Древено (Боймишко)
Тази статия е за селото в Гърция. За селото в Република Македония вижте Древено.
Дрѐвено[1] (на гръцки: Πύλη, Пили, до 1926 година Δρέβενο, Древено или катаревуса Δρέβενον, Древенон[2]) е бивше село в Гърция, дем Пеония, област Централна Македония.
|
Древено Πύλη |
|
|---|---|
| — село — | |
  Древено  Древено |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Пеония |
| Географска област | Боймия |
| Население | изселено души (1949) |
ГеографияРедактиране
Селото е било разположено на десния бряг на Вардар, северозападно от демовия център град Боймица (Аксиуполи).
ИсторияРедактиране
При Древено е отрито селище от историческата епоха, обявено в 1994 година за защитен археологически паметник.[3]
В Османската империяРедактиране
В XIX век Древено е българско село в Гевгелийска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Дреновон (Drénovon), Воденска епархия, живеят 210 гърци, като данните могат да се отнасят и за Дреново.[4] В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Древе (Dreve) е посочено като село с 30 домакинства и 142 жители българи.[5]
В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.[6]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Древено е село в Гевгелийска каза със 125 жители българи.[7]
Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Древен (Dreven) има 104 българи екзархисти.[8]
По данни на Екзархията в 1910 година Древене е чифлигарско село с 25 семейства, 124 жители българи и една черква.[9]
В ГърцияРедактиране
В 1913 година след Междусъюзническата война селото попада в Гърция. Българското му население се изселва в България и на негово място са настанени гърци бежанци. В 1926 година селото е прекръстено на Пили. В 1928 година Древено е чисто бежанско село с 31 семейства и 104 жители бежанци.[10] По време на Гражданската война жителите на Древено го напускат и се заселват в Боймица.
От селото е оцеляла единствено църквата „Свети Безсребреници“ (Свети Врач), която е от XIX век.[11]
ЛичностиРедактиране
- Родени в Древено
Йордан Русев, български революционер, четник на Ичко Димитров в 1912 г.[12]- Костадин Илиев Траянов, български революционер, деец на ВМОРО[6]
- Мицо Георгиев Кехайов, български революционер, деец на ВМОРО[6]
БележкиРедактиране
- ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.147
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Δρέβενον -- Πηγή
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ43/43984/2309/28-9-1994 - ΦΕΚ 845/Β/14-11-1994. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 29 юни 2018.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 50.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 168 – 169.
- ↑ а б в „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 52, ISBN 9549514560
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 152.
- ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 194-195.
- ↑ Шалдев, Христо. Областта Боймия в Югозападна Македония. Македонски преглед, 1930, 6:1, стр. 61–69.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
- ↑ 13. Ιερός ναός Κοίμησης Θεοτόκου Δρέβενου. // Ανάδειξη των Μεταβυζαντινών Μνημείων στην Μητροπολιτική Περιφέρεια Γουμενίσσης- Αξιουπόλεως - Πολυκάστρου μέ κέντρο τό Δήμο Ευρωπού. Посетен на 24 юни 2014.
- ↑ Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 63.