Вижте пояснителната страница за други личности с името Доротей.

Доротей (на гръцки: Δωρόθεος, Доротеос) е православен духовник, митрополит на Вселенската патриаршия.[1]

Доротей
Δωρόθεος
гръцки духовник
Роден
Починал
29 юни 1888 г. (76 г.)
Учил вАтински университет

Биография редактиране

Роден е на 2 февруари 1812 година в тесалийското село Вeндиста със светското име Димакис Схолариос (Δημάκης Σχολάριος). На тринадесетгодишна възраст остава сирак. От 1829 година учи в гръцкото училище в Кариес на Света гора. В 1831 година заминава за Букурещ заедно с архимандрит Теодосий Кутлумушки. В 1834 година се завръща на Света гора и сезамонашва в Кутлумуш. Същата година е ръкоположен за дякон. В 1835 година заминава за Солун, за да учи и там е ръкоположен за презвитер. В 1838 година се завръща на Света гора. След това заминава за Нео Карловаси на Самос, където преподава в местното училище. След това учи три години в гимназията на Сирос, а след това в Богословското и философско училище на Атинския университет. Две години и половина преподава в Ретимно на Крит, след което се завръща в Атина, където завършва следването си и след това се премества в османската столица Цариград. Преподава от 1847 до 1849 година в девическото училище в Пера. През 1849 година е назначен за директор на Великата народна школа, която е прехвърлена от Куручешме във Фенер.[1]

На 12 март е избран[2][3][4] и на 15 март 1852 година е ръкоположен за созоагатополски митрополит в патриаршеската църква „Свети Георги“ във Фенер. Ръкополагането е извършено от митрополит Паисий Кесарийски, в съслужение с митрополитите на Григорий Визенски, бившия писидийски Герасим и епископ Харитон Дафнуски. На 23 септември 1858 година е избран за димитриадски и загорски митрополит. На 2 април 1870 година е избран за лариски митрополит. Тъй като става член на Светия синод в Цариград, назначава епископ Йеротей Гардикийски за свой наместник. Поради интриги и клевети както в лариската община, така и пред Високата порта, той е принуден да подаде оставката си на 25 ноември 1870 година, без изобщо да може да се върне в епархията си.[1]

Автор е на книгата „Дела и дни“ (Έργα και ημέρες), в която има ценна информация за Волос и региона.[5]

Следващите пет години живее в Цариград. След това се установява в Атина. Умира на кораба, на връщане от баните Лутра Едипсу на 29 юни 1888 година.[1]

Бележки редактиране

  1. а б в г Ο Πανιερώτατος Μητροπολίτης πρώην Λαρίσης κυρός Δωρόθεος. (1812-1888) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 20 април 2020 г.
  2. Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. σ. 153. Посетен на 29 юли 2014. (на гръцки)
  3. Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων. Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής // Θρακικά (8). 1937. σ. 172 - 173. (на гръцки)
  4. Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. σ. 155. Посетен на 29 юли 2014. (на гръцки)
  5. Τσιλιβίδης, Δημήτριος. Ιστορικό Ιεράς Μητροπόλεως Δημητριάδος // Ιερά Μητρόπολη Δημητριάδος και Αλμυρού, 14 Μαρτίου, 2017. Посетен на 20 април 2020 г.
Прокопий созоагатополски митрополит
(15 март 1852 – 23 септември 1858)
Прокопий
Григорий димитриадски и загорски митрополит
(23 септември 1858 – 2 април 1870)
Григорий
Стефан лариски митрополит
(2 април 1870 – 25 ноември 1870)
Йоаким