Горно Чичево
Тази статия е за едното село в Северна Македония. За другото вижте Долно Чичево. За селото в България вижте Чичево.
Горно Чичево или Горно Чичово (на македонска литературна норма: Горно Чичево) е село в централната част на Северна Македония, община Градско.
| Горно Чичево Горно Чичево | |
| — село — | |
 Църквата „Възнесение Господне“ | |
  Горно Чичево | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Вардарски |
| Община | Градско |
| Географска област | Клепа |
| Надм. височина | 372 m |
| Население | 22 души (2002) |
| Пощенски код | 1420 |
| МПС код | VE |
| Горно Чичево в Общомедия | |
География
редактиранеСелото е разположено в областта Клепа, близо до десния бряг на река Вардар, на 52 километра южно от град Велес и на 8 километра югозападно от Градско. В землището му е разположен Чичевският манастир.
История
редактиранеВ XIX век Горно Чичево е българско село във Велешка кааза, Нахия Клепа на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 Горно Чичово (Tchitchovo Gorno) е посочено като село с 25 домакинства и 118 жители българи.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Горно Чичово има 310 жители българи християни.[2]
В началото на XX век жителите на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Горно Чичово (Gorno Tchitchovo) има 400 българи екзархисти и работи българско училище.[3]
При избухването на Балканската война 7 души от Чичево (Горно и Долно) са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]
В 1913 година Горно Чичево попада в Сърбия, а от 1991 година е в Северна Македония.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Горно Чичево (Grn.-Čičevo) като българско християнско село.[5]
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Никола М. Иванов от Кочани е български кмет на Чичево от 1 септември 1941 година до 29 януари 1942 година. След това кметове са Трайко М. Костов от Павлешенци (29 януари 1942 - 30 октомври 1942), Иван Ил. Сребров (30 януари - 1943 - 12 август 1944) и Александър М. Манчев от Кочани (12 август 1944 - 9 септември 1944).[6]
Основна забележителност на селото е църквата „Възнесение Господне“ („Свети Спас“), изградена в периода от 1840 до 1850 година. В 2001 година на църквата е направена цялостна реконструкция.[7]
Край селото са гробовете на загиналите 200 български войници от Пети полк на Единадесета македонска дивизия, загинали в 1915 година под командването на подполковник Борис Дрангов.
Личности
редактиране
- Родени в Горно Чичево
Коста Чичовалиев, български революционер от ВМОРО, четник на Стефан Димитров[8]- Никола Данев, български революционер, селски войвода на ВМОРО[9]
- Тодор Иванов Кюлюмов (1888 – 1915), български военен деец, майор, загинал през Първата световна война[10]
- Христо Кюлюмов, български просветен деец
- Христо Казакот, български революционер, председател на горночичевския комитет на ВМОРО[9]
- Починали в Горно Чичево
- Георги Гърчев (1885 – 1912), български военен и революционер, починал в Горно или Долно Чичево
- Ефрем Стоянов Попатанасов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[11]
Бележки
редактиране- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 182-183.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 158.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 118-119. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 888.
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
- ↑ Парохија Градско - цркви и манастири // Повардарска епархија, 30 юни 2008 г. Посетен на 16 февруари 2014 г.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.9
- ↑ а б Фељтон „Илинденски сведоштва“: од Лефко Јованов Лазарков од село Долно Чичево (17) // Вечер, 18/04/2018. Посетен на 4 юли 2021 г.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 40; а.е. 333, л. 70
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 222, л. 34; а.е. 318, л. 23
