Димитриадска и Алмироска епархия

Емблема за пояснителна страница Тази статия е за историческата и православната епархия. За историческата и титулярната римокатолическа вижте Димитриадска епархия (Римокатолическа църква).

Димитриадска и Алмироска епархия (на гръцки: Ιερά Μητρόπολη Δημητριάδος και Αλμυρού, катаревуса Ιερά Μητρόπολις Δημητριάδος και Αλμυρού) е епархия на Църквата на Гърция, със седалище в град Волос.[1]

Димитриадска и Алмироска епархия
Ss. Constantine ^ Helen Orthodox Church - panoramio.jpg
Местно име Ιερά Μητρόπολη Δημητριάδος και Αλμυρού
Църква Църква на Гърция
Страна Гърция
Център Волос
Катедрална църква Свети Николай
Предстоятел Игнатий
Сан митрополит
Сайт imd.gr

ИсторияРедактиране

Кога се разпространява християнството в Тесалия не е известно, но е сигурно, че през IV век то доминира в Магнезия. Първото сведение за епископи е от протокола на Първия вселенски събор в Никея в 325 година, подписан от епископите на Тесалийска Тива Клеоник (Θηβών Θεσσαλίας Κλεόνικος) и на Лариса Ахил (Αχίλλειος Λαρίσης). Тесалийска Тива е на няколко километра над Димитриада. Първото официално свидетелство за епископ на Димитриада е подписът от 22 юли 431 година на протокола на Третия вселенски събор в Ефес на епископ Максим Димитриадски (Δημητριάδος Μάξιμος). Наследникът му Константин (Κωνσταντίνος) е засвидетелстван от протокола на разбойническия Втори ефески събор (442) и Четвъртия вселенски събор в Халкидон (451). Следващите епископи Авудантий (Αβουδάντιος) и Провиан (Προβιανός) със спора си за престола разкриват, че духовното управление на Димитриадска епархия е подчинено на римския епископ, пред когото Авудантий протестира.[1]

Следват 350 години без сведения за епархията. Епископ Ксенофонт (Ξενοφών) е засвидетелстван в протокола от Константинополския събор в 879 година, реабилитирал патриарх Фотий. Седалището на епископа е Димитриада, която, защитена от стените, построени от Юстиниан, продължава съществуването си през византийските години, въпреки големите набези от IX до XI век. Следващият засвидетелстван епископ е Йоан (Ιωάννης) в 1100 - 1115 година.[1]

След падането на Константинопол в 1204 година и създаването на Латинската империя в Димитриада се установява латинска епископия. Споменати православни са епископите Арсений (Αρσένιος, 1215 - 1222), Николай Влатис (Νικόλαος Βλαττής, 1230 - 1240 г.), Неофит I (Νεόφυτος ο Α, 1240), титулярни, подчинени на папата. От 1272 до 1280 година епископ на Димитриада е Михаил Панаретос (Μιχαήλ Πανάρετος), след когото идва Висарион (Βησσαρίων, 1490). Липсата на епископи преди него се обяснява с окупацията на областта от каталунски авантюристи в 1318 година, които премахват православните епископи и остават само латински епископи.[1]

През 1423 година Магнезия попада в османски ръце и център става Волоската крепост. До 1600 година, когато седалището на епископа е засвидетелствано във Волос, местоположението на катедрата е неясно. Димитриада изчезва или в VI век или в XVI век и остава само в епископската титла. В османско време латинските свещеници изчезват и остават само православни. В края на XVI век районът пострадва от пиратски нападения от испанци, генуезци и флорентинци, които принуждават жителите да напуснат крайбрежните селища. При Теоклит I в 1626 година, според доклад на венецианския консул на Корфу, Волос не е нито град, нито село, а един голямо пристанище, където акостират много кораби. Калист (1630 – 1639) основава епископската църква във Волос. При управлението на Гавриил I (1653 - 1663) в 1665 година по време на Кандийската война Волоската крепост и областта са овладени от венецианците начело с Франческо Морозини и стените на крепостта са разрушени. По-късно османците си връщат града.[1]

Епископията като всички други в Тесалия в османско време е подчинена на Лариската митрополия и всички епископи на митрополията съставят Свети синод, който избира нови епископи. При Йоаникий Димитриадски (1778 - 1788) пострадват мъчениците Трендафил Загорски (8 август 1680) и Апостол Нови от Агиос Лаврентиос (16 август 1680). При Калиник Димитриадски (1688 – 1714) има нова венецианска атака срещу Пагаситийския залив. През 1757 година роденият в Загора патриарх Калиник IV Константинополски премахва подчинението на Димитриадската епархия на Лариса и я повишава в архиепископия, ръкополагайки за архиепископ брат си Григорий (1757 – 1794) с катедра в Загора.[1]

