Стронций

Стронций е химичен елемент с атомно число 38 и обозначение Sr, който се причислява към алкалоземните метали.

Стронций
Стронций – сребрист метал със слаб златист нюанс Сребрист метал със слаб златист нюанс
Спектрални линии на стронций Спектрални линии
Рубидий ← Стронций → Итрий Ca ↑ Sr ↓ Ba H He Li Be B C N O F Ne Na Mg Al Si P S Cl Ar K Ca Sc Ti V Cr Mn Fe Co Ni Cu Zn Ga Ge As Se Br Kr Rb Sr Y Zr Nb Mo Tc Ru Rh Pd Ag Cd In Sn Sb Te I Xe Cs Ba La Ce Pr Nd Pm Sm Eu Gd Tb Dy Ho Er Tm Yb Lu Hf Ta W Re Os Ir Pt Au Hg Tl Pb Bi Po At Rn Fr Ra Ac Th Pa U Np Pu Am Cm Bk Cf Es Fm Md No Lr Rf Db Sg Bh Hs Mt Ds Rg Cn Nh Fl Mc Lv Ts Og Периодична система
Общи данни
Име, символ, Z	Стронций, Sr, 38
Група, период, блок	2, 5, s
Химическа серия	алкалоземен метал
Електронна конфигурация	[Kr] 5s2
e- на енергийно ниво	2, 8, 18, 8, 2
CAS номер	7440-24-6
Свойства на атома
Атомна маса	87,62 u
Атомен радиус (изч.)	200 (219) pm
Ковалентен радиус	195±10 pm
Радиус на ван дер Ваалс	249 pm
Степен на окисление	2, 1
Оксид	SrO (силно основен)
Електроотрицателност (Скала на Полинг)	0,95
Йонизационна енергия	I: 549,5 kJ/mol II: 1064,2 kJ/mol III: 4138 kJ/mol (още)
Физични свойства
Агрегатно състояние	твърдо вещество
Кристална структура	кубична стенноцентрирана
Плътност	2640 kg/m3
Температура на топене	1050 K (777 °C)
Температура на кипене	1650 K (1377 °C)
Моларен обем	33,316×10-6 m3/mol
Специф. топлина на топене	7,43 kJ/mol
Специф. топлина на изпарение	141 kJ/mol
Налягане на парата P (Pa) 1 10 102 103 104 105 T (K) 796 882 990 1139 1345 1646
Специф. топл. капацитет	300 J/(kg·K)
Специф. електропроводимост	7,7×106 S/m при 20 °C
Специф. ел. съпротивление	0,132 Ω.mm2/m при 20 °C
Топлопроводимост	35,4 W/(m·K)
Магнетизъм	парамагнитен
Модул на еластичност	15,7 GPa
Модул на срязване	6,03 GPa
Коефициент на Поасон	0,28
Твърдост по Моос	1,5
История
Наименуван	на минерала стронцианит
Откритие	Уилям Круикшенк (1787 г.)
Изолиране	Хъмфри Дейви (1808 г.)
Най-дълготрайни изотопи
Изотоп ИР ПП ТР ПР 82Sr синт. 25,36 дни ε 82Rb 83Sr синт. 1,35 дни β+ 83Rb ε 83Rb γ – 84Sr 0,56 % стабилен 85Sr синт. 64,84 дни ε 85Rb γ – 86Sr 9,86 % стабилен 87Sr 7 % стабилен 88Sr 82,58 % стабилен 89Sr синт. 50,52 дни ε 89Rb β- 89Y 90Sr радио 28,9 г. β- 90Y
Стронций в Общомедия

История

През 1787 г. английските химици Крофорд и Круикшенк откриват минерала SrCO₃ в околностите на село Стронтиън, Шотландия, като предполагат, че в него се съдържа нов елемент. По името на селото по-късно е наречен и новият елемент. През 1792 г. шотландецът Томас Чарлс Хоуп доказва, че в този минерал се съдържа нов елемент.

През 1808 г. сред редица безуспешни опити Хъмфри Дейви получава стронция в силно неочистено състояние чрез електролиза.

Разпространение

Среща се изключително в свързано състояние и то най-вече под формата на SrCO₃ (стронцианит) и SrSO₄ (целестин). Освен това той е и съставна част на някои солени природни води. В костите и зъбите на човека има известно количество стронций. Установен е във фотосферата и в спектъра на някои звезди. В метеоритите не е установен.

Физични свойства

Стронцият е сребърно-бял метал с относителна плътност 2,6. Той е по-мек от калция. Прясно отрязан има блясък, който се губи във въздуха, като първоначално се получава жълт, после жълто-кафяв и накрая със сив оттенък от формиралия се оксид и хидроксид. Той е по-малко електропроводим от калция. Разтваря се във втечнен амоняк, като разтворът се оцветява в синьо.

Стопява се при 757 °С и кипи при 1364 °С. Той е по-активен от магнезия и калция.

Изотопи

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Химични свойства

С халогенните елементи реагира: с флуора – буйно при обикновена температура, а с другите – при високи температури. Стронциевите съединения са сравнително безобидни, с изключение на радиоактивните му изотопи. Пастата за зъби „Sensodyne“ съдържа 10% стронциев хлорид под формата на хидрат.

Стронциев оксид

Представлява бяла праховидна система, която се кристализира в кристална решетка от типа на натриевия хлорид. Има относителна плътност 4,75. Стопява се при 2430 °С. Химически се отнася много близко до СаО. Реагира с хлора при червена жар до SrCl₂, а с фосфора и сярата – до съответния сулфид и фосфорид.

Реагира с киселини, но не и с основи.

Получаване

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Употреба

Основните области на използване на стронция и неговите химични съединения са:

• радиоелектронната промишленост – стронциевият оксид, в състава на твърд разтвор от оксиди на барий и калций се използва като активен слой в катодите с косвено нагряване във вакуумните електронни прибори. Широко е използван за производството на телевизионни електронно-лъчеви тръби, тъй като намалява рентгеновото излъчване от стъклото на лицевата част на екрана.
• пиротехниката – стронциевите карбонат, нитрат и перхлорат оцветяват пламъка в карминено-червен цвят. Сплавта магнезий-стронций има силни пирофорни свойства и се използва за запалителни и сигнални смеси.
• металургията – за легиране на медта и някои нейни сплави, участва в състава на акумулаторните оловни сплави. Малки добавки на стронций в чугун и титановите сплави значително подобрява механичните им свойства.

Биологична роля

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}