Радон
Радонът (Rn) (стари наименования – радиева еманация, еманация, нитон) е радиоактивен химичен елемент от период 6, група 18 (по старата класификация – група 8А) и пореден номер 86. Има три природни изотопа, които принадлежат към радиоактивните семейства на урана, тория и актиния и имат собствени имена – актинон (219Rn), торон (220Rn) и радон (222Rn). Изотопът 222Rn с най-дълъг период на полуразпадане (Т1/2 = 3,8229 дни) е открит през 1900 г. от немския химик Фридрих Дорн. Той се образува при α-разпада на радиевия изотоп 226Rа. Съдържанието на радон в атмосферата се оценява на 7×10-17 % (обемни). Много отровен – пределно допустимото съдържание на радона в работни помещения е 6,5×10-17 g/l. При обикновена температура радонът е газ с температура на топене -71 °C и температура на кипене -62 °C. Аналогично на ксенона дава молекулни съединения с определен състав (например радонов хексахидрат, Rn·6H2O), при образуването на които значителна роля имат вандерваалсовите сили. Намира приложение в медицината за радонови вани (природни радонови или води, в които се прибавя радон) – за лечение на болести на обмяната на веществата, ставите, периферната нервна система и други. Използва се и за определяне на повърхността на метални предмети и при търсене на радиоактивни елементи в природата.
Радон | ||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||
Общи данни | ||||||||||||||||||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Име, символ, Z | Радон, Rn, 86 | |||||||||||||||||||||||||||
Група, период, блок | 18, 6, p | |||||||||||||||||||||||||||
Химическа серия | благороден газ | |||||||||||||||||||||||||||
Електронна конфигурация | [Xe] 4f14 5d10 6s2 6p6 | |||||||||||||||||||||||||||
e- на енергийно ниво | 2, 8, 18, 32, 18, 8 | |||||||||||||||||||||||||||
CAS номер | 10043-92-2 | |||||||||||||||||||||||||||
Свойства на атома | ||||||||||||||||||||||||||||
Атомна маса | [222] u | |||||||||||||||||||||||||||
Ковалентен радиус | 150 pm | |||||||||||||||||||||||||||
Радиус на ван дер Ваалс | 220 pm | |||||||||||||||||||||||||||
Степен на окисление | 6, 2, 0 | |||||||||||||||||||||||||||
Електроотрицателност (Скала на Полинг) | 2,20 | |||||||||||||||||||||||||||
Йонизационна енергия | I: 1037 kJ/mol | |||||||||||||||||||||||||||
Физични свойства | ||||||||||||||||||||||||||||
Агрегатно състояние | газ | |||||||||||||||||||||||||||
Кристална структура | кубична стенноцентрирана | |||||||||||||||||||||||||||
Плътност | 9,73 kg/m3 | |||||||||||||||||||||||||||
Температура на топене | 202 K (−71 °C) | |||||||||||||||||||||||||||
Температура на кипене | 211,5 K (−61,5 °C) | |||||||||||||||||||||||||||
Моларен обем | 0,0228 m3/mol | |||||||||||||||||||||||||||
Критична точка | 377 K; 6,28×106 Pa | |||||||||||||||||||||||||||
Специф. топлина на топене | 3,247 kJ/mol | |||||||||||||||||||||||||||
Специф. топлина на изпарение | 18,1 kJ/mol | |||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||
Специф. топл. капацитет | 93,65 J/(kg·K) | |||||||||||||||||||||||||||
Топлопроводимост | 3,61×10-3 W/(m·K) | |||||||||||||||||||||||||||
Магнетизъм | немагнитен | |||||||||||||||||||||||||||
История | ||||||||||||||||||||||||||||
Наименуван | от латинското radius – „лъч“ | |||||||||||||||||||||||||||
Откритие | Ърнест Ръдърфорд и Робърт Оуенс (1899 г.) | |||||||||||||||||||||||||||
Изолиране | Уилям Рамзи и Робърт Уитлоу-Грей (1910 г.) | |||||||||||||||||||||||||||
Най-дълготрайни изотопи | ||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||
Радон в Общомедия |
Замърсяване с радон
редактиранеУникалността на газа е, че той е радиоактивен и се появява в някои вериги на разпадане на радиоактивността. Газът получава голямо обществено внимание, защото е намерен в нови сгради, особено в мазета. Източник на радон в сградите е почвата, която съдържа малки количества радиоактивни материали, които в процеса на разлагане създават радон, или състава на строителните материали (особено цимент). Въпреки това емисиите на радон от стените са бавни и емитираното количество е малко. При нормална вентилация това количество не представлява опасност за здравето. Радонът прониква в дихателната система при вдишване, облъчвайки тъканите на дихателната система. Колкото по-висока е концентрацията на радон, толкова по-голям е рискът от рак на белия дроб. Най-податливи на експозиция на радон са децата и пушачите.
Радонът е отговорен за около половината от експозицията на естествено радиоактивно лъчение. Тази експозиция представлява една десета от случаите на рак на белия дроб в развитите страни. Поради тази причина съществуват редица експерти, които препоръчват вентилиране на закрити пространства, като например мазета, и винаги да се държат прозорците отворени.
Радонови тестове се извършват от много частни компании. В повечето случаи натрупване на радон се наблюдава в затворени помещения. Строителят трябва да провери и пречисти помещението, преди да го прехвърли на ползвателите, така че в помещенията да няма газ радон. За да се определи дали в определена стая е наличен радонов газ, се инсталира устройство за един месец, за да се провери нивото на радоновия газ в помещението. През този период е забранено да се отваря или влиза в стаята.
Има основания да се смята, че високото съдържание на радон в жилищата може да доведе до образуване на рак на белите дробове. Такива изследвания са правени и в България, в град Раковски.[1]
Вижте също
редактиранеИзточници
редактиране- ↑ Смолян и Хасково водят по рак на белия дроб сред мъжете. 24 часа. 25 януари 2012; посетен на 19 юни 2019
Външни препратки
редактиране- Радон в жилищни сгради
- Призрачният враг радон БНР, програма Христо Ботев; интервю с проф. Добромир Пресиянов от катедра „Атомна физика“ в СУ „Св. Климент Охридски“, публикувано на 16 ноември 2017