Драгутин Йованович

Драгутин Йованович, известен като Луне (на сръбски: Драгутин Јовановић Луне или Dragutin Jovanović Lune), е сръбски офицер, революционер, деец на сръбската въоръжена пропаганда, политик, депутат и председател на община Върнячка баня.

Драгутин Йованович Драгутин Јовановић
сръбски офицер и революционер
Роден	1892 г. Алексинац, Кралство Сърбия
Починал	2 юли 1932 г. Ниш, Кралство Югославия

Биография

Роден е в 1892 година в Алексинац, Сърбия, в семейството на емигранти от Прилепско. Скопо се преселват отново във Върнячка баня, където Драгутин завършава основно училище. От баща си научава зидарския занаят и работи при изграждането на линията Крушевац-Сталач-Ужице. Там главният инженер му дава прякора Луне, който носи до края на живота си. Присъединява се към сръбската въоръжена пропаганда и на 22 март 1911 година влиза в четата на Войн Попович (войвода Вук). С Вук участва в Балканската и Междусъюзническата война. При избухването на Първата световна война в 1914 година постъпва в Ядранския четнически отряд на Войн Попович. През октомври 1914 година Йованович със своя взвод залавя на Безименния остров (близо до остров Курячица) 10 австроунгарски офицери и 300 подофицери и редници. В сражението при Грунища е ранен в ръката. Сражава на Солунския фронт и участва в сражението при Каймакчалан, в което загива Войн Попович. През ноември през 1917 година му е възложена задача от Върховното командване да проникне на окупираната от Българската армия територия и да дава информация за движението на войските. В окупираната Македония остава до края на август 1918 година. За това си постижение е произведен в подпоручик. За заслугите си във войните е отличен с:

• Караджорджева звезда с мечове IV степен,
• Златен войнишки орден Караджорджева звезда с мечове (два пъти),
• Златен медал „Милош Обилич“ за храброст (два пъти),
• френски Боен кръст,
• гръцки Медал за храброст,
• Албански медал

Йованович служи в командването на Белград и се пенсионира с чин поручик на 31 март 1924 година. Влиза в Демократическата партия на Любомир Давидович и става председател на община Върнячка баня. Като кмет на града залесява южните склонове на Гоч, регулира Върнячката река, от мястото, където днес е хотел „Сърбия“ до извора Снежник, организира няколко общински и местни сдружения като четниците и ловно дружество.

В 1927 година става депутат. На 20 юни 1928 година при убийството на Степан Радич Йованович е непосредствено до атентатора Пуниша Рачич, но на последвалия процес е оправдан по обвинението в съучастие в убийството на хърватския депутат. След тези събития, оставя политиката и се занимава единствено с четническото движение на Коста Пекянец.

Йованович е убит на 2 юли 1932 г. на Нишката гара с револвер от полицейския агент Стеван Протич, с който Луне се скарва за претърсването на багажа. Роднините на Луне обиняват Пекянец в организирането на убийството. Според някои историци са възможни и други политически мотиви.

Погребан е във Върнячка баня.

Литература

• Душан Цветковић. Војвода Луне: истинити догађај из доба окупације у 10 слика с певањем, В. Пешић, Ниш, 1933.
• Светислав Јаћимовић. Војвода Луне у народним песмама, Штампа Жикишон, Параћин,
• Војислав Ерац, Војвода Луне (поезија), Жикишон, Параћин,
• Раденко Савић. Војвода Луне, Штампа Жикишон,
• Душан Цветковић. Војвода Луне: у песмама и приповеткама, Мирослав М. Тодоровић, Ниш, 1940.
• Антоније Ђурић. По заповести Србије (роман), „Литопапир“, Чачак, 1994.
• Огњан Топаловић. Војвода Луне, Народна библиотека „Др Душан Радић“, Врњачка Бања, 2002. ISBN 86-82843-15-3
• Нина Симић. „Четнички војвода Драгутин Јовановић-Луне“, Расински анали, бр. 4 (лето/јесен 2006), стр. 171-172. ISSN 1451-4346