Драговитийска епархия

Тази статия е за историческата и титулярната православна епархия. За римокатолическата вижте Драговитийска епархия (Римокатолическа църква). За богомилската вижте Драговитийска епархия (Богомилска църква).

Драговитийска епархия (на гръцки: Επισκοπή Δραγβίστας) е историческа православна епархия, съществувала в ΧI век. Днес епархията е титулярна епископия на Българската православна църква.[1][2] Епархията носи името на славянското племе драговити, живели западно от Солун. Неин епископ Петър е участвал в Константинополския църковен събор в 879 година.[3]

Драговитийска епархия
ЦъркваВселенска патриаршия
СтранаРимска империя
Дата на основаванеIX век
Дата на закриванеX век
Предстоятелвакантна
Санепископ

През ХІ в. съдия на Другувития, чието име не е съхранено, води корепонденция с друг византийски администратор от Констанция и отпечатък от печат на първия е открит в местност Градището край Симеоновград. През същия период Михаил Склир – протопроедър и анаграф на Другувития, води още по-активна кореспонденция, след като други 10 екземпляра на отпечатъка на същия чиновник са намерени в различни селища в страната.[4]

Според Пол Готие формата Δραγβίστας, запазена в най-стария известен препис от ХІІІ век на Пространното житие на Свети Климент Охридски, като титла на Свети Климент е оригиналната, а алтернативната Дрембица (Дебрица) е изкривяване.[1]

Епископи
Име Име Управление
Петър Πέτρος споменат в 879 г.
Титулярни епископи на Българската екзархия и Българската патриаршия
Име Управление
Йосиф (Бакърджиев) 29 юни 1909 – 7 септември 1914
Павел (Константинов) 27 март 1921 – 23 март 1923
Харитон (Вълчев-Аджамовски) 14 януари 1924 – 25 март 1958
Йоан (Николов) 1 юли 1969 – 13 ноември 2005
Даниил (Николов) 20 януари 2008 – 4 февруари 2018

Бележки редактиране

  1. а б Велев, Ганчо. За титлите на архиереите без епархии в Българската църква // 10 септември 1985. Посетен на 25 януари 2016.
  2. Новият епископ на БПЦ ще носи титлата „Драговитийски“ // Двени на православието, 19 януари 2008. Посетен на 28 януари 2016.
  3. Lequien, Michel. Oriens christianus in quatuor Patriarchatus digestus, Tomus II. Parisiis, ex Typographia Regia, MDCCXL. с. 93 – 96.
  4. Иван Йорданов, СРЕДНОВЕКОВНИЯТ ГРАД КОНСТАНЦИЯ (ІV – ХІІІ В.). ПРИНОСЪТ НА СФРАГИСТИКАТА, архив на оригинала от 21 декември 2018, https://web.archive.org/web/20181221182613/http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/BG_grad.pdf, посетен на 2018-12-23