Отваря главното меню

Бойко Стайков Чавдаров , с псевдоним Боянка[1], е български учител и революционер, дедеагачки войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Бойко Чавдаров
български революционер
Константин Ненчов от Одрин, Бойко Чавдаров и Георги Гешаков от Панагюрище
Константин Ненчов от Одрин, Бойко Чавдаров и Георги Гешаков от Панагюрище

Роден
1880 г.
Починал
20 януари 1908 г. (28 г.)

Образование Одринска българска мъжка гимназия
Бойко Чавдаров в Общомедия

БиографияРедактиране

Чавдаров е роден в 1880 година в Домуздере, в Османската империя, днес Нипса, в Гърция. Родители са му Мара и Стайко, има сестра Груда и брат Стоян. Завършва гимназията „Д-р Петър Берон” в Одрин. Работи като учител в Раклица, Лозенградско (1899 - 1900), в родното си село и други места. Става член на ВМОРО, формира революционни комитети и създава канали за набавяне на оръжие. През септември 1902 година формира революционен комитет в Домуздере. Христо Караманджуков го нарича:

много активен и ревностен работник

С негово съдействие на 8/12 септември на Малка Богородица, събора на Домуздере, се състои околийска сбирка с присъствието на ръководителя Константин Антонов, в която участват учители от околните села.[2]

От 1904 година след разкрития на властите е нелегален, а от декември 1905 година е районен войвода. През пролетта на 1907 година подготвя нова чета. През ноември 1907 година участва в съвещанието в Лъджакьой заедно с Лазар Маджаров и Петър Васков и в завързалото се сражение с турски аскер.

Умира на 20 януари 1908 година в Окуф, Дедеагачко в сражение с турска войска.[3][4]

Според вестник „Илинден“ в убийството на Чавдаров е замесен българският архиерейски наместник в Дедеагач поп Тодор Попниколов. „Одрински глас“ в №6 потвърждава, че поп Тодор е предал Чавдаров, но това станало, защото Чавдаров се бил побъркал след смъртта на другарите му Маджаров и Васков и извършил маса убийства сред населението.[5] В №7 обаче „Одрински глас“ отхвърля версията с предателството и твърди, че Чавдаров и двама четници са предадени от пазвантина на селото. Тримата пристигнали в Окуф в началото на януари, пазвантинът на влизане ги видял, проследил ги, и ги издал във Фере. На 7 януари 1500 души пехота и конници обграждат Окуф. Чавдаров с двамата си четници се опитва да пробие обръча, но пада убит в северната част на селото, единият му четник е ранен, а другият се спасява. В Чавдаров са намерени 800 лири. Тялото му е насечено на късове и е забранено да се погребе. Много от жителите на селото са бити,[6] а петима са арестувани – Яни Николов, Петко Дервенджи, син му Димитър, Атанас Стаматов, Митрю Киров от Дедеагач.[7]

БележкиРедактиране

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.19
  2. Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 269.
  3. Енциклопедия България, том 7, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 1996, стр. 396.
  4. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 183.
  5. Одрински глас, брой 6, 17 февруари 1908, стр. 4.
  6. Одрински глас, брой 7, 24 февруари 1908, стр. 4.
  7. Одрински глас, брой 8, 2 март 1908, стр. 4.