Домашен бивол
Домашният бивол или воден бивол (Bubalus bubalis) е вид говедо от семейство кухороги (Bovidae).
Домашен бивол | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||||
(Linnaeus, 1758) | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Домашен бивол в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Възрастните достигат дължина над 3 метра. Височината при холката (т.е. при най-високата точка от гръбначен стълб при четирикраки животни) достига 2 m, а теглото може да достигне 1000 kg, в някои случаи до 1200, като възрастният самец тежи средно около 900 kg. Рогата достигат до 2 m, насочени са настрани и назад и имат форма на полумесец със сплескан участък. Женските имат по-малки или липсващи рога.
Разпространение
редактиранеДивите азиатски биволи обитават Индия, Непал, Бутан, Тайланд, Лаос и Камбоджа, както и Цейлон. До средата на 20 век, диви биволи се срещат и в Малайзия, но в днешно време са изчезнали. На остров Миндоро (Филипини), в специалния резерват Иглит се е срещал специален подвид – джудже, носещ името тамарау (В. b. mindorensis). Този подвид е измрял.
Историческият ареал на разпространение на биволите е много голям. В началото на първото хилядолетие водният бивол се е срещал на територия от Месопотамия до Южен Китай. Произход му все още е обект на дискусии, макар филогенетичните изследвания да сочат, че блатният воден бивол вероятно произлиза от Китай и е бил опитомен преди около 4000 години, докато речният воден бивол вероятно произлиза от Индия, където е бил опитомен преди около 5000 години.[1]
Съществуват поне 130 милиона домашни биволи, като повече хора разчитат на тях, отколкото на кое да е друго домашно животно.[2] Те са особено подходящи за оран на оризища, а млякото им е с по-висока масленост и повече протеини от това на домашната крава. Голяма популация диви водни биволи се обособява в северната част на Австралия през 19 век, а в Папуа Нова Гвинея, Тунис и Аржентина и други държави все още има малки стада диви водни биволи.[3][4]
Източници
редактиране- ↑ Yang, D. Y., Liu, L., Chen, X., Speller, C. F. (2008). Wild or domesticated: DNA analysis of ancient water buffalo remains from north China. Journal of Archaeological Science 35: 2778 – 2785.
- ↑ Scherf, B. D. (2000). World watch list for domestic animal diversity. Third edition. Food and Agriculture Organization of the United Nations, Rome.
- ↑ Cockrill, W. R. The water buffalo. Rome, Animal Production and Health Series No. 4. Food and Agriculture Organization of the United Nations, 1977. Архив на оригинала от 2013-06-16 в Wayback Machine.
- ↑ Long, J. L. Introduced Mammals of the World: Their History, Distribution and Influence. Collingwood, Australia, Csiro Publishing, 2003. ISBN 9780643099166.