През Руско-турската война (1768 – 1774) руските военни кораби окупират пристанището на Волос през 1771 година и конфискуват цялото зърно. Те се завръщат на следващата година с гръцкия адмирал Антониос Псарос като техен водач и през 1789 година по време на следващата Руско-турска война с легендарния Ламброс Кацонис. Турците, укрепени в пристанището на Волос, започнаха да се притесняват за лоялността на прелатите и архиепископ Григорий подава оставка „поради старост“ през 1794 година. Тогава патриарх Герасим III Константинополски повишава архиепископията в митрополия и ръкополага за митрополит племенника си, архидякон на Патриаршията Атанасий с титлата Димитридски и Загорски митрополит, ипертим и екзар на пеласгите (Μητροπολίτης Δημητριάδος και Ζαγοράς υπέρτιμος και έξαρχος Πελασγών). Седалището на митрополита се мести често между Епископи в Горен Волос, Загора, Макриница, Агия.[1]

ЕпископиРедактиране

Тесалийскотивански епископи (Θηβών Θεσσαλίας)
Име Име Години Забележка Години
Клеоник Κλεόνικος в 325 участник на Първия вселенски събор[1]
Димитриадски епископи (Δημητριάδος)
Име Име Години Забележка Години
Максим Μάξιμος в 431 участник на Третия вселенски събор
Константин Κωνσταντίνος в 442, в 451 участник на Втория ефески събор и Четвъртия вселенски събор
Авудантий Αβουδάντιος
Провиан Προβιανός
Ксенофонт Ξενοφών в 879 г. участник на Константинополския събор
Йоан Ιωάννης 1100 - 1115
Арсений Αρσένιος 1215 - 1222
Николай Влатис Νικόλαος Βλαττής 1230 - 1240
Неофит I Νεόφυτος ο Α в 1240
Михаил Панаретос Μιχαήλ Πανάρετος 1272 - 1280
Висарион Βησσαρίων в 1490 в лариски м.
Йосиф Ιωσήφ в 1542
Йоасаф I Ιωάσαφ Α в 1558
Доменик Δομένικος в 1569
Йоасаф II Ιωάσαφ Β в 1571
Теофил Θεόφιλος
Пахомий Παχώμιος 1581 - 1590
Филотей Φιλόθεος в 1596
Агапий Αγάπιος 1601 – 1610
Теоклит I Θεόκλητος Α в 1626
Калист Κάλλιστος 1630 – 1639
Гавриил I Γαβριήλ Α 1653 – 1663
Дионисий I Διονύσιος ο Α 1663 – 1666
Йоаникий Ιωαννίκιος 1678 – 1688 уволнен от Лариския синод за сериозни нарушения
Калиник Καλλίνικος 1688 – 1714
Партений Παρθένιος в 1714
Нектарий Νεκτάριος в 1721
Яков Ιάκωβος 1723 - 1729
Теоклит II Θεόκλητος Β
Мелетий Μελέτιος 1740 – 1757[1]
Димитриадски архиепископи (Δημητριάδος)
Име Име Години Забележка Години
Григорий Маврикиос Γρηγόριος 1757 - 1794 подал оставка[2]
Димитриадски и Загорски митрополити (Δημητριάδος και Ζαγοράς)
Име Име Години Забележка Години
Атанасий Αθανάσιος 1794 - юни 1821[3]
Вартоломей Βαρθολομαίος юли 1821 - 29 септември 1821 от гревенски м.[4]
Партений Παρθένιος 30 септември 1821 - октомври 1823[5]
Калиник Салидзаниотис Καλλίνικος октомври 1823 - 21 февруари 1827 от перистерски е. ? - 1828[5][6]
Неофит Νεόφυτος юли 1827 - 20 ноември 1836 в созоагатополски м.[6]
Йосиф Ιωσήφ юни 1836 – ноември 1837[1] от херцеговински м., по-късно преспански и охридски м.
Григорий Γρηγόριος 1837 – 1838[1] от бивш преславски м.[7]
Матей Ματθαίος 10 ноември 1838 – май 1841[1] от силиврийски м.,[7] в ганоски и хорски м.[8] ? – 1862
Мелетий Μελέτιος май 1841 – юни 1846 от ганоски и хорски м., в иконийски м. ? - 1849[8]
Гавриил Γαβριήλ юни 1846 – 11 юли 1855 в еноски м.[7]
Григорий Орологас Γρηγόριος юли 1855 – септември 1858 † от самоски м. ? - 1858[1]
Доротей Схолариос Δωρόθεος 23 септември 1858 – 2 април 1870 от созоагатополски м., в лариски м. 1812 - 1888[9]
Григорий Фуртуниадис Γρηγόριος 5 април 1870 - 19 юли 1907 † в оставка между 4 юни 1890 и 10 ноември 1891 1838 - 1907[10]
Димитриадски митрополити (Δημητριάδος)
Име Име Години Забележка Години
Герман Мавроматис Γερμανός 10 август 1907 - 14 юни 1935 от 1922 митрополит, уволнен 14 юни 1935, посмъртно на 20 май 1944 възстановен 1859 - 1944[11]
Йоаким Алексопулос Ιωακείμ 5 септември 1935 - февруари 1957 от фокидски м., подал оставка 1873 - 1959[12]
Димитриадски и Алмироски митрополити (Δημητριάδος και Αλμυρού)
Име Име Години Забележка Години
Дамаскин Хадзопулос Δαμασκηνός 7 ноември 1957 - 2 декември 1968 от трифилски и олимпийски м., подал оставка 1913 - 1977[13]
Илия Цакоянис Ηλίας 6 декември 1968 - 13 юли 1974 от перистерски т. е., в трахийски т. м. 1917 - 1990[14]
Христодул Параскеваидис Χριστόδουλος 14 юли 1974 - 28 април 1998 в атински а. 1939 - 2008[15]
Игнатий Георгиадис Ιγνάτιος 10 октомври 1998 1956[16] -

