Лесновски манастир

Лесновският манастир „Свети Архангели Михаил и Гавриил“ (на македонска литературна норма: Лесновски манастир „Свети Архангели Михаил и Гаврил“) е православен манастир ставропигиален на Македонската православна църква, разположен в североизточната част на Северна Македония.[1]

Лесновски манастир
Лесновски манастир
Лесновски манастир 02.jpg
общ изглед
Карта
Местоположение в Пробищип
Вид на храмаправославна църква
СтранаFlag of North Macedonia.svg Северна Македония
Населено мястоЛесново (община Пробищип)
ВероизповеданиеМакедонска православна църква - Охридска архиепископия
ЕпархияСтавропигия
ИзгражданеXI век
Статутдействащ храм
Лесновски манастир в Общомедия

МестоположениеРедактиране

Манастирът е разположен между градовете Кратово и Злетово, недалеч от село Лесново в югозападните падини на Осогово, на височина от 870 метра.[1] Патрон на манастира е Свети Гавриил Лесновски.

ИсторияРедактиране

 
Писмо на българската Скопска митрополия, с което се известява архиерейския наместник в Кратово отец Димитър, че Козма ще бъде назначен за игумен на Лесновския манастир, 30 август 1895 г.

Лесновският манастир е едно от книжовните средища на българщината през Средновековието. Основан е или от отшелника Гавриил Лесновски през XI век, или през по-ранен период. В манастира са се намирали мощите на светеца, преди да бъдат пренесени в църквата „Свети Апостоли“ в Търново.[2]

Манастирската църква е обновена през 1341 година и е посветена на Архангел Михаил, като зографисването продължава до 1349 година. Това става по заповед на Йоан Оливер, велик войвода на Овче поле и Лесново, който дарява на манастира имоти и го подчинява на Хилендарския манастир на Атон. През 1350 година цар Стефан Душан основава Злетовска епископия, чийто център е Лесновският манастир и която е подчинена на митрополита на Скопие. През 1381 година деспот Константин Драгаш потвърждава независимостта на манастира от Хилендар.[2]

Манастирът и църквата са ремонтирани през 1558 година, а през 1581 година кратовският княз Никола Бойчик покрива църквата с оловни плочи. Манастирът функционира и през XVII и XVIII век, но в началото на XIX век запустява. Възстановен е през 1805 година от Теодосий, дотогава монах в Дечанския манастир.[2]

След 1895 година манастирът се превръща в база на ВМОРО.[3][4] През пролетта на 1896 година са ремонтирани сградите за гости.[5]

По време на Балканската война трите чифлика на манастира са изгорени от османската войска, много покъщнина и храни са заграбени, а самият манастир е принуден да изхранва около 12 000 турски войници за пет дни.[6]

ЗографияРедактиране

Манастирската църква има ценна зография, която датира от XIV век. Най-ценни са двойните портрети на владетелите цар Душан и съпругата му Елена и на властелите Иван Оливер и неговата съпруга Оливерина. Иконостасът на манастирската църква е изключително красив и е изработен в годините между 1811 и 1814 г. Той е първо дело на тайфата на Петър Филипович Гарката от Дебърската художествена школа, който работи активно в този район през първата половина на XIX век.

 
Ктиторският надпис

Иконата на Света Богородица с Христос е от 1346/1347 година.[7]

Игумени на Лесновския манастирРедактиране

Външни препраткиРедактиране

ЛитератураРедактиране

  • Велев, И. Лесновскиот книжевен центар. Скопје, 1997
  • Габелић, С. Манастир Лесново: историја и сликарство. Београд, 1999
  • Велев, И. Лесновскиот манастир – значаен духовен центар во северниот дел на Македонија. – Годишник на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Център за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“, 93, 2003, 113–120

БележкиРедактиране

  1. а б Лесновскиот манастир. // Macedonium. Посетен на 7 април 2014 г.
  2. а б в Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия, т.2. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, [1932]. ISBN 954-430-345-6. с. 474-477.
  3. Трайчевъ, Георги. Манастиритѣ въ Македония. София, Македонска библиотека № 9, 1933. с. 99.
  4. Апостолов, Александар, Кондев, Тодор и Апостол Керамидчиев. Злетовска област. Географско-историски осврт, Скопje 1974, с. 405-414. (автор на раздела – А. Апостолов)
  5. Апостолов, Александар, Кондев, Тодор и Апостол Керамидчиев. Злетовска област. Географско-историски осврт, Скопje 1974, с. 406. (автор на раздела – А. Апостолов)
  6. Апостолов, Александар, Кондев, Тодор и Апостол Керамидчиев. Злетовска област. Географско-историски осврт, Скопje 1974, с. 422. (автор на раздела – А. Апостолов)
  7. Николовски, Дарко. Иконите од црквата Св. Троица од селото Мождивњак, Крива Паланка. // Патримониум.mk 7 (12). с. 200.
  8. а б Апостолов, Александар, Кондев, Тодор и Апостол Керамидчиев. Злетовска област. Географско-историски осврт, Скопje 1974, с. 410-411. (автор на раздела – А. Апостолов)