Долно Врановци
Долно Врановци (на македонска литературна норма: Долно Врановци) е село в Северна Македония, част от община Чашка.
| Долно Врановци Долно Врановци | |
| — село — | |
.jpg) | |
  Долно Врановци | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Вардарски |
| Община | Чашка |
| Географска област | Грохот |
| Надм. височина | 508 m |
| Население | 51 души (2002) |
| Пощенски код | 1414 |
| МПС код | VE |
| Долно Врановци в Общомедия | |
География редактиране
Долно Врановци е село в източната част на областта Грохот, разположено югозападно от град Велес, на около 8 километра южно от общинския център Чашка.
История редактиране
В XIX век Долно Врановци е село във Велешка кааза на Османската империя. Църквата „Свети Илия“ е от XIX век,[1] дело на Андон Китанов.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Долно Врановци (Vranovtzi Dolno) е посочено като село с 50 домакинства и 88 жители мюсюлмани, „българи, които са приели исляма, но които все още говорят на своя език и са запазили всичките си самобитни обичаи“ и 133 българи.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в края на XIX век селото има 420 жители, от които 40 българи християни и 380 турци.[4]
Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Долно Врановци (Dolno Vranovtzi) живеят 120 българи екзархисти и 18 цигани.[5]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Долно Врановце (Dl.-Vranovce) като смесено българско християнско и българско-мохамеданско (помашко) село.[6]
Според преброяването от 2002 година село Долно Врановци има 51 жители, всички северномакедонци.
Бележки редактиране
- ↑ Николовски, Дарко. Иконите од црквата Св. Троица од селото Мождивњак, Крива Паланка // Патримониум.mk 7 (12). с. 195.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 206.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 180 – 181.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 157.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 120-121. (на френски)
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
