Древено (Боймишко)

Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Гърция. За селото в Република Македония вижте Древено.

Дрѐвено[1] (на гръцки: Πύλη, Пили, до 1926 година Δρέβενο, Древено или катаревуса Δρέβενον, Древенон[2]) е бивше село в Гърция, дем Пеония, област Централна Македония.

Древено
Πύλη
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Пеония
Географска област Боймия
Население изселено души (1949)

ГеографияРедактиране

Селото е било разположено на десния бряг на Вардар, северозападно от демовия център град Боймица (Аксиуполи).

ИсторияРедактиране

При Древено е отрито селище от историческата епоха, обявено в 1994 година за защитен археологически паметник.[3]

В Османската империяРедактиране

В XIX век Древено е българско село в Гевгелийска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Дреновон (Drénovon), Воденска епархия, живеят 210 гърци, като данните могат да се отнасят и за Дреново.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Древе (Dreve) е посочено като село с 30 домакинства и 142 жители българи.[5]

В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.[6]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Древено е село в Гевгелийска каза със 125 жители българи.[7]

Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Древен (Dreven) има 104 българи екзархисти.[8]

По данни на Екзархията в 1910 година Древене е чифлигарско село с 25 семейства, 124 жители българи и една черква.[9]

В ГърцияРедактиране

 
Мюсюлмански жени в Древено през Първата световна война, 1 май 1918 г.

В 1913 година след Междусъюзническата война селото попада в Гърция. Българското му население се изселва в България и на негово място са настанени гърци бежанци. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Древено има 5 къщи славяни християни.[10] В 1926 година селото е прекръстено на Пили. В 1928 година Древено е чисто бежанско село с 31 семейства и 104 жители бежанци.[11] По време на Гражданската война жителите на Древено го напускат и се заселват в Боймица.

От селото е оцеляла единствено църквата „Свети Безсребреници“ (Свети Врач), която е от XIX век.[12]

ЛичностиРедактиране

Родени в Древено
  •   Йордан Русев, български революционер, четник на Ичко Димитров в 1912 г.[13]
  •   Костадин Илиев Траянов, български революционер, деец на ВМОРО[6]
  •   Мицо Георгиев Кехайов, български революционер, деец на ВМОРО[6]

БележкиРедактиране

  1. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.147
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ43/43984/2309/28-9-1994 - ΦΕΚ 845/Β/14-11-1994. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 29 юни 2018.
  4. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 50. (на френски)
  5. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 168 – 169.
  6. а б в „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 52, ISBN 954-9514-56-0
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 152.
  8. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 194-195. (на френски)
  9. Шалдев, Христо. Областта Боймия в Югозападна Македония. Македонски преглед, 1930, 6:1, стр. 61–69.
  10. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 30. (на сръбски)
  11. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  12. 13. Ιερός ναός Κοίμησης Θεοτόκου Δρέβενου. // Ανάδειξη των Μεταβυζαντινών Μνημείων στην Μητροπολιτική Περιφέρεια Γουμενίσσης- Αξιουπόλεως - Πολυκάστρου μέ κέντρο τό Δήμο Ευρωπού. Посетен на 24 юни 2014. Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.
  13. Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 63.