствен участник в Ботевата чета, Младен Павлов дава много любопитни подробности, както за дебаркирането на четата на Козлодуйския бряг, така и за „измяната на Враца“ и на главния учредител във Врачанския революционен окръг Стоян Заимов. Измяна, състояща се в това, че целият Врачански революционен комитет се скрил след преминаването на Ботевата чета и заемането на разположение на Милин камък.

Захари Стоянов за Младен Павлов

редактиране
По едно време гледа дружината, че насреща им изскочило едно хлапе, тича като пеперуда, снема си феса от главата и опъва да го къса на парчета, спира се пред войводата и вика колкото си може:
„Да живейте, братя! Ох, братя, жив ли бях да ви видя и посрещна. Бог и Света Богородица да ви поживят, добре, че дойдохте да ни избавите от мръсните кучета!… Моля ви се, запишете и мене, аз ще дойда с вас!“

Селският учител Младен Павлов било това разпалено хлапе. Ботйов, душата комуто бе в състояние да оценява великото и благородното, силно бил развълнуван от тая първа среща, въобразил си е може би, че тоя случай няма да бъде първи. Той си подал ръката на Младена и го целунал, като заповядал да го въоръжат. Само той можал да разбере какви са и кои са гостите, само той и още един кръчмарин от България тръгнаха с байрака!

На Младен Павлов е наречена улица в София (Карта).

Източници

редактиране