Домуздере или Домуз дере или Януздере или Юнусдере (на гръцки: Νίψα, Нипса) е село в Република Гърция, дем Дедеагач, област Източна Македония и Тракия с 466 жители (2001).

Домуздере
Νίψα
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Дедеагач
Географска област Западна Тракия
Надм. височина 166 m
Население 466 души (2001)

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в историческата област Западна Тракия на севроизточно от град Дедеагач (Александруполи) в южното подножие на ниската планина Пеперуда (Вуна Евру).

ИсторияРедактиране

В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Домуз дере (Domouz-déré) е посочено като село с 230 домакинства и 1100 жители българи.[1]

Според Анастас Разбойников в 1830 година Домуздере наброява 215 български къщи, в 1878 - 230, в 1912 – 256, а в 1920 – 201.[2]

При избухването на Балканската война през 1912 година 4 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]

Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в Домуздере има 200 екзархийски български семейства.[4]

ЛичностиРедактиране

 
Бойко Чавдаров
Родени в Домуздере
  •   Бойко Ружев (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, кръчмар, 1 рота на 11 серска дружина[5]
  •   Бойко Чавдаров (1880 – 1908), революционер от ВМОРО
  •   Георги Гебешев (? – 1923), български революционер, войвода на ВТРО, загинал в сражение с гръцки войски на 29 август 1923 година[6]
  •   Иван Георгиев Гебешев (1915 – 1943), комунистически деец, секретар на РК на БКП в Харманли[7]
  •   Кръсто Ружев (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, бакалин, 1 рота на 11 серска дружина, носител на кръст „За храброст“ IV степен[5]
  •   Никола Янков Гарев (1916 – 1944), комунистически деец, сътрудник на ОК на РМС в Хасково[8]
  •   Стойко Н. Паскалев (Стайко, Станойко, 1886 – ?), македоно-одрински опълченец, обущар, 2 рота на 10 прилепска дружина, ранен на 7 ноември 1912[9]
Починали в Домуздере
  •   Димитър Константинов – Елеза или Мутото (1881 – 1906), български революционер от ВМОРО родом от Свиленград, четник при Тане Николов и Бойко Чавдаров в Беломорска Тракия[10]

БележкиРедактиране

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 66 – 67.
  2. Разбойников, Анастас и Спас Разбойников, Населението на Южна Тракия с оглед на народностните отношения в 1830, 1878, 1912 и 1920 година, София 1999, с. 317
  3. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 844.
  4. Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Науките, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 295.
  5. а б „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 597.
  6. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 30.
  7. Списък на убити партизани
  8. Списък на убити партизани
  9. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 540.
  10. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.41, 69