Disambig.svg Тази статия е за едното село в Северна Македония. За другото вижте Горно Чичево. За селото в България вижте Чичево.

Долно Чичево или Долно Чичово (на македонска литературна норма: Долно Чичево) е село в централната част на Северна Македония, община Градско.

Долно Чичево
Долно Чичево
— село —
Сградата на старото училище
Сградата на старото училище
North Macedonia relief location map.jpg
41.5489° с. ш. 21.8761° и. д.
Долно Чичево
СтранаFlag of Macedonia.svg Северна Македония
РегионВардарски
ОбщинаГрадско
Географска областКлепа
Надм. височина301 m
Население72 души (2002)
Пощенски код1420
МПС кодVE
Долно Чичево в Общомедия
Църквата „Свети Атанасий"

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в областта Клепа, близо до десния бряг на река Вардар, на 50 километра южно от град Велес и на 6 километра западно от Градско.

ИсторияРедактиране

В XIX век Долно Чичево е българско село във Велешка кааза, Нахия Клепа на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Долно Чичово (Tchitchovo Dolno) е посочено като село със 70 домакинства и 75 жители мюсюлмани и 251 жители българи.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Долно Чичово има 550 жители българи християни и 350 турци.[2]

В началото на XX век християнските жители на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Долно Чичово (Dolno Tchtichovo) има 568 българи екзархисти и работи българско училище.[3]

При избухването на Балканската война 7 души от Чичево (Горно и Долно) са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]

В 1913 година Долно Чичево попада в Сърбия, а от 1991 година е в Северна Македония.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Долно Чичево (Dl.-Čičevo) като смесено българско християнско и българо-мохамеданско (помашко) село.[5]

По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Никола М. Иванов от Кочани е български кмет на Чичево от 1 септември 1941 година до 29 януари 1942 година. След това кметове са Трайко М. Костов от Павлешенци (29 януари 1942 - 30 октомври 1942), Иван Ил. Сребров (30 януари - 1943 - 12 август 1944) и Александър М. Манчев от Кочани (12 август 1944 - 9 септември 1944).[6]

Основна забележителност на селото е църквата „Свети Атанасий", изградена от 1880 до 1890 година и изписана в 1891 година. Наблизо е и Чичевският манастир „Свети Архангел Михаил“.[7] Там се намира и Българска войнишка гробница от Първата световна война.

ЛичностиРедактиране

Родени в Долно Чичево
Починали в Долно Чичево
  •   Александър Илиев Ангелов (1893 – 1915), български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[8]
  •   Антон Петров Заралиев, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[9]
  •   Асен Николов Ганчев, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[10]
  •   Георги Гърчев (1885 – 1912), български военен и революционер, починал в Горно или Долно Чичево
  •   Димитър Иванов Тумбев, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[11]
  •   Михаил (Михал) Филипов Денизов, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[12]
  •   Тодор Бояджиев Димитров, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[13]
  •   Тодор Христов Савов, български военен деец, санитарен подпоручик, загинал през Първата световна война[11]
  •   Никола Илиев Николов, редник, от Козаревец, загинал на 1 ноември 1915 година

БележкиРедактиране

  1. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 182-183.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 158.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 118-119. (на френски)
  4. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 888.
  5. Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
  6. Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година. // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
  7. Парохија Градско - цркви и манастири. // Повардарска епархија, 30 юни 2008 г. Посетен на 16 февруари 2014 г.
  8. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 218, л. 2; а.е. 314, л. 1
  9. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 218, л. 2; а.е. 314, л. 2
  10. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 222, л. 34; а.е. 318, л. 1
  11. а б ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 218, л. 2
  12. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 218, л. 2; а.е. 314, л. 49
  13. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 218, л. 2; а.е. 314, л. 70