Драслайца
Драслайца (на македонска литературна норма: Драслајца; на албански: Drasllaica) е село в Северна Македония, в община Струга.
Драслайца Драслајца | |
---|---|
— село — | |
![]() | |
Страна | ![]() |
Регион | Югозападен |
Община | Струга |
Географска област | Стружко поле |
Надм. височина | 687 m |
Население | 778 души (2002) |
Пощенски код | 6330 |
Официален сайт | www.draslajca.freeservers.com/index.htm |
Драслайца в Общомедия |

География Редактиране
Селото е разположено в централната част на Стружкото поле.
История Редактиране
Селото е споменато в 1583 година в Обширния описен тефтер на Охридския санджак като Драгославица.
В XIX век Драслайца е село в Охридска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Драсайца (Draslaïtza) е посочено като село с 40 домакинства, като жителите му са 112 българи.[1] Според Васил Кънчов в 90-те години Драслайца има 35 къщи.[2] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Драслайца има 340 жители българи християни.[3]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Драслайца има 360 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
Според преброяването от 2002 година селото има 778 жители.[6]
Националност | Всичко |
македонци | 775 |
албанци | 0 |
турци | 0 |
роми | 1 |
власи | 0 |
сърби | 2 |
бошняци | 0 |
други | 0 |
В селото има църкви „Успение Богородично“ и „Света Неделя“, чийто темелен камък е осветен и поставен в май 1992 година от митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски.[7]
Личности Редактиране
- Родени в Драслайца
- Кръсте Чачански (1949 – 2003), писател от Северна Македония
Бележки Редактиране
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 102-103.
- ↑ Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 19.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 253.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 162-163. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 844.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-20
- ↑ Струшко архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 16 март 2014 г. Архив на оригинала от 2014-03-04 в Wayback Machine.