БележкиРедактиране

  1. а б в г д е ж з и к л м н Τσιλιβίδης, Δημήτριος. Ιστορικό Ιεράς Μητροπόλεως Δημητριάδος. // Ιερά Μητρόπολη Δημητριάδος και Αλμυρού, 14 Μαρτίου, 2017. Посетен на 20 април 2020 г.
  2. Συρεγγέλας, Ιωάννης Παναγιώτης. Η επαρχία Δημητριάδος 1821 - 1923. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης (ΑΠΘ). Σχολή Θεολογική. Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας, 2005. σ. 55. (на гръцки)
  3. Συρεγγέλας, Ιωάννης Παναγιώτης. Η επαρχία Δημητριάδος 1821 - 1923. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης (ΑΠΘ). Σχολή Θεολογική. Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας, 2005. σ. 56 - 61. (на гръцки)
  4. Συρεγγέλας, Ιωάννης Παναγιώτης. Η επαρχία Δημητριάδος 1821 - 1923. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης (ΑΠΘ). Σχολή Θεολογική. Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας, 2005. σ. 61. (на гръцки)
  5. а б Συρεγγέλας, Ιωάννης Παναγιώτης. Η επαρχία Δημητριάδος 1821 - 1923. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης (ΑΠΘ). Σχολή Θεολογική. Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας, 2005. σ. 62. (на гръцки)
  6. а б Συρεγγέλας, Ιωάννης Παναγιώτης. Η επαρχία Δημητριάδος 1821 - 1923. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης (ΑΠΘ). Σχολή Θεολογική. Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας, 2005. σ. 63. (на гръцки)
  7. а б в Συρεγγέλας, Ιωάννης Παναγιώτης. Η επαρχία Δημητριάδος 1821 - 1923. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης (ΑΠΘ). Σχολή Θεολογική. Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας, 2005. σ. 64. (на гръцки)
  8. а б Συρεγγέλας, Ιωάννης Παναγιώτης. Η επαρχία Δημητριάδος 1821 - 1923. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης (ΑΠΘ). Σχολή Θεολογική. Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας, 2005. σ. 65. (на гръцки)
  9. Ο Πανιερώτατος Μητροπολίτης πρώην Λαρίσης κυρός Δωρόθεος. (1812-1888). // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 20 април 2020 г.
  10. Ο Πανιερώτατος Μητροπολίτης Δημητριάδος και Ζαγοράς κυρός Γρηγόριος. (1838-1907). // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 20 април 2020 г.
  11. Ο Σεβασμιώτατος Μητροπολίτης πρώην Δημητριάδος κυρός Γερμανός. (1859-1944). // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 20 април 2020 г.
  12. Ο Σεβασμιώτατος Μητροπολίτης πρώην Δημητριάδος κυρός Ιωακείμ. (1873-1959). // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 20 април 2020 г.
  13. Ο Σεβασμιώτατος Μητροπολίτης πρώην Δημητριάδος και Αλμυρού κυρός Δαμασκηνός. (1913-1977). // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 20 април 2020 г.
  14. Ο Σεβασμιώτατος Μητροπολίτης Τραχείας κυρός Ηλίας. (1917-1990). // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 20 април 2020 г.
  15. Ο Μακαριώτατος Αρχιεπίσκοπος Αθηνών και πάσης Ελλάδος κυρός Χριστόδουλος. (1939-2008). // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 20 април 2020 г.
  16. Ο Σεβασμιώτατος Μητροπολίτης Δημητριάδος και Αλμυρού κύριος Ιγνάτιος. (γεν. 1956). // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 20 април 2020 г.