Драслайца
Драслайца (на македонска литературна норма: Драслајца; на албански: Drasllaica) е село в Северна Македония, в община Струга.
| Драслайца Драслајца | |
| — село — | |
 | |
  Драслайца | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Струга |
| Географска област | Стружко поле |
| Надм. височина | 687 m |
| Население | 778 души (2002) |
| Пощенски код | 6330 |
| Официален сайт | www.draslajca.freeservers.com/index.htm |
| Драслайца в Общомедия | |
География
редактиранеСелото е разположено в централната част на Стружкото поле.
История
редактиранеСелото е споменато в 1583 година в Обширния описен тефтер на Охридския санджак като Драгославица.
В XIX век Драслайца е село в Охридска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Драсайца (Draslaïtza) е посочено като село с 40 домакинства, като жителите му са 112 българи.[1] Според Васил Кънчов в 90-те години Драслайца има 35 къщи.[2] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Драслайца има 340 жители българи християни.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Драслайца е чисто българско село в Охридската каза на Битолския санджак с 45 къщи.[4]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Драслайца има 360 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[5]
При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]
През 1922-1923 година в селото е открита поща, която функционира до 6 април 1941 година.[7]
Според преброяването от 2002 година селото има 778 жители.[8]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 775 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 1 |
| власи | 0 |
| сърби | 2 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
В селото има църкви „Успение Богородично“ и „Света Неделя“, чийто темелен камък е осветен и поставен в май 1992 година от митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски.[9]
Личности
редактиране- Родени в Драслайца
Кръсте Чачански (1949 – 2003), писател от Северна Македония
Бележки
редактиране- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 102-103.
- ↑ Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 19.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 253.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 30. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 162-163. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 844.
- ↑ Светозаревиќ-Покорни, Бранислав. Поштенска историjа на териториjата од Република Македониjа - 1843-2010 година (поштенски жигови) / Postal history of the territory of Republic of Macedonia from 1843 to 2010 (postmarks), Скопjе, 2018, с. 52.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 20 септември 2007
- ↑ Струшко архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2014-03-04. Посетен на 16 март 2014 г.