Лесновски манастир
Лесновският манастир „Свети Архангели Михаил и Гавриил“ (на македонска литературна норма: Лесновски манастир „Свети Архангели Михаил и Гаврил“) е православен манастир ставропигиален на Македонската православна църква, разположен в североизточната част на Северна Македония.[1]
| Лесновски манастир Лесновски манастир | |
|---|---|
 общ изглед | |
 | |
| Вид на храма | православна църква |
| Страна |  Северна Македония |
| Населено място | Лесново (община Пробищип) |
| Вероизповедание | Македонска православна църква - Охридска архиепископия |
| Епархия | Ставропигия |
| Изграждане | XI век |
| Статут | действащ храм |
| Лесновски манастир в Общомедия | |
МестоположениеРедактиране
Манастирът е разположен между градовете Кратово и Злетово, недалеч от село Лесново в югозападните падини на Осогово, на височина от 870 метра.[1] Патрон на манастира е Свети Гавриил Лесновски.
ИсторияРедактиране
Лесновският манастир е едно от книжовните средища на българщината през Средновековието. Основан е или от отшелника Гавриил Лесновски през XI век, или през по-ранен период. В манастира са се намирали мощите на светеца, преди да бъдат пренесени в църквата „Свети Апостоли“ в Търново.[2]
Манастирската църква е обновена през 1341 година и е посветена на Архангел Михаил, като зографисването продължава до 1349 година. Това става по заповед на Йоан Оливер, велик войвода на Овче поле и Лесново, който дарява на манастира имоти и го подчинява на Хилендарския манастир на Атон. През 1350 година цар Стефан Душан основава Злетовска епископия, чийто център е Лесновският манастир и която е подчинена на митрополита на Скопие. През 1381 година деспот Константин Драгаш потвърждава независимостта на манастира от Хилендар.[2]
Манастирът и църквата са ремонтирани през 1558 година, а през 1581 година кратовският княз Никола Бойчик покрива църквата с оловни плочи. Манастирът функционира и през XVII и XVIII век, но в началото на XIX век запустява. Възстановен е през 1805 година от Теодосий, дотогава монах в Дечанския манастир.[2]
След 1895 година манастирът се превръща в база на ВМОРО.[3][4] През пролетта на 1896 година са ремонтирани сградите за гости.[5]
По време на Балканската война трите чифлика на манастира са изгорени от османската войска, много покъщнина и храни са заграбени, а самият манастир е принуден да изхранва около 12 000 турски войници за пет дни.[6]
ЗографияРедактиране
Манастирската църква има ценна зография, която датира от XIV век. Най-ценни са двойните портрети на владетелите цар Душан и съпругата му Елена и на властелите Иван Оливер и неговата съпруга Оливерина. Иконостасът на манастирската църква е изключително красив и е изработен в годините между 1811 и 1814 г. Той е първо дело на тайфата на Петър Филипович Гарката от Дебърската художествена школа, който работи активно в този район през първата половина на XIX век.
Иконата на Света Богородица с Христос е от 1346/1347 година.[7]
Игумени на Лесновския манастирРедактиране
- йеромонах Исай, игумен около 1745 г.
- поп Христо от Струмица, игумен около 1779 г.
- Павел Божигробски (1780-те – 1871), игумен за кратко
- йеромонах Теодосий, игумен около 1805 г.
- Козма Лесновски, игумен през 1895 – 1897 г.
- Александър, за кратко, преместен в Карпинския манастир[8]
- Дамян, брат на Козма, арестуван през 1899 г. от турските власти.[8]
- Дионис
- Герман Хилендарец, игумен през 1912 г.
- Гавриил Светогорец, игумен от 1975 до 1990 г.
- Иларион Брегалнишки (р. 1973), игумен от 1998 до 2006 г.
- йеромонах Дамаскин Лесновски, игумен от 2006 г.
Външни препраткиРедактиране
ЛитератураРедактиране
- Велев, И. Лесновскиот книжевен центар. Скопје, 1997
- Габелић, С. Манастир Лесново: историја и сликарство. Београд, 1999
- Велев, И. Лесновскиот манастир – значаен духовен центар во северниот дел на Македонија. – Годишник на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Център за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“, 93, 2003, 113–120
БележкиРедактиране
- ↑ а б Лесновскиот манастир. // Macedonium. Посетен на 7 април 2014 г.
- ↑ а б в Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия, т.2. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, [1932]. ISBN 954-430-345-6. с. 474-477.
- ↑ Трайчевъ, Георги. Манастиритѣ въ Македония. София, Македонска библиотека № 9, 1933. с. 99.
- ↑ Апостолов, Александар, Кондев, Тодор и Апостол Керамидчиев. Злетовска област. Географско-историски осврт, Скопje 1974, с. 405-414. (автор на раздела – А. Апостолов)
- ↑ Апостолов, Александар, Кондев, Тодор и Апостол Керамидчиев. Злетовска област. Географско-историски осврт, Скопje 1974, с. 406. (автор на раздела – А. Апостолов)
- ↑ Апостолов, Александар, Кондев, Тодор и Апостол Керамидчиев. Злетовска област. Географско-историски осврт, Скопje 1974, с. 422. (автор на раздела – А. Апостолов)
- ↑ Николовски, Дарко. Иконите од црквата Св. Троица од селото Мождивњак, Крива Паланка. // Патримониум.mk 7 (12). с. 200.
- ↑ а б Апостолов, Александар, Кондев, Тодор и Апостол Керамидчиев. Злетовска област. Географско-историски осврт, Скопje 1974, с. 410-411. (автор на раздела – А. Апостолов)