Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Северна Македония. За бившето село в Егейска Македония, Гърция вижте Древено (Боймишко).

Древено (на македонска литературна норма: Древено) е село в източната част на Северна Македония, община Пробищип.

Древено
Древено
— село —
Общ изглед
Общ изглед
North Macedonia relief location map.jpg
42.0081° с. ш. 22.2111° и. д.
Древено
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Източен
Община Пробищип
Надм. височина 640 m
Население 213 души (2002)
Пощенски код 2210
Древено в Общомедия

ГеографияРедактиране

Землището на Древено е 6,7 km2, от които земеделската площ е 583 ha – 329 ha обработваема земя, 219 ha пасища и 35 ha гори.[1]

ИсторияРедактиране

Селото е споменато сред владенията на близкия манастир „Свети Гаврил Лесновски“ в две грамоти от XIV век: на цар Стефан Душан и на Константин Драгаш от 1381 г.[2]

Църквата „Свети Йоан Кръстител“ е строена след XVIII век.[3]

В XIX век Древено е чисто българско село в Кратовска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото има 270 жители, всички българи християни.[4]

В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Древено (Dreveno) има 336 българи екзархисти.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Древено са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 213 жители (118 мъже и 95 жени), в 79 домакинства и 150 къщи.[1]

ЛичностиРедактиране

Родени в Древено
  •   Ампе Зарев, македоно-одрински опълченец, 20-годишен, 4 рота на 3 солунска дружина[7]
  •   Йордан Апостолов, македоно-одрински опълченец, 20-годишен, каменар, неграмотен, 1 рота на 3 солунска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[8]
  •   Хараламби (Харалампи) Гичев, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 1 дебърска дружина[9]

БележкиРедактиране

  1. а б Сайт на Община Пробищип.
  2. Хр. Матанов, Княжеството на Драгаши, София, 1997, с. 220
  3. Злетовска парохија. // Брегалничка епархија. Посетен на 1 април 2014 г.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 222.
  5. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.130-131.
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.844.
  7. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 264.
  8. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 48.
  9. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 178.


Населени места в община Пробищип  
Пробищип | Бунеш | Бучище | Гайранци | Горни Стубол | Горно Барбарево | Гризилевци | Гуйновци | Добрево | Долни Стубол | Долно Барбарево | Древено | Дренок | Зарепинци | Зеленград | Злетово | Калнище | Куково | Кундино | Лезово | Лесново | Марчино | Неокази | Пестришино | Петършино | Пишица | Плешанци | Пуздерци | Ратавица | Стрисовци | Стърмош | Трипатанци | Трооло | Турско Рудари | Щалковица | Ямище

Исторически села: Глобица | Радковица