Уикипедия

Допустими дози на йонизиращите лъчения в България

Допустимите дози на йонизиращите лъчения в България се определят от Наредбата за основни норми за радиационна защита, приета с ПМС №229/25.09.2012 г. Тя определя допустимите дози за допълнително облъчване, в което не влизат дозите от естествения радиационен фон.[1]

Естественият гама-фон на територията на България е от 0,06 до 0,40 µSv\h.[2]

За населението редактиране

Границата на ефективна доза йонизиращо лъчение за всяко лице от населението в България е 1 mSv за 1 година или 0,1 μSv.h–1 (преизчислено за 8800 часа), като се допускат до 15 mSv\год. за очната леща и до 50 mSv\год. за кожата (тази граница се отнася за средната доза, получена от всяка повърхност с площ 1 cm2, независимо от площта на облъчената повърхност).

За професионално облъчване редактиране

Границата на ефективна доза йонизиращо лъчение за професионално облъчване (за лица, които работят с източници на йонизиращи лъчения) е 20 mSv за 1 година или 10 μSv.h–1 (преизчислено за 1700 часа), като се допускат до 20 mSv\год. за очната леща и до 500 mSv\год. за кожата (тази граница се отнася за средната доза, получена от всяка повърхност с площ 1 cm2, независимо от площта на облъчената повърхност).

За водата редактиране

Допустимите радиологични показатели на водата за питейно-битови цели са: радон до 100 Bq\l, тритий до 100 Bq\l, и индикативна (еквивалентна) доза до 0,1 mSv, при обща алфа-активност до 0,1 Bq\l и обща бета-активност до 1 Bq\l.[3]

За храната редактиране

Граници за съдържание на радиоизотопи в храните, Bq\кг[4]
Радиоизотоп Детски храни Мляко и млечни храни Други храни Несъществени храни Течни храни
Изотопи на стронций, специално 90Sr 75 125 750 7500 125
Изотопи на йод, специално 131I 150 500 2000 20000 500
Източници на алфа-частици, изотопи на плутоний и трансплутониеви елементи, специално 239Pu и 241Am 1 20 80 800 20
Други радиоизотопи с t½ над 10 дни, специално 134Cs и 137Cs (без 14C и 40K) 400 1000 1250 12500 1000

За устройство на територията редактиране

Нови сгради се изграждат на терени с радиоактивност във въздуха до 300 nGy\h и специфична активност на 226Ra в почвата до 200 Bq\кг. За селскостопански цели, строеж на складове и други сгради с ограничено пребиваване на хора се използват терени с радиоактивност във въздуха до 500 nGy\h, специфична активност на 226Ra в почвата до 600 Bq\кг и обемна активност на 226Ra във въздуха до 600 Bq\m3.[5]

За облъчване при медицински изследвания редактиране

Национални диагностични референтни нива за рентгенография[6] и рентгеноскопия[7]
Рентгенография Рентгеноскопия
Орган Проекция Входяща въздушна крема, mGy Произведение крема-площ Рентгеново изследване Произведение крема-площ Допълнителни нива
mGy.cm2 μGy.m2 mGy.cm2 μGy.m2 Време на скопия, мин. Брой образи
Череп PA 2,5 – Контрастно изследване на горния дял на стомашно-чревния тракт 18 1800 4,1 4
Lat 2,5 —
Бял дроб и сърце PA 0,5 0,4 40 Иригография – контрастно изследване на дебелото черво 40 4000 4,2 5
Lat 1,5 —
Лумбални прешлени AP 9 3 300 Коронарна ангиография (CA) 40 4000 3,8 – 6,5 530 – 650
Lat 12 4 400
Таз AP 4 4 400 Коронарна интервенция (CA + PCI) 140 14000 8,9 – 18,1 1290 – 1610
БУМ AP 6 4 400 Артериография на долни крайници 45 4500 1,9 – 3,0 120 – 270

Аварийно облъчване и защита на населението редактиране

За спасяване на човешки живот или за предотвратяване на по-голямо облъчване при радиационна авария органите на държавния здравен контрол могат да разрешат по изключение извършването на дейности от доброволци при превишаване на установените граници на облъчване. Ефективната доза за едно лице не трябва да бъде повече от 50 mSv за една отделна година и повече от 200 mSv общо за 10 години.[8]

При замърсяване с радиоактивни вещества се предприемат мерки, в зависимост от годишната ефективна доза над естествения радиационен фон, както следва:[9]

  • 5 – 50 mSv – укриване и защита на органите на дишането (дозата се отнася за периода на укриване);
  • 50 – 500 mSv за 1 седмица – евакуация на населението;
  • 10 – 100 mSv за 1 месец – временно преселване;
  • 1000 mSv за 50 години – постоянно преселване;
  • 5 – 50 mSv ефективна доза за щитовидната жлеза – йодна профилактика за бременни, кърмачки и лица под 18 години;
  • 50 – 500 mSv за 1 седмица – йодна профилактика за цялото население.

Вижте също редактиране

Източници редактиране

  1. ↑ Наредба за основните норми за радиационна защита (pdf) // Приета с ПМС №229 / 25.09.2012 г. Обн. ДВ бр. 76 / 05.10.2012 г. Архивиран от оригинала на 2015-07-06. Посетен на 2015-07-06.
  2. ↑ Бюлетин за гама-фона // Официален сайт на Агенцията за ядрено регулиране. Архивиран от оригинала на 2015-07-05. Посетен на 06.07.2015.
  3. ↑ Наредба № 9 от 16 март 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели // Обн. ДВ. бр.30 от 28 март 2001 г. Посетен на 06.07.2015.
  4. ↑ Наредба № 11 от 18 април 2002 г. за определяне на изискванията към границите на радиоактивното замърсяване на храните при радиационна авария // Обн. ДВ. бр.44 от 29 април 2002 г. Посетен на 06.07.2015.
  5. ↑ Наредба № 1 от 15 ноември 1999 г. за норми за целите на радиационна защита и безопасност при ликвидиране на последствията от урановата промишленост в република българия // Обн. ДВ. бр.101 от 23 ноември 1999 г., изм. ДВ. бр.63 от 17 юли 2001 г.
  6. ↑ Дози на пациентите при рентгенография (pdf) // Национален център по радиобиология и радиационна защита. Архивиран от оригинала на 2015-07-07. Посетен на 2015.
  7. ↑ Дози на пациентите при рентгеноскопия (pdf) // Национален център по радиобиология и радиационна защита. Архивиран от оригинала на 2015-07-07. Посетен на 2015.
  8. ↑ Закон за здравето // Обн. ДВ. бр.70 от 10 август 2004 г.
  9. ↑ Наредба за аварийно планиране и аварийна готовност при ядрена и радиационна авария // Приета с ПМС № 313 от 22.11.2011 г. Обн. ДВ. бр.94 от 29 ноември 2011 г.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Допустими_дози_на_йонизиращите_лъчения_в_България&oldid=11961340“.