Доменико Бекафуми

Доменико Бекафуми (на италиански: Domenico di Giacomo di Pace Beccafumi, 1486, Монтаперти, Сиена – 18 май 1551, Сиена) е италиански художник-маниерист Сиенска школа, гравьор, скулптор.

Доменико Бекафуми
„Автопортрет“, ок. 1525 – 1530
„Автопортрет“, ок. 15251530
Роден
1484 г.
Починал
18 май 1551 г. (67 г.)
Стил живопис,
Учители майстор Мекеро
Направление маниеризъм
Известни творби

„Благовещение“, „Обричане на Света Екатерина Александрийска“,

скулптури на ангели в Сиенската катедрала
Повлиян Флорентинската школа
Доменико Бекафуми в Общомедия
Светото семейство с младенеца и св. Йоан Кръстител ок.1515 г. Старата пинакотека Мюнхен.

БиографияРедактиране

Син на Джакомо ди Паче, селянин, работещ в имението на Лоренцо Бекафуми. Виждайки способностите на момчето за живопис, собственикът го осиновява и го изпраща да учи при сиенския майстор Мекеро. След кратко пътешествие до Рим през 1509 година, Доменико повече не напуска родния край.

 
Бекафуми. Христос в първия кръг на ада, детайл

СтилРедактиране

Като художник е под влияние на Флорентинската школа, но съхранява определена провинциалност на стила. За Бекафуми е характерна ексцентричност в трактовката на сюжетите, търсене фантастични цветови ефекти и експерименти с перспективата.

 
Бекафуми. Благовещение, около 1546

НаследствоРедактиране

Освен музеите на Сиена, творби на Бекафуми се съхраняват в пинакотеките на Рим, Флоренция, Пиза, Париж, Мюнхен, Лондон, Мадрид, Лос Анджелес, Нови Орлеан и др. Едно платно („Мистически брак на Света Екатерина", ок. 1521) е в Ермитаж, Петербург.

Сред най-хубавите произведения на Бекафуми от края на второто десетилетие на XVI век е великолепния олтарен образ „Обричане на Света Екатерина Александрийска".

От неговите скулптури най-известни са осем ангели от бронз – в Сиенска катедрала.

ИзточнициРедактиране

  • Beccafumi e il suo tempo, catalogo, Milano 1990.
  • Alessandro Angelini, Uno studio per il San Damiano del 'trittico' della Trinità: (nota sulla grafica del giovane Beccafumi), in Dal disegno all'opera compiuta: atti del convegno internazionale, Torgiano, ottobre-novembre 1987 / Fondazione Lungarotti. A cura di Mario Di Giampaolo, Perugia, Volumnia Editrice, 1992. ISBN 88-85330-58-4, p. 39 – 50.
  • Marco Ciampolini, Sulla prima versione della „Caduta degli angeli ribelli“ di Beccafumi, in La Diana, 6/7.2000/01(2003), p. 115 – 117.
  • Anna Maria Guiducci, L'arte eccentrica di Domenico Beccafumi, pittore senese, in Il settimo splendore: la modernità della malinconia Palazzo Forti. A cura di Giorgio Cortenova, Venezia, Marsilio, 2007. ISBN 978-88-317-9210-3, p. 304 – 305.
  • Gabriele Fattorini, Domenico Beccafumi e gli affreschi del „nicchio“ del duomo, in Le pitture del Duomo di Siena a cura di Mario Lorenzoni, Cinisello Balsamo, Milano, Silvana Editoriale, 2008. ISBN 88-366-1283-0, p. 71 – 81.
  • L’opera completa del Beccafumi. Milano: Rizzoli, 1977

Външни препраткиРедактиране